Продължаваме по Никола Станев и неговата „История на нова България 1878 – 1941“. След разбиването на сръбската армия през есента на 1916 г. на Косово поле българските чувства на гняв и отмъщение взели да стихват и да отстъпват място на съжаление, състрадание опрощение. Скритите по селата и по горите сръбски войници взели да излизат на тумби голи, боси, с изпити жълти лица, със страдалчески стонове и сами се подреждали в групи и отивали право при българската войска и се предавали с братско доверие. При приближаването си те сваляли шапки и гръмко викали: „Живели бугарска войска!“. И на този възглас, както пише Станев, получавали отговор: „Елате, братя“.
Никола Станев казва, че е възможно някъде да са се случвали и жестокости, резултат от зле разбран патриотизъм, ала по-чести са трогателните и братските срещи, които издават дълбокия морал на двата народа. На много места в Косово и при Гиляни българските войници, сами лишени от достатъчно храна поради дългите походи, смъквали раниците си и давали на злочестите си противници, каквото имали за ядене. Затова получавали хиляди благодарности и сърдечното сръбско „Хвала“. Когато било възможно на сръбските войници давали обувки, шинели и шапки.
На 29 ноември 1916 г. българската Главна квартира оповестява на народа, че в Македония няма вече нито един неприятелски войник и че отечеството е напълно обединено. И така, войната започнала на 1 октомври и свършила на 30 ноември. Тя продължила два месеца и постигнала целта си. В цялата операция били пленени повече от 50 000 сръбски войници и офицери заедно с много артилерия, камиони и обозни коли.
След окупацията на завзетите земи се установява военно и гражданско-административно управление в две губернства, както ги наричат тогава: в Ниш за Моравската област и в Скопие за Македония.
По това време боевете при Дарданелите започнали да затихват. Изкараните на сушата англо-френски войски не успели. Съглашението се убеждава, че няма да може да завземе протоците и нарежда войските да се изтеглят тихо и предпазливо. Изтеглянето започва на 7 и завършва на 27 декември 1916 г. Част от войските са пренесени в Солун, където се образувала впоследствие солунската източно-съглашенска армия.
Галиполската операция била несполучлива по три причини. Тя погълнала напразно големи жертви, намалила престижа на най-силните морски държави и улеснила намесата на България в полза на Централните държави. Според доклада на английския военен министър в Камарата само
Англия е загубила на Дарданелите 
5045 офицери, убити и ранени, 109 510 войници, убити и удавени, и 25 потопени военни парахода, между които 5 първокласни броненосеца.
В България цар Фердинанд и министър-председателят Радославов, които отказвали да свикат по-рано Народното събрание въпреки настояването на опозицията и обществото защото се боят, че могат да бъдат бламирани, не свикват събранието и на 15 октомври, както е по конституция. Те изчакват да завършат военните действия, да се превземе Моравия и да се освободи Македония и тогава, при постигнат успех, да свикат народните представители, пред които да обяват, че народното обединение е вече постигнато. Така и направили, „не без гордост и задоволство“, както пише Станев.
С царски указ Народното събрание се свиква
на 14 декември 1916 г.
Фердинанд открива събранието с голямо тържество и в тронното си слово обявява, че „благодарение на беззаветната храброст на нашите военни сили българският народ е вече обединен. Пред свършените факти и пред обстоятелството, че войската стои на новите граници и с гърдите си пази новото отечество, опозицията не може да не одобри станалото и да благопожелае народното дело да се завърши с добър край, с траен мир“.
Правителството използва патриотичните настроения сред народните представители и внася предложение за отпускане на 500 милиона лева за нуждите на войската. Предложението се явява пробен камък, за да се види реакцията на опозицията. Според Станев обаче опозицията се е примирила с положението.
Шефът на Народната партия Иван Евстатиев Гешов, който преди намесата на България във войната, е най-големият привърженик на Съглашението, става в Народното събрание и казва: „Няма да произнесем дума с цел да омаловажим който и да е от фактите на
борбата за народното единство 
В този смисъл се изказват всички други шефове на буржоазните опозиционни партии и чрез гласуване на военните кредити гласуват доверие на правителството.
Опозицията обаче критикува вътрешната политика на Радославов и особено начина, по който е установено новото управление в Моравско и Македония. В новите земи, както пише Никола Станев, „се пращат за административни чиновници твърде неопитни, невежи, а често и декласирани, бракувани и безчестни чиновници“. Затова често в тия земи започват да избухват конфликти между гражданската и военната власт. Опозицията изнася и много факти за злоупотреби на чиновниците, включително и незаконен износ на храни от държавата и изнудване.
Радославов признава, че
управлението в новите земи
не е такова, каквото трябва да бъде, но се оправдава, че в тези далечни места качествените чиновници не искат да ходят. Затова той отправя призив към способните хора да отидат по далечните краища, за да поемат властта от некадърниците. Там понякога възникват такива конфликти между цивилните и военните, че се налага да се решават с намесата на царя.
Освен това Радославов заявява, че заради интересите на България ще отпусне храни на съюзниците Германия и Турция. „Обещал съм и ще им дам храни, защото имат нужда“, гордо заявява той въпреки, че по това време съществува закон за обществената предвидливост и забрана на износа. Народните представители получават директно от Радославов разрешение да изнесат
200 вагона брашно
за Турция. Привилегии по това време обаче получават и много спекуланти, пише Станев.
След това, както казва историкът, започва народното изсмукване. Д-р Радославов отива много далече и отваря границите на България, за да нахлуят в нея безброй австро-германски агенти, които плъзват с камиони и автомобили по всички села и градове, където купуват на високи цени каквото намерят. С това предизвикват силно поскъпване на храните. Въпреки плодородното лято и големите запаси в градовете настъпва оскъдица. Многобройни германски команди оплитат цяла България с телеграфи, телефони и пощи.
