Независимият кандидат Александър ван дер Белен спечели президентските избори в Австрия. След преброяването на изпратените по пощата бюлетини Ван дер Белен е получил 58,3% подкрепа от валидните гласове, а неговият опонент от крайната десница Норберт Хофер 46,2%, съобщиха от Министерството на вътрешните работи на страната, цитирани от Ройтерс.
За Ван дер Белен това е втора победа в тази необичайна надпревара за президентския пост. Проевропейският бивш лидер на Зелената партия през май вече спечели 50,3% от гласовете в първия тур на изборите. Австрийска партия на свободата на Хофер обаче успешно оспори резултатите заради процедурни нарушения.
Хофер вече призна поражението си, но заяви, че няма да се откаже от политиката и отново ще се кандидатира за президент след шест години. „Никога няма да подведа избирателите си“, зарече се кандидатът на крайнодясната Партия на свободата.
Президентските избори в Австрия привлякоха вниманието на международната общност, тъй като победа на Хофер след неочаквания резултат от референдума за излизане на Великобритания от ЕС би насърчил евроскептиците от крайната десница в цяла Европа. За да стане ясен смисълът на този необичаен австрийски вот, вестник „Българска армия” препечатва от „Дойче веле” текст на Франк Хофман. Заглавието е на автора. В допълнение припомняме и кой е новият австрийски държавен глава, в текст публикуван още през май от същата медия.
Франк Хофман, „Дойче веле“
Победата на Александър Ван дер Белен в Австрия не бива да ни заблуждава: десните популисти и националисти са във възход, подклаждан от носталгията на мнозина по онова, „което имахме едно време”. Кандидатът на дяснопопулистката австрийската „Партия на свободата” Норберт Хофер загуби, само защото не успя да мобилизира всички свои привърженици. По всяка вероятност – защото продължилата 11 месеца предизборна борба междувременно притъпи силата на протестните настроения из провинцията. А опасенията за нов възход на десните популисти активизираха избирателите на бившия лидер на „зелените” Александър Ван дер Белен. Независимо от това социологическите анкети сочат, че дяснопопулистката Партия на свободата събира 35 процента от гласовете, което я превръща в първостепенна политическа сила.
Австрия е добър пример за блокада
в управлението
С това развитие се съобразява дори социалдемократическият канцлер Кристиан Керн, който наскоро се срещна с председателя на Партия на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе, а разговорът им бе предаван на живо по радиото. Управляващата голяма коалиция между социалдемократите и консервативната Народна партия е силно разединена и практически пред разпад. От нея не могат да се очакват никакви нови импулси за спешно необходимите реформи в икономиката и социалната система на Австрия, която страда от висока безработица. Германия е най-големият външнотърговски партньор на страната, чиито фирми имат многобройни подизпълнители в Австрия, но икономиката на алпийската република кой знае защо не успява да извлече печалби от този факт.
Австрия е добър пример и за това какво се случва, когато партньорите в една голяма коалиция взаимно се блокират, неизменно приписвайки вината на „онези в Брюксел”. Със своите осем милиона население, малката Австрия е всъщност твърде влиятелна страна в рамките на ЕС. Но у дома виенските политици пропускат да подчертаят този факт, особено когато трябва да прикриват собствената си неспособност. Например, когато се налага да обяснят на хората, че трябва да се разделят с някои неща, които са били възможни в миналото, но не и днес – да кажем обичайната за Австрия 14-а заплата.
Партията на свободата обаче много самоуверено обещава да изпълни своите планове за спасение. За целта погледът на страната трябвало да се обърне вече повече на Изток. Зам.-кметът на Виена например посети белоруската столица Минск с голяма икономическа делегация – сякаш, че контактите с тази страна биха могли да съживят австрийската икономика. Австрийската Партия на свободата внушава на онези австрийци, които жалят по изгубеното предишно величие на Австро-унгарската империя, че и днес е добре да се следва националистическият курс на Хабсбургите и техните съседи на Западните Балкани.
