Танкистите са с нас! Така възторжено възкликва Владо – главен герой във филма „13 дни“, когато майор Есев, изпълняван от Любомир Кабакчиев ,докладва, че Бронираната бригада е обкръжила военното министерство. С „Владо“, изпълняван от Асен Кисимов, се поставя началото на апологетиката на „другаря Янко“ като основен двигател на „всенародното въоръжено въстание“ от 9 септември 1944 г., обявено по-късно за „социалистическа революция“.
Пропагандната лента със сценарист Лозан Стрелков неслучайно излиза на екран на 7 септември 1964 г. Уж в чест на 20-годишнината от 9 септември. А всъщност – на рождения ден на все повече овладяващия властта Тодор Живков. В нея, както и в много следващи „художествени произведения“, упорито се натрапва, че „въстанието“ е извършено с помощта на танкистите от Бронираната бригада. Във филма, разбира се, основна роля играят партизаните, дори Йордан Матев е наречен директно Витан – партизанското име на Иван Бонев, който уж бил превзел военното министерство.
Реално танкистите не са включени в заговора. Един ротен командир капитан Ценов е имал някакви връзки с колегите си от 52-ри випуск на Военното училище, сред които са основните заговорници капитаните Петър Илиев и Димитър Томов. Но този капитан не е можел да играе никаква решаваща роля, защото не е имал свободата да командва самостоятелно. Когато в нощта на 9 септември капитан Димитър Томов, като дежурен по министерство, осигурява влизането на военните части на преврата, неочаквано се чува тътен на танкове. Те не са предвидени в плановете на заговорниците. Знае се, че Бронираната бригада е дислоцирана около Вакарел и Нови хан. Капитаните Петър Илиев и Димитър Томов изскачат от входа на „Аксаков“ – според злите езици, хукнали да бягат, след като чули танковете. Цивилните от Военния съюз – Тодор Тошев и Стоян Трендафилов, хукват да преговарят с танковата колона. Командирът на Бронираната бригада полковник Гено Генов и на танковия полк полковник Диков отказват да разговарят с цивилни. Тук идва решаващата намеса на военния министър генерал Иван Маринов, който заповядва на танкистите да осигурят охраната на министерството, защото имало опасност от „хитлеристки“ преврат, а на 8 септември България вече е обявила война на Германия. Така танковете остават на заповядани от генерал Маринов точки в столицата, от където са и тиражираните по-късно пропагандни снимки. Защо е имало танк пред сградата на радиото, след като то е евакуирано, не е ясно. Една от популярните версии за появата на танковата колона в София в нощта на преврата беше, че се е извършвал планиран преход към Сливница. Как това е станало точно в тази нощ – обяснения или потвърждение с документи няма. Има една премълчавана вероятност – създателят на българските танкови войски полковник Гено Генов да е получил информация за готвения преврат и да е поел с тежките машини към столицата, за да го предотврати. В потвърждение на това говори и отказът му да преговаря с Тошев и Трендафилов, които го убеждавали в правотата на новото ОФ-правителство. Но като дисциплиниран офицер полковник Генов няма как да не се подчини на генерал Маринов, който до 6 часа сутринта на 9 септември все още е военен министър. 
Любимците на цар Борис Трети който изключително е държал на създаването на бронетанкови войски и лично е участвал в някои от техните големи маневри, са взети на прицел от новата власт веднага, но в онзи момент те все още са нужни за войната срещу Германия. Полковник Гено Генов обаче вече не е командир. Мястото му заема деветосептемврийският генерал-майор Стоян Трендафилов. Той, както и Тошев, и Владимир Стойчев, са уволнени от армията преди близо десетилетие с майорски звания, като дотогава са командвали до равнище дружина. Изведнъж им се поверяват големи съединения и дори армии. Но полковник Генов е нарочен за „фашист“. Има и лично отношение. Като капитан Генов е бил взводен командир във Военното училище на Петър Илиев, който също осъмва на 10 септември с генералски пагони и нанася странното нещо Главен щаб на НОВА в самото военно министерство. Според Илиев, взводният му командир бил суров педант. Вероятно, защото е държал строго на дисциплината сред юнкерите. Може и това да е изиграло някаква роля за отстраняването на полковника. Но най-сигурната причина новата власт да го подложи на репресии, е опитът му да попречи на преврата, колкото и след това да се съчиняват истории за „революционните танкисти“.
Бронираната бригада, също като Парашутната дружина, са елитни поделения, което е трън не само в очите на новите властници, но и на „освободителите“ от Червената армия. В тях няма „войнишки комитети, арести на офицери и стихийни безредици на 9 септември, както в някои други части. Изпратена на югославския фронт през първата фаза на войната, Бронираната бригадата участва в 15 сражения. При един преход в колона над танковете се спускат съветски бомбардировачи и започват обстрел. Да отвърнат на огъня с противовъздушните картечници, би означавало да влязат в пряко сражение с тези, под чието командване вече са поставени. Съобразителен офицер започва да изстрелва сигнални ракети в последователност бяла, зелена, червена, за да покаже, че колоната е българска. Случайно нападение? Оправданието – танковете били немски и руснаците ги взели за противник. Интересна неосведоменост на съветските летци какви вражески и съюзнически части има в набелязания за бомбардировка район!
През втората фаза участието на бригадата е сведено до бронирана дружина в състава на Първа българска армия. Състои се от 22 танка „Панцер 4“. Командир е майор Иван Гюмбабов. В битката при Драва доблестният офицер сменя четири горящи танка. Загива по-късно, заедно с командира на Парашутната дружина майор Любомир Ноев при твърде странен десант, изненадал танкистите и прикрепените към тях спешени парашутисти. Твърди се, че десантът бил немски. Общият брой на загиналите от бригадата през войната е 277 военнослужещи. Бронираната бригада е една от „водещите“, когато започва разправата с царските офицери.
Полковник Гено Генов е уволнен и изселен в Троян. Там го намира Държавна сигурност, за да го изпрати в лагер. Оттам го изваждат, но не за да го освободят, а за да го включат във вече започналата съдебна разправа с офицерството. През 1947 г. е осъден и пет години е зад решетките. Излиза с разбито здраве, с отнето жилище, без пенсия, без никакви средства за съществуване. Оттегля се в Троянския балкан и пет години до смъртта си води живот на отшелник. Деветосептемврийските генерали могат да са доволни – тежко отмъщение е застигнало „врага“, опитал се да осуети преврата. От тях обаче в онзи момент върху съдбата на бившия си взводен командир може да тържествува само Петър Илиев. Другите вече са в мелачката на Държавна сигурност, в лагери и затвори. А главният герой капитан Димитър Томов е осъден като генерал и разстрелян.
