– Г-н Филипов, имаше ли за Вас като експерт изненади на парламентарните избори в Македония?
– Да, имаше, дори няколко, които ще направят тези избори знаменателни. По време на изборната кампания почти всички партии заявяваха, че тези избори ще са исторически за Македония. Като в това всеки влагаше различно съдържание и очакване. Например, опозиционният Социалдемократически съюз, начело на широка коалиция от леви и центристки партии, смяташе, че вотът трябва да сложи край на десетгодишния авторитарен режим на доскорошния премиер и лидер на ВМРО–ДПМНЕ Никола Груевски. Такава една негова загуба би имала исторически за социалдемократите характер. От друга страна, управляващите очакваха изборите да са десета поред победа за партията от 2006-а насам, независимо дали изборите в това време са били местни, президентски или парламентарни. И че с получаването на пореден мандат за 4 г. ще амортизира ефектът от всички разкрития, направени от лидера на опозицията Зоран Заев на основата на прослушаните незаконно от върхушката на ВМРО-ДПМНЕ хиляди телефонни разговори, които говорят за тотална корупция и антиевропейски стил на управление. От друга гледна точка изборите бяха исторически, защото за пръв път в 25-годишното си независимо развитие се проведоха през зимен месец, когато времето наистина има значение. Тези избори имат своя биография. Независимо че бяха планирани за 24 април под натиска на опозицията и международната общност се отложиха за 5 юни. И пак не се проведоха с аргумент, че властите не са изпълнили гаранциите за честни избори. И така двете страни си стиснаха ръцете за избори на 11 декември.
– Разместиха ли се политическите пластове с резултата от вота?
– Разместиха се сериозно пластовете, но сред албанските партии. Първо, запази се двуполюсният модел на македонската политическа система. От едната страна е левоцентристкият Социалдемократически съюз на бившите комунисти на Зоран Заев, а от другата ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски, които определят себе си като дясна демократична християнска партия, член на ЕНП. Но за разлика от всички други избори през 25-те години силите са изравнени и има паритет на гласовете и на мандатите, които двете македонски партии получиха. Което доведе до ситуацията в нощта след вота всички да празнуват като победители. Заев благодари на македонците, че с химикалка и бюлетина са извоювали победата. След него същото каза и Груевски. Главната цел, с която бяха натоварени изборите – да дадат някаква опорна точка за изход от двугодишната и половина икономическа, политическа и морална криза, която друсаше страната, май се отлага. Минимална е преднината около 16 000 гласа, но те дадоха на партията на управляващите 2 мандата предимство – 51:49. Заев обжалва резултатите, които смята, че са 50:50 за двете партии. А обикновеното мнозинство в македонския парламент е от 61 гласа. И ако се спази традицията, най-голямата македонска партия да прави коалиция с най-голямата партия на албанците, а това е Демократичният съюз за интеграция на Али Ахмети (с получени 10 мандата) ще се направи едно опасно крехко мнозинство. Друг е въпросът, дали Али Ахмети ще поиска да продължи 8-годишното сътрудничество с Груевски. Защото самият Ахмети загуби сега 9 места (от 19 в миналия парламент). Тази загуба се дължи преди всичко на участието му във властта с Никола Груевски. И албанците не могат да му простят това съучастничество в управлението. Ако Ахмети пак се съгласи на коалиция, въпросът е каква ще е цената. Като градска легенда върви, че партията му отново ще влезе в коалиция, стига Груевски да не е премиер и че министърът на вътрешните работи и председателят на парламента са от албанската партия. Както и ако се узакони албанският език и като втори официален се признае на цялата територия на страната. Но истинската промяна се случи при албанците. До тези избори имаше две албански партии, които вземаха всички гласове. Сега се появиха още две албански партии, които нарушиха дуета Ахмети-Тачи. И четирите влизат в парламента. Втори след партията на Али Ахмети е сдружението БЕСА, поддържани от млада албанска проевропейска интелигенция. С 5 мандата при първото си участие в избори те промениха статуквото в албанския политически блок. Третата изненада е, че общият брой на депутатите на албанските партии в парламента намаля – от 24 на 20. Самият Ахмети казва, че не съжалява толкова, че е изгубил 9 мандата, а че албанците имат по-малко представителство. И най-голямата изненада, ако се запази като тенденция, ще е крайно важна. В столицата Скопие и прилежащите й селища са много от представителите на бившата номенклатура и на югоносталгиците. Досега имаше принцип, че който вземе Скопие, печели цяла Македония. Сега се случи, че тук предимството с няколко хиляди гласа е на СДС пред ВМРО, но най-интересното е, че победата е в резултат на албански гласове, които се вляха в македонската политическа опозиция.
