Като започнеш от „Взвод“, минеш през „Ад под небето“ и приключиш с „Форест Гъмп“, почти няма американски филм, който да не съдържа в саундтрака си парчето Hey Joe на Джими Хедрикс. И наистина, тази песен, чийто текст на пръв поглед няма нищо общо с войната, става един от химните на десетилетието и превръща изпълнителя си в икона.
Всъщност истинският автор на Hey Joe е под въпрос, но мнозина сочат версията на Били Робъртс за оригинал. Най-известната версия на песента е сингълът, издаден от The Jimi Hendrix Experience през зимата на 1966 година, който е и дебют на групата.
В запазените ранни демоверсии може да се чуе Хендрикс, който е вбесен от лошия си глас. Напътстван от продуцента Чаз Чандлър, Хендрикс пее ниско, като оставя групата да се чува на преден план. В интервю Чаз Чандлър споменава, че Хендрикс винаги е бил недоволен от гласа си, а самият Чандлър винаги се е стремял да изведе гласа му на преден план. Песента е изсвирена в Америка за пръв път по време на Monterey Pop Festival през 1967 година.
Това е песента, която впечатлява Чаз Чандлър, когато вижда Хендрикс за пръв път на сцената в малък клуб в Ню Йорк. Женските гласове в заден план са на женското трио The Breakaways, които са доведени в студиото от Чандлър. В обложката на албума Are You Experienced? е отбелязано за Hey Joe – „блус аранжимент на 100-годишна каубойска песен“.
Въпреки краткото соло, в изпълненията на живо Хендрикс го удължава до 2 минути, като в известна степен е чиста импровизация.
Хендрикс е роден на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, Вашингтон, в семейството на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. Както и при съвременниците му Джон Ленън и Ерик Клептън, животът на Хендрикс е дълбоко повлиян от тъжни събития в семейството, някои от тях описани в песента Castles Made of Sand. Родителите му се развеждат през 1951 г., а майка му умира през 1958 г., когато той е 16-годишен. Джими е силно привързан към баба си по майчина линия, която е индианка-чероки и от която наследява силното чувство на гордост и уважение към корените си.
Това, което вдъхновява Хендрикс в младежките му години, е едно участие на Елвис Пресли в Сиатъл, а по-късно той дори стиска ръце с Литъл Ричард, който гостува в квартала му. След като свири в няколко местни сиатълски групи, Хендрикс постъпва в армията в 101-ва въздушнодесантна дивизия като парашутист, за да избегне двугодишна присъда за шофиране на крадена кола. По-малко от година след това е уволнен по здравословни причини, тъй като счупва глезена си при своя 26-и парашутен скок. Биографията му от 2005 година Room Full of Mirrors посочва като причина за уволнението симулирана хомосексуалност.
Хендрикс е уволнен от армията три години преди да започнат големите военни набори за Виетнамската война, но песните му стават любими на сражаващите се американски войници, особено кавъра All Along the Watchtower на Боб Дилън.
След като напуска армията, Хендрикс, заедно с приятеля си Били Кокс се премества в Нешвил, за да свири в тамошните клубове. В средата на 60-те години работи като поддържащ музикант на различни изпълнители като Би Би Кинг, Литъл Ричард и Къртис Найт, без да има постоянни ангажименти.
Докато се подвизава в Ню Йорк се сприятелява с Линда Кийт, приятелката на Кийт Ричардс, която му урежда прослушване при продуцента на „Ролинг Стоунс“ — Сиймор Щайн. Не успява да впечатли с изявата си и не се стига до договор. По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста на „Енимълс“ Чаз Чандлър който му помага да сформира групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятели до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на „Бийтълс“ и Ху. Менажерите на Ху му уреждат договор със звукозаписната компания Трак Рекърдс. Първият сингъл на Джими е вариант на песента Hey Joe, която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е „стандарт“ за рок-групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните Purple Haze и „he Wind Cries Mary, които заедно с Hey Joe са хитове в Топ 10 класацията.
На 6 септември 1970 е последното му изпълнение на живо в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Седмица по-късно на сутринта на 18 септември 1970 е намерен мъртъв в апартамент на хотел Samarkand. Той умира на 27 години, също както Дженис Джоплин и Джим Морисън, а по-късно и Кърт Кобейн от „Нирвана”.
