Висок интерес към щанда на Военно издателство в НДК

Остават 3 дни, в които можете да посетите Софийския международен панаир на книгата в НДК. Повече от 200 са участниците от България и чужбина. Има премиери на най-новите книжни заглавия у нас, срещи с български и чуждестранни автори и издатели, литературен фестивал с над 60 гости. Още през първия ден от изложението  започнаха литературните срещи на сцената на културната програма на 3 ет., западно крило. Панаирът е домакин и на наградата за най-добър издателски проект „Златен лъв“, която ще бъде връчена днес от 20.30 ч. в литературния клуб „Перото“. 
 Тук сред книгите на един от щандовете е Военно издателство (ВИ), където е оживено. Около книгите намирам двама негови представители – Георги Рачев, редактор, и Снежана Георгиева. 
Според Рачев най-новото издание „Български народни песни от Македония“ от Братя Миладинови буди силен интерес. Книгата е издадена като фототипно издание. За първи път в нея се публикува списък на дарителите, които са първите вложители на средства, а и първите получатели на тази книга. С популяризирането му томът ще бъде изваден от забравата. В традициите си ВИ продължава да издава книги на военна тематика и преиздава „Един от Първа дивизия“ и „Империя Феникс“. „Един от Първа дивизия“ е книга-поема за Първата световна война. „Издаваме я и във връзка с честване събитията около войната – книга за желязната шопска дивизия, която не е претърпявала поражение – нито на Южния фронт, нито на румънския. Шопите са хора с изключителна воля и упоритост…“
 Според Георги Рачев въпреки тежкото икономическо положение с книгоиздаването, а и конкуренцията на книжния пазар, ВИ продължава да поддържа жив интереса на читателите. ВИ е марка и това е най-ценното. „Да се надяваме, че ще продължим да издаваме. Важно е самото издателство да го има и бихме искали малко повече Министерството на отбраната да се интересува от своето ООД. То е тяхно. Бях доста години във „Военен журнал“ и се върнах, за да помогнем да се поддържа качеството на ВИ. Интересът към книгите на този панаир е нараснал, сравнен с предишния. Има силен читателски интерес към книги със сериозна тематика – техническа, военна, изследователска, литературна класика, политология. ВИ е сред издателствата, които стъпват върху този солиден фундамент. 
Събитията
Първият ден започна с представянията на различни автори – разговора с Теофано Калояни от Гърция, воден от Йордан Ефтимов. Интересен диалог беше воден от Митко Новков с писателите Деян Енев и Здравка Евтимова. Марин Бодаков, Силвия Чолева и преводачката Людмила Миндова обсъдиха новата книга на словенския поет Йосип Ости, а публиката чу неговия поетичен рецитал… 
Юбилейни годишнини събраха поетите Александър Шурбанов, Екатерина Йосифова, Калин Донков (на 75 г.) и Иван Теофилов (на 85), за да разкажат най-интересните особености на своето поколение, устояло своята индивидуална правда и честност по време на соца. Трябваше да присъства и Иван Цанев, но по здравословни причини го нямаше. Водещ на разговора беше Иван Ланджев. В изказването си поетът Калин Донков, бивш главен редактор на списание „Български войн“, обобщи погледа си към преживяното време:

– Ние се харесахме преди всичко като автори даже по времето, когато още не ни мислеха за автори. Сближи ни това, че по нищо не си приличахме. С нищо не си влияехме. Никой на никого не искаше да подражава, знаехме, че това е опасно. Знаехме, че всеки си има своето място в литературата, но е рано да се каже кой седи там. Имаше много от така наречените кръгове, вълни, но обикновено в тях имаше един, на когото всички подражаваха. Ние не бяхме нито кръг, нито вълна – бяхме компания, която освен това и не се виждаше редовно. Дори и не казвам, че сме вървели и по общ път. Нито пък че сме стигнали сега на края на едно и също място. Но нещо ни свързва – харесвахме се. Може би ни сближи това, че не правехме компромиси. Тогава бяха години на големи творчески компромиси. И сега е така, но ние се опазихме от това – почти никой от нас не яде хляб от поезията. Всеки намери начин да се прехранва поне по времето, когато още имаше такава прехрана за нас…

