Националната лаборатория по компютърна вирусология (НЛКВ) към БАН с директор доцент д-р Димитрина Полимирова и Софийският форум за сигурност (СФС) с председател Йордан Божилов организираха научно-практическа конференция на тема „Предизвикателствата пред киберсигурността: информационната сигурност в глобалната мрежа (рискове, норми, решения)“. Събитието се състоя в Централния военен клуб със съдействието на Държавната комисия по сигурността на информацията и Комисията по защитата на личните данни. Във форума участваха заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов, заместник-председателят на ДКСИ Васил Ризов, Цанко Цолов от Комисията по защитата на личните данни, Румяна Димитрова от CERT България – Националния център за действие при инциденти в информационната сигурност, д-р инж. Веселин Бончев от НЛКВ и Тодор Йотов, управител на WikiEye. В зала „Тържествена“ на ЦВК присъстваха народни представители, дипломати, експерти по киберсигурност, бизнесмени и много студенти.
При откриването на форума заместник-министър Атанас Запрянов набеляза въпросите на съвременните аспекти на информационната сигурност за осигуряване на цялостна защита на данните и системите, на опазване на мрежовия периметър, на защита на критичните ресурси и мобилни комуникации и приложения. Какви са външните заплахи за мрежите и средствата за боравене с тях.
Той подчерта, че през последните години сме свидетели на бурно развитие на информационните и комуникационните технологии и киберпространството, което като глобален феномен промени поведението и характеристиките на отделните общества и на отделните граждани в частност. Интернет като глобална мрежа засяга културния и икономическия живот и стана не само най-голямото хранилище на информация, но и място, където се концентрира значителен потенциал от критична инфраструктура и услуги на държавно и корпоративно ниво, и става все по-значим фактор за националната ни сигурност и отбрана. Всичко това доведе до нови предизвикателства и заплахи в киберпространството, които се характеризират с висока динамика, сложност и непредсказуемост. Развитието на офанзивни способности за провеждането на широкомащабни кибероперации от терористични и екстремистки организации, както, за съжаление, и от отделни държавни субекти като инструмент за постигане на деструктивни и нехуманни цели срещу обществото и гражданите, са една от основните причини за преосмисляне на ролята на киберпространството като елемент на хибридни заплахи и пети домейн от конфликти и взаимодействия.
Увеличаването на рисковете и заплахите
в геополитическата и стратегическата среда за сигурност, както и в киберпространството, създават условия за увеличаване на уязвимостите на военните комуникационни информационни системи за командване и управление. Всичко това налага ефективно и своевременно прилагане на мерки за защита на собствените системи и развитие на способности по киберотбрана, съвместими с тези на НАТО, както и адекватни структурни и организационни реформи, и развитие на ресурсите в тази област.
За киберсигурността трябват ресурси, подчерта заместник-министър Запрянов – материални, човешки, финансови и технологични.
На последната Среща на върха на НАТО във Варшава киберсигурността беше определена като един от основните приоритети на организацията. Бяха определени и приоритетните направления като изграждане на колективни способности на Алианса, в това число и включване на киберотбраната в процеса на планиране и на увеличаване на инвестициите на страните членки в тази сфера. Това е така, защото от дълги години въоръжената борба и войната, директно казано, се водеше в четири среди –
на земята, във въздуха, в морското пространство
и в Космоса
Това са четирите физически домейна, обективно съществуващи. След срещата във Варшава се дефинира петият домейн – киберпространството. Този домейн е създаден от хората, но той е толкова силен, че ние живеем в това пространство и не можем да си представим, че можем без него. При това аз говоря за Въоръжените сили, но със сигурност това важи и за голяма част от гражданите, допълни заместнк-министърът.
При преминаването към мрежовоцентрични способности високотехнологични системи за управление на войските, разузнаване, целеуказване, управление на интелигентни оръжия, всъщност зависимостта на нашите системи стана много голяма. Защото кибероперациите, ако доведат до изваждане от строя на глобалната система за позициониране – GPS, всички ракетни системи, които се насочват и управляват по GPS, няма да могат да функционират.
Кибероперациите могат да доведат до катастрофални последици една военна операция, ако въоръжените сили не са предприели съответните мерки за защита на собствените системи за командване, управление, насочване и поразяване. Ето защо НАТО определи киберпространството като пети домейн, важен за отбраната. И затова се работи усилено в тази насока както за защита на собствените способности, така и за противодействие на противостоящите сили.
През последната година в България бяха направени някои значителни стъпки в процеса на повишаване на националните способности за киберотбрана. В това направление трябва да отбележим срещата на Консултативния съвет по национална сигурност при президента през април тази година, приетата
Национална стратегия по киберсигурност
от Министерския съвет през юли и подписаният през октомври Меморандум за сътрудничество в областта на киберотбраната с НАТО.
Всичко това говори за сериозния ангажимент на държавата и съответно на Министерството на отбраната към тези въпроси, каза още заместник-министър Запрянов. И сега вече се работи усилено по създаването на план за прилагането на стратегията по киберсигурност.
В контекста на всичко казано до тук, искам да подчертая, продължи той, че въпросите на киберсигурността са в полезрението на ръководството на Министерството на отбраната и на структурите, които са непосредствено отговорни за реализацията на киберзащитата и това се очертава като приоритетно направление за работата през следващите години.
Изграждането на киберзащитата е залегнало в целите на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на България „2020“ и в Плана за развитие на Въоръжените сили на страната ни до 2020 г.
Това означава развитие на
политики и ръководни документи
за киберотбрана на Въоръжените сили в съответствие с разглеждането на киберпространството като пети домейн във връзка с необходимостта от защита и активно противодействие на хибридни заплахи, кибератаки и хибридни войни.
Ще бъде сформиран също така Съвет за информационна и комуникационна поддръжка, и киберотбрана към министъра на отбраната.
Ще се реализира инвестиционен проект за киберотбрана и използване на възможностите на членството ни в НАТО и ЕС за участие в съвместни инициативи за изграждане на общ капацитет и способности. Координирано ще се споделя информация за киберинциденти и взаимопомощ с държавни институции, международни организации, ще се осъществява сътрудничество с бизнеса и академичната общност. Ще се постигне експертен капацитет по киберсигурност и ще се повиши подготовката чрез периодично обучение и участие в киберучения.
