Прекомерната мания за изключителност е част от особеностите на сръбския характер – ще те заведат при обикновена лоза и внезапно ще се окаже, че е запазен най-старият местен и единствен сорт на Балканите. Или в далечина сочат най-големия дъговиден мост над Дунава (също в строеж), или каквото им е под ръка – все е „най“. Затова Белград започва с недостроената „най“ – църква „Свети Сава“ на Светосавския площад. Вдясно има и малка черква – също „Свети Сава“ с паметник на светеца от руски художник.
По идея на крал Петър I строителството на големия храм стартира 1894 г. с амбицията да е най-големият православен на Балканите. Проектът – неовизантийски стил, копира църквата „Света София“ в Цариград (височина на купола 56 м), но е по-висок от нея – 70 м. Така става втори в света след катедралата на Христос Спасителя в Москва (105 м). „Св. Александър Невски“ в София е с височина 53 м.
Белградският катедрален храм има 4 камбанарии по 44 м, а площта на храма е 91 – 81 м. Украсен е с 18 позлатени кръста. През 2004 г. е завършена външната облицовка, а интериорът – само в подземната й част. През 1926 г. е одобрен архитектурният план, освещаването е на 3 пъти от различни патриарси: на основите – от Варнава 1935 г., на олтара от Гаврило 1939 г. и от Герман чак през 1984 г. По време на Втората световна война строежът спира.
За големия храм държавата не дава пари. Църквата ги събира от емигранти, но свършват през 2004 г. За интериора няма. Следват 12 години бездействие. Сръбската православна църква моли руската да й помогне. С конкурс са избрани 300 художници – руснаци и беларуси. Меракът е да приключат с интериора след 2020 г. 
Защо Свети Сава Сръбски е емблема на това грандиозно дело? Растко Неманич става жупан на Хум (Херцеговина), още на 15 години. След година постъпва в манастира „Св. Пантелеймон“ в Света гора, а по-късно е монах в гръцкия манастир „Ватопед“. Най-значимото му дело е съграждането на Хилендарския манастир в Света гора. През 1208 г. се връща в средновековна Сърбия, за да прекрати гражданската война между братята си Стефан и Вукан. През 1214 г. е изпратен от брат си Стефан да преговаря с българския севастократор Стрез, за да не допусне включването му към българско-латинска коалиция срещу Сърбия. Отива в Атон, а през 1219 г. Сава става първи архиепископ на Рашка – извоюва автокефалността на сръбската църква.
През 1221 г. коронясва брат си Стефан за крал. Архиепископ е до 1233 г. Среща се с патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия – да укрепи позициите на сръбската църква и да съдейства на цар Иван Асен II за възстановяването на Българската патриаршия. Династията на Сава – Неманичи е в тесни връзки с български династии – Асеневци, Тертеровци и Смилевски чрез сватби. Сава умира от пневмония в Търново на връщане от поклонение в Светите земи през януари 1235 г. (или 1236 г.). Поканен е от цар Иван Асен II и се пада вуйчо на първия владетел на Второто българско царство. Във вените и на двамата тече кръв от династията на Комитопулите. Погребан е в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново, но на 6 май 1237 г. мощите му са пренесени в Милешевския манастир в Рашка. Запазени са части на ръката му в Самоковския девически манастир у нас и в манастир в Черна гора в Плевля. Според легендата, докато турците го носели, за да изгорят тялото, изпаднали части от ръката.
Защо сръбският крал е избрал Светосавския хълм за църквата? В края на 16 в. Синан паша нарежда тялото на Сава да бъде изгорено на него. Дразнел се, че сърбите организират въстания и на своите знамена носят портрети на св. Сава като символ на народностна идентичност. Ядосвала го и друга причина – турците се молели в манастира Милешева – на православен светец. Чували от сърбите, че мощите му лекуват. През 20 в. се разбира, че тялото е изгорено другаде – на хълма с църквата „Св. Марко“. Днес сръбската църква почита „Савинден“ на 27 януари (14 януари стар стил). Денят е също празник в сръбските училища и медици. Сава е основателят на сръбската самостоятелна православна църква. Основател е на система на образование, и на система за здравеопазване. 
Влезете ли, от двете страни в църквата продават сувенири. Вдясно – сандък и свещи. Има 3 дупки – посетителите да пуснат колкото пари искат. Белият камък за градеж е от Кавала, черният е мрамор от Сърбия. Вдясно е икона на Стефан Неманя, основателя на династията. Централната врата е подарък от престолонаследника – Александър Караджорджевич.
Има икона на св. княз Лазар, който разбива османската армия, преди да нахлуят в Европа – на Косово поле 1389 г. Вляво е спомагателният олтар. На места се виждат черните тухли над вратите – това е старата част на църквата, изграждана до Втората световна война. Технологията на строителството се променя – направен е нов проект 1985 г. със стоманобетон. Протомайстор става архитект проф. Бранко Пешич от Белградския университет.
На главния олтар вече могат да се видят някои мозаични работи от последните 2 месеца, дело на руски художници. Горната надземна част на църквата ще бъде с керамична мозайка, без фрески. В долната й част фреските са позлатени. Най-скъпата е подземната й част. Четирима художници сърби работят там, а горе – 300 руснаци и беларуси. Камбанариите са 4 с 49 камбани. Най-малката е 9 кг, а най-голямата – повече от 6 тона. Управляват се с компютри и се чуват на 15 км. Централният купол е сглобен на земята – тежи повече от 400 т. Издиган е повече от месец – на ден с по няколко сантиметра с кран. В централната част на църковния наос могат да се съберат 6500 души, а в цялата църква 11 500. Площадът около църквата събира 100 хил. души.
Мозайката е избрана, защото фреските се разрушават от дима и свещите. Сред иконите най-познатата е фреската „Белият ангел“. Изобразен е Архангел Гавраил до камъка на гроба на Исус Христос – копие на фреска от манастира Милешев.
Засега сърбите се гордеят, че по време на изграждането на църквата нито един работник не е загинал. Счита се като добра карма на мястото. Акустиката е прекрасна. Главният олтар работи по празниците. Иконостасът е подготвен като подарък от руската православна църква със сцени на Св. Сава, облечен в характерната си одежда с кръстовете.
