На представянето на книгата за особеностите на неговото творчество говори проф. Божидар Кунчев. За него Теофилов е майстор на словото, който не робува на действителността, а съумява да добави към нея и друго съдържание – така, че светът да стане по-голям. Учуден, възторжен или пък смутен, внезапно осветлен, духът на Теофилов – привлечен от действителността, излиза от мълчанието, за да се въплъти в красотата на създадената от него хармония…. Авторът знае, че думите освен красота, са и точен превод на неподвластната за окончателен прочит реалност. Думите са вик, докосване, което скъсява разстоянието до реалното, без да го премахва напълно… Умението да се свързва голямото и малкото, необичайното и необикновеното ги превръща в музика, красота и вид познание.
Застанал пред свинксовете на Аза, поезията е опит и за освобождение. Желание да изпитаме чувството на пълнота. Значимите творци като Теофилов знаят, че животът и човекът са нещо повече от това, което се вижда. Самото съществуване предизвиква вечното учудване от този факт. Създаването на едно стихотворение е изтощително, изстрадано приключение, потъване и излизане от хаоса. То е тържество на сетивата и чувствата, извисяване над потискащата недостатъчност, вълшебство и мигове на пълнота. Животът както Иван Теофилов го разкрива освен бреме, страдание и несигурност, дори и безсмислие, може да бъде и блестящ, за който го усеща. Стихотворенията му са пролука към светлината, осъществяват вълшебно пътуване между скръбта и радостта към невъзможното, цитира проф. Кунчев стихотворението на поета „На дюните“.
Поетът Иван Ланджев пък подчерта, че автоантологията ни запознава с критериите на автора – да отсеем с неговото „да“ и „не“ най-ценното от житейското му просветление. Книгата обхваща 6 десетилетия от живота на автора. Минава през най-сталинисткия период на българския социализъм, още преди „размразяването“. През целия си живот Теофилов е предан на визьорската си натура и номадското начало в себе си, така изминава колосален път. И времево, и пространствено. Въпреки това автоантологията е тънка книга. Подборката в нея показва принципно отношение: да кажеш точно това, а не всичко на читателя, готовност да пожертваш част от наследството си в името на мярата – това според Иван Ланджев отличава мисленето на големия поет.
