– Акад. Ревалски, от какво започвате мандата си, на какво стъпвате, добро или лошо, натрупано през 27-те г. на прехода в БАН?
– Лошото, което се случи, е, че като цяло Българската академия на науките загуби не малка част от своя обществен престиж. Защото ние сме стара организация, знаете, че създадената първоначално като Българско книжовно дружество академия, е по-стара от Третата българска държава. В този научен център са останали експертността и духовността и затова винаги сме разглеждали академията като част от България, от българското общество. Слава Богу, въпреки всичко, останаха школите на БАН – и чисто в научен смисъл, и в духовността ни. И се запази, макар и в много редуциран състав, научният потенциал на академията. И него трябва да развиваме.
– Ако БАН е златна кокошка за държавата, ще й стигнат ли обещаните от премиера Борисов 8 млн. лв. над годишния й бюджет, за да снася златни яйца?
– Допълнителните средства, които гласува МС, са за 5, 8 млн. лв. Преговаряме и дали в частта енергийна стратегия ще има дофинансиране. Но това все пак е финансиране за целеви проекти и по определени задачи, не финансиране на цялата академия. Смятаме, че от държавната субсидия има недофинансиране и очакваме бъдещо увеличение на бюджета. От друга страна, сами трябва да подобрим ефективното използване на собствеността ни за това, което прави БАН. Сградният ни фонд не е в добро състояние и трябва да се осъвремени като енергийна ефективност и като условия на работа за хората.
– Има ли „грешки в превода“ между обществото и академията, т.е. знае ли то какво да очаква и изисква и доколко го чуват в институтите на БАН?
– Едно от нещата, които трябва да продължим, защото в последните 4 г. от мандата на председателството на акад. Стефан Воденичаров го имаше, е връзката между нас като учени и БАН, от една страна, и обществеността, от друга страна. Да подобрим комуникацията и за тази връзка много важна е ролята на медиите. И ние имаме да извървим път и ще го извървим – да представяме достъпно, каквото правим, за да разкажем приказката на нашите успехи. За да видят хората какво се случва „зад оградата“ на институтите на академията. Мислим и за други начини за представяне на работата ни, защото имаме изключително широк диапазон от неща, важни за обществото-от чистата през приложната наука до духовността и всичко, свързано с националната идентичност. Но се надяваме на разбиране и диалог и от страна на обществото и институциите, за да се разбере, че трудът ни е важен за развитието на държавата – в икономически, но и в духовен план.
– Какво реално може да се направи за един председателски мандат в БАН?
– Като най-важна част през този период съм си поставил задачата да запазим и осигурим условия за устойчиво развитие на научния ни потенциал. Защото без хората на БАН, в БАН няма да се случи нищо. А се намираме в критичен момент, защото голям процент от колегите са в края на професионалната си кариера и няма достатъчно други, които да ги заменят. А за да се изгради един учен, му трябват най-малко 10-15 години, защото научната работа е бягане на дълги разстояния. И това минава през политики, които насърчават младите учени, а за да ги насърчим, те трябва да видят перспектива за професионалното си развитие.
– Как тогава правенето на наука да стане модерно, да се види формулата на успеха в една научна кариера?
– В Европа няма страна, в която научната кариера да не е престижно и важно за обществото занимание. Надявам се и у нас това да се признае. Но на младите трябва да се гарантира кариерното развитие.
– А очаквате ли държавата да заяви какво очаква от научните институти или вие „ще отидете при държавата“ с предложенията си?
– И двете. Често се чува фразата „БАН не е реформирана институция и няма да я търсим“. Но е факт структурната реформа в академията, каквато не виждаме в много други знакови организации. Тя беше вследствие на международен одит, поискан от нас. Хората преживяха трудно структурната промяна, броят на институтите се намали с повече от една трета, много от тях се обединиха. И очаквахме реакция от държавните институции, но тази промяна някак не се забеляза… А в следващите години в тези обединени институти се извърши допълнителна реформа, драстично намаляха звената вътре и се окрупниха тематиките.
