– Г-н Казак, как ще се отрази сложната геополитическа картина в света върху развитието на Алианса?
– Като организация НАТО е изправена пред сложни предизвикателства и изпитания заради международната геополитическа обстановка, новите рискове и заплахи за сигурността на държавите – членки и на Алианса, като цяло. Те са породени, от една страна, от разгарящите се конфликти в Близкия Изток и от терористичните заплахи, но не само от „Ислямска държава“, в страните – членки на Алианса. Всичко това изисква едно реадаптиране на НАТО, една реформа в начините и механизмите на функциониране, в структурите, за да се отговори по по-адекватен начин и с по-гъвкави средства, с по-голяма мобилност и адаптивност и на асиметричните заплахи и рискове. И не на последно място, това изисква страните членки да увеличат средствата, които инвестират в отбрана и политиките за сигурност.
– А какво предизвикателство в това отношение е новият президент на САЩ?
– Сега е много важно каква политика ще изберат Съединените щати с новия си президент Доналд Тръмп и новата президентска администрация. Във всички случаи трябва да запазим трансатлантическото сътрудничество и партньорство, което е основна гаранция за сигурността на Стария континент. Но наред с това да засилваме и собствения отбранителен капацитет на Европа, като паралелна, но неделима част от общата политика на сигурност на западните партньори.
– Как разчитате резолюцията на Европейския парламент за изграждане на единна европейска система за отбрана?
– Тази резолюция е в унисон с дългогодишното желание, още от времето на френския президент Де Гол, на редица европейски държави да изградят собствен отбранителен капацитет, собствена, единна европейска отбранителна структура за защита. Тя, за съжаление, така и остава недоразвита през всичките тези години, осланяйки се на капацитета и възможностите на НАТО и на американските ни съюзници. Но точно новите предизвикателства и заплахи за сигурността ни реактуализират с нова сила необходимостта от подобни нови системи и структури за сигурност на Стария континент. И те да са по-гъвкави, по-адекватни и да обединят потенциала на всички страни в ЕС. Не мога да навляза в конкретиката и да коментирам предложението в резолюцията за изграждане на общ оперативен щаб. Но не бива да има дублиране и да не се знае в определена ситуация кой как трябва да реагира. Трябва да има пълен синхрон и взаимно допълване на капацитет и възможности в отбраната от страна на структурите на НАТО и тези бъдещи нови отбранителни структури на ЕС, изградени за общоевропейска сигурност.
– Все пак, как виждате синхронизирането на такива две структури?
– Трябва да се изработят точен анализ и алгоритъм на съгласуване на действията им. Не бива да се дублират структури, отговорности и задачи. Например, трябва да е ясно кой осигурява защитата на бреговете на Европейския съюз от незаконния трафик на бежанци и мигранти. Защото не е необходимо да се разходват излишно ресурси и от двете направления – и на ЕС, и на Алианса, от друга страна. Всичко, което засяга преки операции под егидата на НАТО, също трябва да бъде ясно откроено и разписано и да няма дублиране с операции на ЕС. Европа трябва да се съобрази с факта, че Съединените американски щати може вече да не бъдат толкова активни тук, на европейския континент, както досега. Това показват и някои анализи, и конкретни послания на новия президент в изборната кампания. Оформя се тенденция за леко изтегляне на Америка от Европа, на което Европа трябва да реагира по адекватен начин и бързо.
– Изпълнима ли е идеята на ЕП чрез тази отбранителна структура държавите – членки, съвместно да закупуват средства за отбрана и да обединят дяловете си от несмъртоносни материали като транспортни и въздухоплавателни средства?
– Съвместният еърполисинг е добър пример как съвместно и адекватно може да се използва обединеният отбранителен капацитет на държавите за постигане на по-голяма ефективност и икономичност на разходваните средства. А тук вече се предлага да направим една крачка напред – да закупуваме заедно, за да се отбраняваме заедно. Защото осигуряването и модернизирането на армията поотделно на всяка държава е по-скъпо отколкото, ако това се прави заедно при окрупнени поръчки, на самолети, например. А светът се развива и технологиите напредват във всички сфери, особено бързо в научните изследвания в отбраната. Затова е добре, че ще се предвиди и финансово перо за развитието на изследванията в областта на отбраната за тази нова отбранителна структура. Напредъкът в отбранителните изследавния е голям и в страни извън евроатлантическотопространство. И затова ЕС трябва да отговори адекватно със стимулиране на изследванията и изобретенията в тази сфера, за да не изостава. Защото съвременното противопоставяне е далеч не толкова на базата на конвенционалното оръжие, колкото на основата на тези нови технологии. Банално е да се повтаря, затова и само споменавам сферата на киберсигурността и асиметричните заплахи за сигурността.
– Създаването на единна структура на ЕС в областта на отбраната изгражда ли общата идентичност на Европа в различните й политики?
– Това продължава търсенето на лицето на Европа като неделима част от евроатлантическото партньорство и пространство. Така или иначе без американските си партньори ЕС не може да си гарантира сигурността. Вече сме се убедили в това. Европейските държави, за съжаление, все още продължават да не заделят достатъчно средства за отбрана, разчитайки на силното рамо на американските си партньори. Това показва наистина, че трансатлантическото партньорство и сътрудничество, без САЩ и Канада, няма алтернатива. Въпреки намеренията на Европа да обедини отбранителния си капацитет. Истината е, че Европа има нужда от САЩ и САЩ имат нужда от Европа.
