В пътуването ни по хърватското адриатическо крайбрежие идва ред да видим перлата на Далмация – Дубровник. От Сплит се движим на югоизток. Шосето
извива по гънките на местността
издига се и слиза през населените места, пръснати като броеница по брега.
Наоколо се редуват безброй хотели, къщи за гости, ресторанти и магазини за плажни принадлежности. Лошо е, че движението е бавно, заради тесния път и многото коли. Но пък хубавото е, че има къде да поспреш, да опиташ от местните гозби и да добиеш сили, за да продължиш по безкрайните далматински завои.
А гледката по пътя е величествена. Отляво стръмно се издигат голите чукари на Динарските планини, а вдясно, някъде долу, са крайбрежието и слънчевото Адриатическо море, изпъстрено с малки и големи острови. И докато пътят лъкатуши високо из планината, вдясно по склона виждаме огромно струпване на еднообразни 2-3 етажни къщи, край които се вие висока крепост.
Ето го Дубровник. Слизаме по стръмната отбивка и попадаме в натоварено градско движение, с поредица от светофари и дълги колони от автомобили. Недалеч е старият град, към който сме се запътили. Оставяме колата на тиха уличка и продължаваме пеша.
С приближаването към старините стълпотворението на туристи се увеличава в геометрична прогресия. На автомобилите – също.
На входа на крепостта
преминаваме по истински подвижен мост
над дълбок трап. И попадаме в старинния средновековен град. Дубровник започва историята си от първите векове сл. Хр. Владян е от византийци, венецианци, унгарци.
Заради трудния достъп до града по суша, той е защитен от сухопътна агресия. Същевременно е с благоприятно крайбрежно разположение. То дава възможност на дубровнишкото население да се впусне в активна морска търговия, която през вековете се разраства неимоверно.
От 14-и до 19-и век градът е независима република, васална на Османската империя. В този период Дубровник достига своя разцвет. Икономическата му мощ е позната из цялото Средиземноморие.
Стоките на дубровнишките търговци конкурират на европейските пазари италианските републики Венеция и Генуа. В началото на 19-и в. градът е завладян от френските войски на Наполеон. По-късно е включен във васалното на австроунгарската империя Кралство Далмация.
След Първата световна война е включен в състава на Югославия. В началото на 90-те години на 20-и век обаче идват нови изпитания за старинния град.
При разпадането на Югославия той влиза в състава на Хърватия и е подложен на тежки няколкомесечни бомбардировки от югославската армия през 1991-92 г. Загиват десетки мирни жители, а безценни архитектурни шедьоври са превърнати в руини. Но местните хора не губят куруж, а и с подкрепата на ЮНЕСКО успяват да възстановят града си в неговия оригинален вид.
Още след влизането в крепостта ни посреща
огромна кръгла чешма
с няколко чучура, наречена на създателя на водоснабдителната система в града – Онуфри дела Кава. Освежени от студената вода, се движим по основната пешеходна улица – Страдун.
Вглеждаме се в красивите бели постройки с филигранни украшения и колони, които създават усещането за лекота на конструкцията. Присядаме в прохладата на Дубровнишката катедрала, украсена със златни орнаменти и красиви елементи от разноцветен мрамор.
На един от площадите се гради сцена за предстояща музикална проява. Край изискано заведение свирят улични джаз-музиканти.
Недалеч пък млади хора, облечени с дрехи като от Шекспирова пиеса, се снимат с минувачите. В града не само туризмът е на почит. С всевъзможни прояви Дубровник защитава името си на целогодишен културен център, в който има всичко за ценителите на изкуството – и музика, и танци, и театър, и живопис.
Спираме пред извънредно тесни улички, по които погледът достига километри напред и нагоре – чак до планината. Като цяло с архитектурата си старинният град силно наподобява на Венеция. Само че вместо канали, 
тук има живописен залив, пълен с всевъзможни плавателни съдове. Над него
стъпаловидно белеят къщите
на живописния град.
На всяка крачка на кея местни хора предлагат кратки екскурзии с кораб, яхта или джет. И сред туристическата гълчава като на морски парад във водата на залива бавно преминава истинска жълта подводница, сякаш излязла от едноименната песен на „Битълс“.
Тръгваме към колата, въпреки че с удоволствие бихме останали още в жизнерадостната атмосфера на старинния град. Колкото и да се взираме, не откриваме следи от бомбардировките и разрушенията. С ренесансова виталност Дубровник успява да устои на бурята на епохите и да пренесе духа на богатото си минало в бъдещето.
