Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Черна гора- фиорди, старини и плажове

[post-views]
Черна гора- фиорди, старини и плажове
Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Андрей Рангелов

29-cherna-gora3От Хърватия преминаваме в Черна гора без забавяне на граничния пункт, само с проверка на личните карти. Местността е гориста, а шосето се спуска към морския бряг.
След броени минути 
навлизаме в градска зона
Това е Херцег Нови – градът в северния край на Которския залив.
В първия супермаркет, край който спираме, устанявяваме и че сме и в една друга зона – тази на еврото. Черна гора още не е в Европейския съюз. Страната от години обаче използва като своя национална валута еврото. Цените на стоките в Черна гора са почти колкото у нас.
От Херцег Нови започваме обиколка около Которския залив, която продължава повече от 60 километра! Няма шега. Заливът е с много разклонения. Криволичим покрай тях, наслаждавайки се на гледката. А тя е приказно съчетание на море и планина. В закътания залив водата е тиха, спокойна и… тъмна, заради сянката от високите околни върхове и гъстите крайбрежни гори. На завоите караме край малки 
заливи с кокетни плажчета
пълни с почиващи хора. След това шосето отново се гмурва през гора, до следващото излизане на брега.
Пътят преминава през огърлица от неголеми селища. В едно от тях виждаме дълга върволица превозни средства, чакащи да се качат на ферибота, за да се прехвърлят на отсрещния бряг, по-близо до Котор. 
Не ни се чака, пък и предпочитаме гледката край завоите, затова продължаваме по пътя. Всъщност това двулентово шосе е така наречената Ядранска магистрала, европейско шосе Е65. Изградена е по Титово време, в някогашна Югославия през 50-те и 60-те години на 20-и век. 
Води началото си далече на север – от словенско-хърватската граница, и преминава по крайбрежието на Адриатическо море. Именно по нея се движим вече няколко дни в южна посока.
Неусетно навлизаме в Котор и пътят ни отвежда право при старинната крепост. Тя е и основната забележителност на града. 
29-cherna-gora2Наоколо гледката е впечатляваща и 
напомня скандинавски пейзаж
с високите планини, отразяващи се в тъмните огледални води на морето. Неслучайно казват, че Которският залив е най-южният фиорд в Европа. 
И за да е картината пълна, на пристана на града се кипри многоетажен круизен лайнер. Само дето наколо растат палми и придават на гледката магичен тропическо-полярен вид. Влизаме в крепостта през тясна странична порта. Край тесните улички шаренеят магазини за сувенири, а по площадите са наредени масите на лъскави ресторанти. Туристическият поток е съсредоточен около основните църкви – „Св. Трифон”, „Св. Ана”, „Св. Мария”, „Св. Михайло”, „Св. Никола” и други. Часовниковата кула е строена през 17-и век. 
Старият град е свидетел на бурни времена. Отчетливо е венецианското влияние в архитектурата на Котор. Градът е бил в състава на Венецианската република от 15-и почти до 19-и век. 
Уникална е крепостната стена, която обгражда Котор откъм планината. Масивният каменен зид се изкачва с лъкатушене по 
изключително стръмния релеф
Самата планина е толкова отвесна, че е естествено препятствие срещу всеки нападател.  Но на местните явно това не им е било достатъчно. А може би и са имали прекалено много богатства за опазване? Както и да е – строили са стената право нагоре, по върлата стръмнина. 
И явно са успели да опазят града си, достигнал до нас в средновековния си вид. А над главната порта все още може да се види барелеф на югославския герб и изсечена в камъка мисъл, която е приписана на Тито: „Чуждото не искаме, своето не даваме”.
29-cherna-goraНе ни се задълбочава в историята на авторството на този популярен израз и тръгваме по „магистралата”. През следващите дни откриваме хубави гледки, гостоприемни къмпинги и широки чакълени плажове край Будва и Бар.
Накрая, по път към Албания, достигаме най-после до пясъчно крайбрежие. То е в южната, равнинна част на Черна гора – между град Улцин и граничната река Бояна.
Широкият многокилометров пясъчен плаж предлага достатъчно място за всички почиващи. 
Докато се гмуркаме в морето, край нас фучат джетове, а стара „Застава Юго” довлича до самата вода прицеп със скутер. Плажният живот кипи на пълни обороти. А ние се качваме в колата и даваме газ към родината, от която ни делят 700 км.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани