В края на мандата на 43-тото Народно събрание изведнъж държавата влезе в релси. От политически разклатен локомотив, се превърна в свръхзвуков влак. Изви се над земята и потегли с висока скорост. Напред и нагоре! Свише започнаха да летят едни милиони от Европа към България. От държава в покрайнините, осъмнахме европейци. Но как да се зарадваме?
Едно от малкото демократично оцелели села, беше взривено на 10 декември. Жителите на Хитрино преживяха филм на ужасите. Дерайлирал влак с опасен товар изравни със земята живот и къщи. Настъпи Апокалипсис… В това време родната политика надигна глава. Съживи се предизборно, за да направи добро впечатление. Дали от шамара на безхаберието, дали от възможност да се покаже? В деня на траур помълча за минута, облече черни дрехи, но скриха ли се петната? Минути след аварията партии и общественици съобщаваха сумите, които безвъзмездно предоставят. Изведнъж всички започнаха да демонстрират загриженост, че е важно на село да има живот.
На втория ден от Апокалипсиса, политиците в оставка разчетоха надписа над главите си и разбраха, че „Съединението прави силата“. Задружно отпуснаха 10 млн. лева за почерненото село, като първите 5 млн. веднага бяха преведени по сметката на общината. На третия ден от трагедията Европейската комисия заяви, че незабавно отпуска 20 млн. лева за възстановяването на Хитрино. Реакцията на правителството в оставка беше толкова адекватна, че народът с почуда възкликна: „Значи може!“.
Жертвите в Хитрино са 7, а загиналите на пътя от началото на годината 676. Ранените в Хитрино са 29, ранените на пътя от началото на годината – 8967. Защо обаче обличаме европейското наметало само в дни на Апокалипсис, преди Коледа и в навечерието на нови избори? Защо уютът му не ни грее в целогодишната зима? Апокалипсисът в българските села не е от вчера. Защо желанието за живот в България кипва и чувството за сигурност се изпарява? Защо хората от селата напускат доброволно България? Защо се превърнахме в мигранти по вратите на Европа?
Отговорът е ясен: защото още не сме свикнали с Апокалипсиса, защото го преживяваме, но не се примиряваме. И Европа трябва да знае, че скърбим еднакво за живите, и за мъртвите.
