Транспортен самолет с военнослужещи на борда се приземява аварийно и катастрофира на летище „Враждебна“. В него има ранени и загинали от войскови контингент, превозван за ротация в мисия. Това не е първа новина в праймтайма на медиите, а сюжетът на тренировъчно учение, трето за годината, на две структури на ВМА-тази на Военномедицинския отряд за бързо реагиране и на звеното за авиомедицинска евакуация. От 7 г. не се е случвало да се провеждат три учения, но и международното положение си го бива, така че решението на ръководството на Академията е съвсем на място и навреме.
Поради големия брой пострадали ВВС е поискало помощ от ВМА и Националният военен координационен център за допълнителна помощ. Това искане е изпратено във ВМА. Началникът й генерал-майор проф. чл.-кор. д-р Николай Петров, д.м.н. свиква кризисния щаб, който решава да се активира Военномедицинският отряд за бързо реагиране (който разполага с над 140 военни лекари и сестри).
Ръководител на учението е началникът на ВМА. На летището са и двамата му заместници – полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS и полк. проф. д-р Румен Попов, д.м. Случващото се пред нас е
като на кино
но за да е ясен сценарият, преди началото проф. Любомир Алексиев обяснява какви са целите на планираното тренировъчно мероприятие. Една голяма палатка и две по-малки заемат форма пред очите ни за минути. За десет, пояснява полковник д-р Петър Трендафилов, началник на отдел „Военномедицинско осигуряване“, и за още 10 се подготвя оборудването им. Днес ние отиваме на мястото на инцидента, но при военни действия първо се отцепва районът и той се осигурява срещу възможност за миниатентат, който привлича хора, но след него се организира по-големият, доразяснява д-р Трендафилов. И разказва, че „Роля 1“ е приемно-сортировъчно отделение, а върху камиони има мобилна операционна и реанимационна. Има преден хирургичен екип за обработка на животоспасяващи рани – най-често на фрактури и изгаряния в този медицински пункт за оказване на първа и специализирана медицинска помощ.
А преден хирургичен отряд
на място оказва животоспасяващите мероприятия. Идеята е да се изнесе максимално напред до мястото на катастрофата хирургична помощ. Прави се триаж на място и се карат пациентите в палатките. Когато се стабилизират пациентите, се насочват към голямата палатка, медицински евакуационен център, в която пострадалите очакват евакуация със самолет до съответна болница. В тази палатка медицински екип поддържа жизнените функции на пострадалите. Идеята е да се изкара частична хирургична помощ максимално на мястото на събитието, каквато добра американска практика съществува-по-близо, за да може операционните действия да започнат по-рано и да се пести всяка минута важна за живота на пострадалите, разказва началникът на отряда полковник доц.д-р Александър Парашкевов, д.м. Идеята е да се оттренира най-вече организацията на двата модула от по 20 участници и на всички действия по спасяване – хирурзи, травматолози, реаниматори – колеги с голям опит в клиниките на ВМА, а някои от тях и в мисии. Всичко е добре подготвено,казва началникът на отряда, но винаги има какво да се желае. Демонстрирахме оказване на първа помощ, стабилизиране на пациента и евакуацията му. Наистина не бива да се прави асоциация между отряда и спешната помощ, защото
отрядът се включва при дълга работа на терен
Американският опит на изнасяне на хирургичните екипи най-близо до бойното поле позволява на втория час да се започнат хирургични операции. Идеята ни е да развием такава ефективна структура за хирургично-спасяващи интервенции за стабилизиране на пациента, казва д-р Парашкевов. Според него, организацията е важен момент за спасяване на човешки животи.
Полк. Славчо Велков от отряда смята, че учението е изключително навременно заради динамиката на средата за сигурност, заплахите от мигрантска вълна и повишена терористична активност. То показва за първи път у нас способ и средства на приемане на ранени в последен тип палатки, които се развръщат за минути чрез въздух и бързо се събират. Така улесняват приема на болни и медицинската евакуация, защото
това не са стационарните фургони
Така че учението, по мнение на всички, работили по него, и на ръководството на ВМА и отряда съответства на предизвикателствата на сигурността в момента.
В сложна ситуация навременната реакция е най-важна, казва старши сержант Мария Борисова, сектор „Авиомедицинска евакуация“на ВМА. Последното учение, в което участва, е антитерористичното във Варна. А при всяко учение се отиграват различни ситуации и при различни метеорологични условия, при различен сценарии и е необходимо да си сътрудничат и синхронизират действията си различни служби. Мария е с личен опит от евакуация при действителни случаи в България и чужбина,включително-за донори.
Д-р Диана Станева, началник на сектор „Авио-медицинска евакуация“, която, в „мирно време“ работи в Научно-приложния център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина обяснява стъпките на техните задължения. Тя казва, че по принцип първо евакуират по-леките случаи, които могат и да изчакат тук до 24-ия час, а спешните – до втория трябва да се превозят до болницата. Самолетът „Спартан“ е с максимален капацитет от 26 носилки, разказва тя, оборудван с необходимата медицинска апаратура за такава евакуация. На монитора се проследява кръвното налягане, сърдечната честота и сатурацията на пациента. В самолета медиците извършват животоподдържащи функции. А „горе“ височината и вибрациите влияят и на лекарите и сестрите, въпреки опита от клиниките и поддържането на летателната подготовка с трениране на собствения им организъм с регулярни полети. Всъщност, работата на екипа завършва от момента, в който самолетът кацне и той предаде пациента с информация за състоянието и жизнените му показатели на наземния медицински екип.
Завърши това трето за т.г.учение – след такова при инцидент с железопътен транспорт в Божурище и друго, съвместно с Варненския медицински университет – за реакция при терористичен акт. Два хирургични, два реанимационни и един терапевтичен екип с два реанимобила, една автооперационна и една автореанимационна успяха да синхронизират действията си „на живо“. Аз и заместниците ми сме доволни от разиграната ситуация със срокове и организация, обобщи пред публиката от журналисти ген.-майор проф. Петров. За късмет, времето било снежно, каза той и ни препрати към мисълта – повече пот в тренировките, по-малко кръв в боя. Предстоеше анализът и преценка на пропуските. Вече са набавени двете палатки след учението в Божурище. Проблемът при нас с кадрите е, че все по-малко са военните кадри, казва началникът на ВМА. Но добавя, че и като бивши военни колегите му имат своя рефлекс и отговорност. И обеща дооборудването да продължи.