– Може би, защото това са „вътрешноцехови“ промени…
– Да, но след реформите и два пъти бяха извършени лични атестации на научния и на помощния персонал и той беше намален. От друга страна, готови сме да чуем какво очакват институциите, а и бизнесът от нас. Защото се очаква и бизнесът да финансира определена научноизследователска дейност. Ние също подаваме ръка и сме готови да заявим важни тематики в дейностите си, които те да припознаят. При срещите ни с премиера и с финансовия министър призовахме да се подкрепят младите учени, изследванията, свързани със сеизмичен риск, новите образователни политики за квалификация на учители, новите методи на преподаване, изследванията на демографския проблем в контекста на бежанската криза като част от националната ни сигурност. Те приеха важността на тематиките и потвърдиха финансовата си подкрепа за разработването им. Споделихме на тази среща, че България има нужда от енергийна стратегия, след което се срещнахме с ръководството на министерството на енергетиката, продължават и срещите на ниво експерти от БЕХ и от БАН. Има нужда от експертизи, свързани с ядрена енергетика, с топлоцентрали, с екологични проблеми. Ще бъдат потърсени и други източници на финансиране. Но ние очакваме да ни бъде заявено, че на експертизата на БАН се разчита по конкретни проблеми на държавата. Защото имаме самочувствието, че като научен, експертен и духовен център стоим най-високо в България. А коя е тази държава, която ще заобиколи такъв потенциал.
– След Втората световна война много държавници са се вслушали за посоката, която учените им са дали за бъдещото развитие…
– Ще ви кажа какво се случи след 2008-а при световната финансова криза. Тогава у нас се казваше, че в държава като нашата, науката не може да бъде приоритет. А в същото време американският президент Обама по повод на същата криза в държава като САЩ първо увеличи бюджета на националната им фондация за научни изследвания с около 7%. И второ, в специална програма се насочиха милиарди долари за задържане на учените с идеята, че в момент на криза трябва да запазят научния си потенциал. Освен това, създадоха допълнителна специална програма за привличане на учени от света. Докато в същия момент в България се говореше, че науката не може да е проиоритет по време на криза…
– Може ли да се намерят допирни точки в областта на изследванията с Министерството на отбраната?
– Могат да се намерят и допирни точки и надявам се – пари за иследвания в отбраната. Традиционно ние винаги сме имали добри отношения с МО. Извън вашия въпрос аз започнах кариерата си, като една година работех по проект с МО по програма между Института по отбрана и Института по математика и информатика и работната ни група моделираше бойни действия по това време. С годините, понеже и финансирането на МО намаля, традиционните ни връзки не бяха толкова интензивни. Но ние имаме потенциал да развием отношенията си. Работили сме с проф. Тодор Тагарев по проекти, свързани с НАТО. И занапред ще развиваме отношенията между Института по отбрана към МО и Центъра за изследване на националната сигурност и отбраната в БАН. Категорично съм заявил, че академията трябва да подпомогне гарантирането на националната ни сигурност и конкретно – отбраната ни. Акад. Додунеков, бивш председател на БАН, беше работил в областта на информационната сигурност, която днес се нарича киберсигурност. И създаде силна школа в областта на кодирането и криптографията. Тя продължава да се развива като една от най-силните групи в нашия Институт по математика и информатика, изнесена и във Велико Търново. В момента колегите работят по съвместен проект с ДАНС за определени прототипи на алгоритми, свързани със защита на информацията. Предвиждаме да участваме в бъдеще в проекти, свързани с киберсигурността по оперативни програми. Работили сме и с катедрата по сигурност и отбрана в УНСС.
– Това част ли е от идеите в програмата ви за работа с университетите?