Споменавайки за Веселин Тачев, Калин Донков допълни:
– Това е литературата. В един момент човек може да се завърне и от небитието. А може да си мисли, че е в нея, а да го няма. Имало е всякакви спекулации за нашето поколение. Някои от нас бяхме засегнати от т. нар.„тиха лирика“. Това беше най-голямата измислица и критическа фалшификация. Никой от нас не беше тих лирик, обаче така го пусна един критик – и след това се обърна в конюнктура. Всички искаха да бъдат в тази група на тихите лирици. Лека-полека незабелязано ние се измъкнахме от нея. И сега там се подвизават по най-нескопосен начин други. Никое време не е застраховано от такива мистификации.
Повече от 60 премиери 
се представят на панаира – от известния португалски писател и журналист Жозе Родригеш душ Сантуш до  турския автор Мурат Гюлсой. Ще има среща с гостите от щанда на Китай, които ще представят информация за книжния пазар, тенденции в местното книгоиздаване и търговията с книги, а също и съвети за сътрудничество с китайския бизнес. Предвидени са и събития за най-малките читатели, музикални и актьорски участия, срещи с автографи, изложба и библиотека на авторски книжни проекти до сцената на ет. 3. Софийският международен литературен фестивал се фокусира върху актуалните теми миграция, идентичност, граници и принадлежност. Фестивалът ще представи 11 автори в чуждестранната си програма. Сред тях е Илия Троянов, чийто последен роман „Власт и съпротива“ беше сред 20-те книги, номинирани за най-добър немскоезичен роман на 2015 г. Събитията на фестивала ще се състоят на сцената на Мраморното фоайе, ет. 2 на НДК. На традиционния етаж, посветен на чуждестранните участници в панаира (ляв полуетаж), са разположени щандове с книги от Иран, Испания, Италия, Китай, Румъния, Русия, Турция и Унгария.
Днес от 12 ч. е разговорът с писателката и издателка Божана Апостолова, срещата с английския романист и философ Уил Бъкингам от 17 ч. и с Хасан Бласим от 19 ч. – режисьор и писател от Ирак.

София има електронен регистър на паметниците 

 Столицата ни има вече свой електронен регистър на паметниците, дело на Регионалния исторически музей – София. Сайтът е достъпен в онлайн пространството на адрес: registersofia.bg. Включва и страници за художествените елементи (фрески, мозайки, декоративни детайли) на територията на Столична община. Информацията е надеждна – с текст и снимки. Съдържа сведения за местонахождението, характеристиката и актуалното състояние на обектите с мемориални и публични художествени функции в 24-ите столични района. Информацията постоянно се допълва и осъвременява от екипа на музея. Музеят на София се грижи за цялостната поддръжка на регистъра.
Ето какво поясни Тодор Чобанов, заместник-кмет на София:

– Музеят имаше такава библиотека с около 500 обекта, като за всеки от тях ние разполагахме с конкретна информация. Сега нашата цел е в дигитален вид в онлайн среда, достъпна отвсякъде, този регистър с цялата налична информация да бъде видим. В момента са въведени около 300 обекта. Музеят е създал добре работещ екип начело с д-р Илия Мечков и през последната една година успя да въведе в регистъра над 300 от тези обекти от различни категории. Много е удобна търсачката – може да се търси както по райони, така и по вид паметник, историческа тематика, по белег дали обектите са интериорни или екстериорни. Могат да се видят пълното наименование, описание, вид, дата на създаване, исторически период, към който спада, автор, местоположение, което е визуализирано и чрез приложена карта. Така ние изпълняваме задължението си по наредбата на Столична община, а и искаме да предоставим на гражданството достъп до информацията. Тя е както за гостите от България, така и от чужбина. Има и силен акцент върху културно- историческия туризъм.