Подклаждане на стари национализми
Председателят на „Партия на свободата” например обяви пред сръбски националисти, че Косово било „сърцето на Сърбия”. А това, че 95 процента от населението на Косово са албанци, които отдавна не искат и да чуят за Сърбия, явно никак не го интересува.
Партията на свободата на Австрия е прочута и с подкрепата си за сепаратизма на босненските сърби, с което на практика подкопава и стабилността в региона. Още по-голямо зло ще сполети Европа обаче, ако партията успее да влезе в канцлерството. Демократичните сили във Виена трябва да предотвратят това.
Кой е Александър Ван дер Белен?
Керстен Книп, „Дойче веле“
Изборът на австрийците разкрива конфликта между поколенията в алпийската страна: докато близо две трети от хората под 30 години гласуваха за 72-годишния професор по икономика Александър Ван дер Белен, болшинството австрийци над 50 години дадоха гласовете си за кандидата на „Партията на свободата“ Норберт Хофер.
Ван дер Белен беше подкрепен от австрийския икономически и творчески елит. И може би в крайна сметка точно този факт изигра решаваща роля, успявайки да компенсира доста сдържаното и дистанцирано излъчване на професора. Овациите на тълпата не са нещо, което би го впечатлило.
„Няма място за икономически мигранти“
Вероятно това беше причината, поради която в първия рунд на изборите Ван дер Белен загуби по точки от своя конкурент, демонстриращ близостта си до народа. „Да можеш по най-фамилиарния начин да заприказваш абсолютно непознати хора – това е коронната дисциплина във всяка предизборна борба“, написа списание „Профил“, според което тази дисциплина била силно надценена.
Като лидер на Зелените, в миналото Ван дер Белен винаги се е застъпвал за едно открито, мултикултурно общество. Този си курс той продължи и по време на предизборната кампания. „Нека се противопоставим на изкушението да вдигаме стари огради“, каза той по повод бежанската политика. Същевременно обаче Ван дер Белен отчиташе и променените вече критични антимиграционни нагласи в страната. „Макар Австрия да е открита към света, в нея няма място за нови икономически мигранти“, заяви кандидатът.
На своята уебстраница Ван дер Белен се представя като човек, който обича природата на Тирол и животните. С това той напомни за миналото си като политик на Зелената партия, независимо че в предизборната битка се изявяваше като безпартиен кандидат. В същото време той подчерта и привързаността си към родината, което във времената на масовата миграция носи точки особено сред по-консервативните избиратели. „Вярвам в нашата Австрия“, огласи Ван дер Белен.
Той едва ли би се затруднил да контактува с консерватори. Тъкмо обратното. „Сред екоактивистите Ван дер Белен се изявяваше като интелектуалец с чувство за хумор“, писа списание „Профил“. Като професор по икономика в университета той успя да внесе голяма доза реализъм в твърде отнесения свят на Зелените.“
По време на предизборната си кампания ВдБ, както взеха да го наричат в Австрия, се изявяваше с умереност. „Нуждаем се от промяна, но не и от унищожаване на сегашните отношения“, е написано на уебсайта му. Там той предрича, че президентските избори ще се окажат решаващи за бъдещата посока на развитие. „Аз винаги ще поставям обединяващото пред онова, което ни разделя.“
Трудната задача
на Ван дер Белен
Ван дер Белен влиза в политиката отсително късно. Дълго време професорът по икономика от университетите в Инсбрук и Виена симпатизира на социалдемократите. Строежът на една водноелектрическа централа на Дунава през 1984 става повод да влезе в Зелената партия, която тогава се бори срещу проекта. Десет години по-късно той става депутат на Зелените в австрийския парламент и с умерения си и трезв характер допринася значително за преодоляването на разцеплението в партията.
Новата му задача сега ще е да обединява страната. А имайки предвид, че той спечели с 50,2%, то му предстои да убеди голям брой австрийци в своите лични и политически качества. Най-голямата му задача обаче е да помогне на страната да се завърне в политическия център.
