В три поредни броя в. „Българска армия“ представя провелия се тридневен уъркшоп по телемедицина в Скопие, Република Македония, по инициатива на Paneurope Bulgaria & Research centre for security defence and peace.
След като разгледахме достиженията на водещите европейски държави и САЩ в тази област, както и на съседите ни на Балканите, в този брой ще ви запознаем с проектите в този нов бранш у нас.
Гл. ас. Полина Михова, НБУ:
В малка страна като България имаме нужда от телемедицина, защото, оказва се, съществува огромен недостиг на лични лекари в отдалечените и планинските райони у нас. По информация на НЗОК в края на 2010 г. осигуреността с общопрактикуващи лекари в страната е 6,3 на 10 000 души от населението.
Първият български проект по телемедицина бе осъществен през 2008 г. между България и Гърция заради засиления поток на туристи от двете срани на границата. Вторият проект бе посветен на профилактична телемедицина и разработен от ВМА и НБУ.
За съжаление, има много правни, финансови и други проблеми, които забавят интегрирането на клиничната телемедицина у нас. Затова ние сме се насочили към една територия, която е много свободна, много либерална и няма ограничения. Това е територията на профилактиката и промоцията на здравето. Идеята е да прехвърлим тази дейност, която досега беше концентрирана във физическия свят, във виртуалния свят чрез цифровизация на информацията, в системите на мрежите, в системите на Интернет. Искаме да активираме участието на пациенти при ползването на четирите типа профилактика, които в България за жалост не се използват достатъчно.
През април 2016 г. във ВМА се проведе съвещание на работна група по международния проект по телемедицина IMIHO (Interconnection of Military Hospitals – Връзка между военните болници от Югоизточна Европа).
Участваха Гърция, Грузия, Италия, Македония, Румъния, Сърбия и Турция, както и на секретариата на координационния комитет на министрите на отбраната на страните от Югоизточна Европа /SEDM-CC/. В рамките на проекта бе разработен и апробиран интернет портал за съхранение и обмен на научна и медицинска информация между страните-участнички. По време на срещата бе обсъден и въпросът за насърчаване присъединяването на други военни болници, факултети и академии от страните-участнички в проекта. Утвърдени бяха няколко области за многонационално сътрудничество при използването на информационната система на IMIHO: инфекциозни заболявания; боен стрес; проучвания и обмен на данни в областта на образната диагностика; дистанционно мониториране на пациенти; електронно обучение.
Гл. ас. д-р Милена Георгиева, молекулярен биолог в Лабораторията на Института по молекулярна биология:
Областта на молекулярната биогенетика, в която работим, е насочена към разрешаване на проблеми, свързани с тежки генетични и епигенетични заболявания. Голям процент от заболяванията са генетично заложени, но и голям процент зависят от начина ни на живот. Около 6000 са генетичните заболявания, които са нелечими. За сметка на това има мутации, които се получават спонтанно в индивидуалното ни развитие, тези мутации са отговорни за развитието на рак, както и на невродегенеративни заболявания, например.
На този семинар ние представяме нашите макар и бегли опити в телегенетиката. Опитваме се да спечелим доверието на пациентите у нас, като първо изградим мрежи за такива консултации от разстояние през интернет. Това е смисълът на нашата връзка с телемедицината. Т.е. предлагаме генетични услуги, но от разстояние. В България това е много нова специалност и няма традиция, но се развива много бързо. Човешкият геном например се сегменира 2003 г. и оттогава революцията е мащабна. Това е бъдещето.
Ние разглеждаме и етичната страна на проблема, доколко искаме да бъдем отворени за това какъв е нашият генетичен статус, доколко ще повлияе на избора на бъдещ партньор и решението за бъдещо дете, все морални и сериозни етични проблеми. Наскоро например се заговори за „дизайнерски бебета”. Цялата методология в момента в съвременната молекулярна наука позволява на хората да си избират характеристики на бъдещото дете. Звучи като научнофантастичен филм, но ние имаме всички оръжия да направим това.
Когато човек борави с генетичните си данни, когато човек осъзнава, че може да моделира своята генетика, той се доближава до „свръхчовека” на Ницше. Нутригеномиката например предполага храна, съобразена с гените, отговорни за нашия метаболизъм. Ако един има нетолерантност към някаква храна, друг няма такава. Ако ние познаваме гените на пациента, можем да предпишем една много добра генетична и епигенетична диета също.
Съществува и проект в начална фаза всеки от нас да притежава на чип своя геном, сканиран и разчетен, и когато отиваме при личния си лекар, той да знае какво да ни предпише, съобразено със страничните ефекти, които се дължат на генетични мутации, както непоносимостта към някои антибиотици например.
Професор Георги Милошев, раководител на лабораторията по молекулярна генетика в Института по молекулярна биология към БАН:
С напредването на генетиката се създава една наистина огромна база данни, за тестове и резултатите от тях, които имат истинско практическо значение за лекаря и болния и последващата терапия, която някак естествено се свърза с дигиталните въможности на телемедицината. От друга страна, всички тези тестове е добре да бъдат представени пред специалисти, а в България такива май има само четирима. Аз и не знам дали има оторизиран специалист по телемедицина.
Между другото, не зададох въпрос, който сигурно би предизвикал недоволството на адуторията на този семинар по телемедицина, но навремето, когато се ходеше на лекар, лекарят ни познаваше, имаше контакт с него, разказваш му една своя история, своето оплакване, малко или много той ти влиза в положението, един вид психотерапия, която е много важна при лечението. Постепенно това се загубва, а сега личният лекар изобщо не те поглежда, гледа в компютъра, където са ти данните. И се загубва този контакт.
Колкото до интимната и моралната страна на въпроса за генетичните данни, тя опира до това как да се съхраняват, кой да ги съхранява, чия собственост са те. По света се спори много, има най-различни идеи и предложения, но аз съм оптимист в това отношение.
Предраг Тасевски, експерт по киберсигурност, Изследователски център за отбрана и мир, Македония:
Последните 10 години на Балканите забелязваме голяма активност на медицинските и здравните институции, в които се въвеждат технологични приложения, улесняващи комуникацията между пациент и лекар. Оттук произтича един много голям въпрос: какво се случва с тези данни? Когато говорим за лични данни, веднага възниква и въпросът за защита на тези данни. Така че оттук естествено изниква и въпросът какво би могло да се подобри в защитата на здравните институции. Телемедицината преди всичко означава консултация, както от втори екип лекари, така и от чужбина. Така че ако някой влезе в тази комуникация, ще може да има и достъп до лични данни, да изнудва пациента, тези данни да се изнасят в медиите, което ще наруши конфиденциалността на Хипократовата клетва, ако щете.
Появиха се крадци на данни от дебитни или кредитни карти, а всички нови здравни карти също са безконтакти. Здравните институции въвеждат нови технологии, но не и адекватни методи за защита. Когато става въпрос за защита на данни, имаме много хубави закони, но приложението им не е на ниво.
