Ейдриън Улдридж, старши анализатор в The Economist
Сега сме в периода на тъжни стогодишнини. Първо, през 2014 година отбелязахме избухването на Първата световна война, която унищожи либералния ред. През 2017 година пък ще станат 100 години, откакто Ленин идва на власт в Русия.
Превратът на Владимир Илич доведе до поредица от трагедии: издигането на Сталин във властта; смъртта на над 20 милиона души в резултат на колективизацията и насилствената индустриализация; и, донякъде като реакция срещу комунизма, възходът на Хитлер, Мусолини и Франко.
От последните дни на Втората световна война насам политиката на Запада имаше за цел да гарантира, че проблемите, които доведоха до авторитаризма – ляв или десен, няма да се появят отново. Съюзниците създадоха триада от глобални институции – Световната банка, Международния валутен фонд и Обединените нации. Те трябваше да стабилизират световната икономика и да предотвратяват конфликтите. Повечето страни изградиха системи, които да гарантират социална сигурност и възможности за повече хора. Америка водеше политика на ограничаване, която в началото възпря експанзията на Съветския съюз, а после доведе до неговия колапс.
Тази златна ера обаче е към края си. Този път първите изстрели дойдоха от дясното, а не от лявото. Първи бяха брекзитът във Великобритания и Доналд Тръмп в САЩ. Но приликите между разпадането на либералния ред през 1917 година и днес са очебийни. Те започват с атмосферата от края на XIX и началото на XX век. Последните 40 години преди Октомврийската революция са били години на триумф на либерализма.
Годините след 1980-а изглеждаха по подобен начин. Глобализацията (начело с Америка) напредна безмилостно. Броят на страните с демокрации се умножи.
Светът все пак си спести още една тотална война (въпреки че части от Близкия изток са в пламъци). Но и други паралели са стряскащи. В Америка Доналд Тръмп обещава да изхвърли целия либерален ред: не само свободната търговия и либералните ценности, но и световните съюзи срещу диктаторските режими. Във Великобритания Тереза Мей се опитва да измъкне страната си от Европейския съюз. Победата на Тръмп ще окуражи други авторитарни лидери на Запада, като Марин льо Пен, и ще засили позициите анти-западните авторитарни лидери, като Владимир Путин. Той доста повече въплъщава духа на епохата, отколкото отиващият си американски президент Барак Обама. Но кой е виновен и какво да се направи?
Част от вината е в случайността. Демократите може би нямаше да изгубят изборите, ако не бяха номинирали Хилъри Клинтън, олицетворение на загниващото статукво. Великобритания пък вероятно нямаше да се готви да напуска ЕС, ако Дейвид Камерън не бе взел фаталното решение да експериментира с пряката демокрация. Но и самият либерален ред си е виновен.
Световната икономика даде прекалено много от богатството си на най-богатите: в Америка делът на дохода, който отива при най-богатия 1% от населението, се е удвоил от 8% през 1979 година до 17% през 2007 година. А бъдещето изглежда дори по-лошо. Ръстът на производителността се забавя. Ако това не се промени, политиката очевидно ще се превърне в битка за подялба на „плячката“. Технологичните гиганти като Google и Amazon се радват на поскъпване на акциите, невиждано от края на XIX век.
Как либералите могат да спасят каквото е останало от либералния ред? Част от решението е да са по-енергични в защитата му – например, да припомнят, че глобализацията извади милиони хора от бедността и че обръщането на посоката ще засили още повече икономическите проблеми. Част от решението е разобличаването на враговете на либерализма като „хартиени тигри“, какъвто всъщност е Путин: той управлява със страх и измама, докато страната му обеднява, а народът му е болен.
Но привържениците на либерализма трябва да правят много повече, отколкото да повтарят омръзнали мантри. Те трябва да приемат по-сериозно притесненията за миграцията и да не се нахвърлят върху радикални малцинства, като например някои консервативни християнски общности. Те трябва също да удвоят усилията си, за да поправят най-очевидните проблеми на капитализма. Високото равнище на неравенство заплашва стабилността. Икономическата концентрация позволява на компаниите да извличат рекордни печалби. Свръхрегулациите побъркват бизнесмените. Възраждането на болшевизма вече взима ужасяващи размери. Либералите трябва да мислят по-ясно и да действат по-енергично, за да спрат заразата.
От е-издание на Клуб Z, с незначителни съкращения.
