Най-висшият военен : От капитан до генерал

Ако подадената от началника на отбраната генерал Константин Попов оставка бъде приета, неговият наследник ще бъде 50-ият офицер, който ще заеме най-висшия военен пост. Първият началник на Щаба на войската е едва 24-годишният капитан Рачо Петров. Той е назначен на поста „аварийно“ на 9 септември 1885 г. с указ на княз Алексанъдр Батенберг. Въпреки,че до тогава младото княжество е свободно, макар и васално, вече седем години най-висшите военни длъжности са заети от руски офицери. 

 На 6 септември 1885 г. непокорните българи извършват Съединението. Руският император Александър Трети, който държи съединение да има, но когато той каже и не под скиптъра на братовчед му Александъър Батенберг, провежда „наказателна операция“. Изтегля от България всички руски офицери, очаквайки ехидно как младите български капитани ще треперят пред заплахата от неизбежната война. Тогава княз Батенберг поверява възловия пост началник на Щаба на войската на едва 24-годишния 

капитан Рачо Петров

Който, заедно с колегите си капитани,  записва за първи път името си в историята с удивилата света победа срещу сръбското нашествие. Рачо Петров заема поста до 29 април 1887 г. За втори път е началник на Щаба на войската вече като майор от 23 октомври 1887 г. до 15 април 1894 г. Опитът му на най-високата военна длъжност му дава възможност по-късно да е и два пъти министър-председател на България. 

От поста началник на Щаба на войската тръгват към бъдещата си слава генерали като Никола Иванов, прочул се с превземането на Одринската крепост през 1913 г., Радко Димитриев, герой от Балканската война. По време на тази война начело на Щаба на войската е генерал-лейтенант Иван Фичев, който по-късно става и военен министър. По време на Първата световна война на поста са последователно генерал-майор Константин Жостов, полковник Иван Луков, генерал-майор Христо Бурмов и отново Иван Луков, вече като генерал-майор. 

По време на Втората световна война началници на Генералния щаб са генерал-лейтенант Константин Лукаш, генерал-лейтенант Трифон Трифонов, генерал-майор Кирил Янчулев, който заема поста само седмица от 6 до 13 септември 1944 г. Лукаш напуска поста поради разкритията по процеса срещу разузнавателната група на д-р Александър Пеев – „Боевой“. Стратегическата информация, предавана в Москва, е набирана главно от генерал Лукаш, чрез началника на Военносъдебното ведомство генерал-майор Никифор Никифоров, с кодово име „Журин“. Александър Пеев, Константин Лукаш и Никифор Никифоров са съвипускници от Военното училище. След 9 септември 1944 г. поради дълбокото мълчание на съветското разузнаване, Лукаш е разстрелян с присъда от „народния съд“, а Никифоров прекарва дълги години в лагери. Първи началник на Генералния щаб 

след 9 септември 1944 г.

е Райчо Славков, произведен в звание „генерал-майор“ ден след „народната победа“. Той е началник-щаб на Първа софийска дивизия. Участието му в преврата е плод на дългогодишното му членство във Военния съюз и в „Звено“. Заслугата му е, че частите на дивизията остават в казармите. На поста е едва до декември, когато е отменено 4-то постановление, бранещо офицерството от репресии, а той е заподозрян като негов защитник. Комунистическата „благодарност“ идва през 1953 г., когато напусналият армията Славков е изправен на процес за събития от 1923-1925 г. и разстрелян. Той е

последният царски офицер

заемал високата длъжност. Идва времето на „червеноармейците“ – нашенци, емигрирали някога в СССР – Иван Кинов, Асен Греков, Иван Врчев. На 22 март 1962 г. на поста е назначен най-дългогодишният началник на Генералния щаб – Атанас Семерджиев, който го заема чак до 28 декември 1989 г. „Мандатът“ му съвпада с най-дългогодишния министър на отбраната Добри Джуров. В кариерата на Семерджиев е записана военната агресия срещу Чехословакия през 1968 г. и беззаветната преданост към СССР. Негов „патент“ е и масовото използване на армията в родни филмови суперпродукции като „Хан Аспарух“, „Зарево над Драва“, „Време разделно“, на които генерал-полковникът неизменно е главен консултант, а това означава използване на военни части като безплатни статисти. През декември 1989 г. внезапно оглави МВР. От краткото му ръководство там, преди да бъде избран за вицепрезидент, остана тъмната диря на хиляди безследно изчезнали, с помощта на съпартизанката му генерал-майор Нанка Серкеджиева оперативни и агентурни дела.