– Имало ли е такъв прецедент досега?
– Напротив, досега нито един албански глас, с изключение на президентските избори, не излизаше „навън“, за някоя македонска партия. Този принцип за първи път е нарушен. Около 40 000 албански гласа, повечето на по-млади и образовани хора, са подкрепили СДС на македонската опозиция, а не традиционните албански партии. Това е реално преодоляване на разделението на два свята в Македония – албански и македонски.
– Каква коалиция очаквате да състави кабинет?
– Има три опции. От всички страни има натиск върху Ахмети да не приема поканата на Груевски за общ кабинет. Останалите три албански партии засега са заявили, че Груевски трябва да си отиде и те ще го бойкотират заради десетгодишния му авторитарен режим. Ако той върне мандата, Зоран Заев и Али Ахмети са от едно политическо семейство и кабинет би могъл да се направи, въпросът колко ще е траен. А третата опция, която ми се струва невъзможна, е широка коалиция между двете македонски и албански партии. Но личната неприязън между Груевски и Заев е твърде голяма.
– Какви компромиси може да направи Груевски, за да стане премиер?
– ВМРО-ДПМНЕ има самочувствието на най-голяма патриотична партия, която брани интересите на Македония. По време на предизборната кампания обвиниха Зоран Заев, че е обещал на албанците официализиране и на албанския език в цяла Македония, което е и стъпка към федерализиране на страната. В Охридския мирен договор от 2001-ва г., чиито поправки бяха приети в Конституцията, е казано, че албанският като втори служебен език се употребява в общините с повече от 20% от албанската общност. Въпросът е дали този принцип може да се качи на национално ниво. А последното преброяване дава 25,7% на албанското население. Това доведе до претенцията на албанците всеки четвърти в администрацията, в МВР, в армията да е албанец. Патриотичният патос на ВМРО-ДПМНЕ не би позволило това да се случи. Но коалиция с албанците се толерира от международната общност. Толкова неща се простиха на Македония – само и само да има стабилност…
– Ще се отразят ли резултатите от вота на отношенията ни?
– Никак и вината не е у македонците. Вината е у нас. Ние през последните години съвсем зарязахме тези отношения. И може би по-големите комплексари сме ние. И се интересуваме от международното положение, но не и от комшиите. Кога проявихме интерес към най-близкия ни уж съсед, а 2,5 г. Македония се тресе от криза. Това е непоследователна, спорадична външна политика към съседите. И нямам добра прогноза, който и да дойде на власт в Скопие. Защото премиерът ни Борисов заяви, че с Груевски едно кафе не иска да пие. Защо, вие сте от една политическа кръвна група, от едно политическо семейство-разберете се в интерес на България. За да не се стига, един приятелски настроен към държавата ни македонец да казва: „Не разбирам какво иска България от мен…“ Те също имат вина, но от 2007-а ние сме членове на ЕС, от по-рано – и на НАТО, където има правила на играта. И по отношение на Македония сме вече друга класа държава. И когато разговаряме със Скопие, да се държим като страна-членка на тези общности, по европейски и да поставим условия.