– Науката и образованието винаги са вървели заедно. Образованието е по-видимото за външния свят, а науката-по-малко видимата. Няма как едното само да тръгне нагоре. А що се отнася до университетите, ние създаваме научен продукт, знание и от фундаментално значение е тези знания да бъдат пренесени към младите хора, които, обратно, са новото попълнение за науката. Даже е чудно, че понякога тази естествена връзка се къса. Най-успешният единен център преди години беше между академията и университетите по математика и механика. Наши учени трябва да преподават в университетите, да водят докторанти, да внедряват нови модерни курсове, а университетски преподаватели – да работят по проекти в наши институти. Добре е да има силни екипи от БАН, университетите и министерството на образованието, които да си сътрудничат по важни области за държавата и за световната наука. Докторанти от униреситетите могат да идват в БАН на т. нар. постдокторантска работа. Защо да не прекарат година в институтите на БАН, преди да започнат да преподават в университетите? Някои от тях могат да останат. Не бива да се работи на парче във връзката наука-образование.
– Какъв опит има Институтът по математика и информатика, който досега оглавявахте, в откриване и развитие на млади таланти – математици и информатици?
– С почти 40-годишен опит сме в това, а Ученическият институт по математика и информатика е от 2000 година. В началото на 70-те група от математици и информатици изградиха система за работа с младите таланти, откривали са ги и са ги подготвяли за международните олимпиади. Това е станало със Съюза на математиците в България, в който членуват учителите по математика и информатика. По-късно, обаче, вече се търсят не само най-добрите, а и тези след тях – таланти, които развиват научното мислене. Има вече ръководители на талантливите деца, които са бивши възпитаници на Ученическия институт по математика и информатика – някои от тях днес са студенти в Харвард, Кембридж или Оксфорд. В европейската практика връзката е към учителите, учат се преподавателите как да преподават, за да се премине от пасивен към активен учебен процес. Това от години се прави активно в Института по математика и информатика и се придобива опит, интересен и за другите институти.
– Бихте ли предложили вариант за национална доктрина? Може ли БАН да задава посоката?
– Акад. Стефан Воденичаров внесе в Народното събрание предложение за национална доктрина на България. Трябва да продължим напред, защото БАН трябва да разработи дългосрочна научна стратегия, която да подкрепя краткосрочните като „Хоризонт 2020“, например. При нас се залага националната ни стратегия за научни изследвания да е с хоризонт 2025 г. Но трябва да имаме посока, особено във фундаменталните изследвания в националната ни идентичност, да имаме национална мечта. Бих предложил на президента Радев, след като разработим такава стратегия в БАН, да я предостави като тема за дебат по фундаменталните посоки за развитието на обществото. И да се знае, че като се поддържат научните изследвания в България – в БАН и университетите след години ще имаме подготвени учени, които да развият определен национален приоритет, който държавата припознава за бъдещето си. Това е смисълът на подготовката на научни кадри на високо ниво.
– Какво е предизвикателството да сте на върха на институция като БАН? Какво „отгоре“ му трябва още на един учен, за да е и добър мениджър?
– Научни организации като БАН най-често се оглавяват от учени, подготвили се в практиката. И аз съм извървял тези стъпки – първо като учен, ръководител на секция, заместник-директор и като директор на Института по математика и информатика, преди да бъда избран за председател на БАН. Но академията е сложен механизъм и предизвикателството е голямо. Тя е многолика и в институтите се работи от най-абстрактната фундаментална наука до много научноприложни разработки. Една част от работата на някои от институтите е свързана с националната идентичност и духовност, с историческата ни памет. В БАН е и корпусът на академиците и член-кореспондентите, което създава допълнителен авторитет на организацията. Защото в Събранието на академиците и член-кореспондентите има и хора, които не работят в БАН, а в университети или са наши известни творци. Това е истински елит. И в този смисъл е тежка задачата да ръководиш такава институция. Но разглеждам БАН като неизменна част от българската държавност, родена даже преди Третата българска държава. И в този си дълъг път подпомага развитието на науката, културата и духовността на България. Ние в академията сме готови да си извървим пътя в тази мисия. А просперитетът на БАН означава и просперитет на българското общество, на държавата. Бих искал в моя мандат да се отвори врата за качествено и количествено развитие и растеж на академията. Защото оценката на Европа е, че в България броят на учените е под критичния минимум. Нека ни критикуват, но да виждат в работата ни ключ към успеха на държавата.