В най-новите времена длъжността „Началник на Генералния щаб“ беше трансформирана в „Началник на отбраната“. Генерал Константин Попов беше назначен на нея на 16 февруари тази година, след като е преминал последователно по всички стъпала на военната йерархия като боен пилот и авиационен командир.

Най-много са генерал-майорите

На поста началник на Генералния щаб най-много са били генерал-майорите – 10. 
Има един капитан – знаменитият Рачо Петров, който си тръгва от армията като пълен генерал от пехотата. Майорите са двама – Стефан Паприков и пак Рачо Петров, но вече като майор. Подполковникът е един – Никола Иванов. Полковниците са девет, а генерал-лейтенантите – четирима. 
Със звание „генерал-полковник“ са петима – Атанас Семерджиев, Цветан Тотомиров, Христо Добрев, Радню Минчев,  Михо Михов, който по-късно получава звание „генерал”. Тотомиров работи активно за членството в НАТО и в ЕС като военен секретар на президента Петър Стоянов. Има армейски генерал – Любен Петров. В новите времена със звание „генерал“ са четирима. През годините на поста доминират сухопътните командири. Флотът е представен с вицеадмирал Румен Николов. Летците са четирима – Михо Михов, Никола Колев, Симеон Симеонов, Константин Попов. Историческият преглед сочи, че в София са родени само двамина – генерал Константин Попов, завършил, преди да постъпи във Военновъздушното училище в Долна Митрополия, елитното 22-ро средно училище „Г.С.Раковски“, и генерал-лейтенант Трифон Трифонов, разстрелян по присъда на „народния съд“. Двамата са и единствените, подали оставка от поста по собствена воля. Трифонов го напуска на 6 септември 1944 г. в израз на несъгласие с политиката на новия военен министър генерал-майор Иван Маринов, който става решаваща фигура в преврата три дни по-късно.          

Убит на бойния пост

Историята на началниците на Гeнералния щаб е белязана и с един от тях, загинал от куршум на бойния си пост. Не на фронтовата линия, а от ръката на наемен убиец. Това е генерал-майор Йордан Пеев, заел поста на 9 януари 1937 г. На 10 октомври 1938 г. около 15 часа, е прострелян смъртоносно в центъра на София. Заедно с него е убит майор Димитър Стоянов, а нападателят Стоил Киров се прострелва в главата и умира няколко часа по-късно.  
След 9 септември 1944 г. съдбата на генерала е забравена или умишлено премълчана, защото съществува версия, че той е станал жертва на комунистически атентат, приписван на „неизживения левосектантски курс“ на БРП (к). Правят се опити кървавият акт да се припише на традиционно заподозряната в такива дела ВМРО, но организацията е разтурена  четири години преди това и дейците й са или емигранти, или репресирани. През 70-те години на миналия век Телевизионният театър изненадващо постави пиесата „Годежна вечеря“ с автор, колкото и невероятно да звучи, Славчо Трънски. В сюжета доблестният български генерал разкрива гешефти на самия княз Кирил с  негодно германско оръжие и затова Дворецът му праща наемен убиец. Застрелян е часове преди сключване на годежа си. В ролята на генерала – Любимир Кабакчиев.
Трима началници на Щаба на войската загиват при атентата в черквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г., след като вече са на други длъжности или са напуснали армията – генерал от пехотата Стефан Нерезов,  полковник Стефан Нойков, генерал – майор Александър Давидов.