Господин генерал, бъдете благодарен, че комунистите са изпратили подполковник Стойчев, защото „онези“ щяха да ни оставят на място още тук. Това казва княз Кирил на другия регент – генерал Никола Михов на 9 септември 1944 г., когато пред вилите им в Чамкория спират няколко леки автомобила и им е представена заповед да се явят веднага в София.
Че наистина животът на регентите е бил в опасност, разказваше някогашният партизанин от Костенецкия отряд Никола Кулински. По-късно той бил свидетел и на арестуването на Богдан Филов, който излязъл от укритието си в дипломатическата вила „увит в одеало с царски вензел“.
Спомените на партизанина потвърждават официалната версия в биографията на бъдещия генерал Владимир Стойчев, че той е отвел регентите в София. Но пък друг факт от тази биография – че в нощта срещу 9 септември 1944 г. е участвал в реални действия, като е превзел телеграфо-пощенската станция, намираща се тогава в сградата на БНБ, не намира потвърждение никъде. Нито в спомените на Петър Вранчев, единственият комунист, действал по софийските улици, заедно със запасните и действащи офицери, нито в тези на Димо Казасов, неоспоримия хронист на първата половина на миналия век. Телеграфът е превзет от ротата на капитан Веселин Вълков. Военните части са съпровождани от
най-активните участници
в преврата
членове на Военния съюз, запасните майори Тодор Тошев и Стоян Трендафилов. Те са имали връзки със Стойчев, но никъде няма диря за негово активно участие в нелегалната им дейност. Единствената следа е в спомените на Петър Вранчев. Тайните срещи на Вранчев с членовете на Военния съюз ставали в дома на Иван Харизанов на столичната улица „Оборище“. Агенти на Гешев се качили на високо дърво и засекли четирима в хола на Харизанов. Единият бил Вранчев. Другите трима – Харизанов, Тошев и Трендафилов. Военните решили – ще кажем, че сме се събрали като бивши офицери, а четвъртият е бил Владо Стойчев. Толкова са данните за участието на запасния кавалерист в „съпротивата“.
Въпреки това веднага след 9 септември 1944 г. той е произведен в генералско звание заедно с Тошев, Трендафилов, Кирил Станчев и с решаващата фигура при „превземането“ на военното министерство капитан Димитър Томов. Но докато при започналата война срещу Вермахта Тошев и Трендафилов са назначени за командири най-много до равнище дивизия и бригада, вече като генерал-майор на Владимир Стойчев е поверена Първа армия. Къде е
тайната за такова високо доверие
Той не е от близките хора на военния министър Дамян Велчев, чийто най-верен човек е Тодор Тошев. Не е сред доверениците на Кимон Георгиев, въпреки че е членувал във Военния съюз, защото в периода 1930-1934 г., когато „Звено“ набира сили и готви идването си на власт на 19 май 1934 г., е военен аташе в Париж и е далече от събитията. Не е приближен и на довчерашния военен министър и главнокомандващ след 9 септември генерал Иван Маринов, който е съвипускник от Военното училище с Тошев и Трендафилов. Не е от доверените запасни офицери, поддържали връзка с комунистите чрез Петър Вранчев. Не е съвипускник и приятел на единствения действащ офицер-комунист, член на главния щаб на НОВА Петър Илиев.
Изборът на новите командири се е правел не толкова в нашето военно министерство, колкото в щаба на маршал Толбухин. Историята показва, че Стойчев е оправдал напълно доверието на „освободителите“. С безмълвното подчинение на всяка съветска заповед, водеща до безмилостното хвърляне на българските войници и офицери срещу смъртоносен огън. Така е била прилагана тактиката на Жуков – кървава победа на всяка цена!
Един от най-ярките примери е изпращането на явен разстрел на 18 октомври на Парашутната дружина срещу укрепените позиции на Стражин като редова пехота, но без нужното за атака въоръжение и артилерийска подкрепа. Война е, без жертви не може, казва Стойчев вечерта на трагичния ден на командира на дружината капитан Любомир Ноев.
Експериментите на съветското командване
с българската войска продължават и след формирането на Първа българска армия в състава на Трети украински фронт. Сремската операция, заповядана от щаба на Толбухин през декември, изпраща войската ни като мишени на стрелбище срещу силно укрепени германски позиции. В открита, замръзнала равнина се провеждат смъртоносни атаки, взели стотици жертви. Единственият успех, който е постигнат, е руските разузнавачи да засекат неизвестните огневи точки на Вермахта.
Кървавият неуспех поражда бунтове в редица полкове, които не желаят да преминат Дунава. Резултатът – политкомисари като Йонко Панов, Панайот Каракачанов, Чочоолу и „спецове“ като Лев Главинчев извършват разстрели на офицери и войници. Без военен съд. Без присъда. Командващият армията мълчи пред това
кърваво беззаконие
Подвигът при Драва в Унгария е категоричен. Но защо нашите бойци са оставени толкова време без подкрепа при яростните немски атаки? Та да се стигне до ситуацията, при която от героичния 31-ви Силистренски полк да останат малцина живи. Защо командващият Стойчев не е поискал веднага и категорично помощ, която, така или иначе, идва след няколко дни с катюши. Но защитниците на Драва са кърваво оредели. Победата носи слава на генерала.
Който изглежда героично напет с юнашки накривената си фуражка в Клагенфурт при срещата със съюзниците. И гордо марширува по Червения площад на 24 юни 1945 г., макар и на левия фланг на Трети украински фронт. За да разказва дълги години после как го приел Георги Димитров. Защо ли на същия този парад ги няма генералите Кирил Станчев и Асен Сираков, които командват другите две армии през първата фаза на войната?
От всички командири през войната само Стойчев има щастливо бъдеще при комунизма. Дамян Велчев е изгнаник в чужбина. Кирил Станчев, Стоян Трендафилов, Тодор Тошев минават през ужасите на комунистическите лагери и затвори. Героят на 9 септември капитан Димитър Томов е осъден на смърт през 1948 г. като „враг и вредител“. Стойчев остава действащ генерал, но не му поверяват „народната“ войска. Радва на дипломатическа кариера във Вашингтон и на дълги безметежни „олимпийски“ години. Ордени, награди, почести от комунистическата власт. Която по съветски образец трябваше да има своя Жуков. Който, както пишат съвременни руски анализатори, е „ковал победи“ главно благодарение на „безотчетната“ кръв на руския войник.
Няма спор за спортните конни подвизи на Владимир Стойчев. Нито за участието му в олимпийското движение. Затова паметникът му справедливо е издигнат пред спортното министерство. С генералска униформа. По която безсмислено пролятата кръв на българския войник старателно е прикрита от ордени и медали.
