Наградата „Хеликон“ присъдена на Недялко Славов
За втора година роман от Недялко Славов спечели наградата „Хеликон“ за нова българска художествена проза. Прецедент! И ако миналата година това стана с „432 херца“, тази година романът на годината е новата му книга „Камбаната“ (издателство „Хермес“). Това реши след гласуване журито в състав Димитър Шумналиев (председател), Катя Атанасова, Анри Кулев и Юри Лазаров.
Отличието се присъжда заради няколко важни въпроса в неговата творба. Животът сред злодеи прави ли те злодей, а животът сред добри – добър? Къде е границата на човешката способност за саможертва. С не по-малко основание изборът бе направен и заради посланията, които излъчва повествованието – да вярваме в способността на човека да се себенадмогне, да вярваме в необозримостта на човешкото, а също вяра и в любовта. Предопределиха отличието и езика, и стилистиката на творбата. Те въздействат сетивно, емоционално, дълбоко.
През 2014 г. романът на Недялко Славов „Портрет на поета като млад“ бе също номиниран за наградата „Хеликон“. Наградата тази година бе връчена в книжарницата „Хеликон-Витоша“. Ето какво каза Димитър Шумналиев при награждаването:
– От номинираните 12 книги повече от половината ни вкарват в миналото. Тук патологиите са по-обясними и не предизвикват съчувствие. Оказа се, че паноптикумът на историята поддържа по-безопасни муцуни. Уви, някои автори се боят да изрекат присъди, затова гримират. Политиците са страшилища. Може да имат биографии, но нямат имена. Съвременната проза страда от липса на смелост. Съобразява се с автора, не с пазара. Търсенето на присъдата остава единствено в търсенето.
Според Недялко Славов книгата „Камбаната“ се случва поради кръстосването на мотивите – едно убито село, едно оскотяло българско население, празна църква с ослепени икони, една ничия територия. „Не го усещаме, но това е факт. Тая територия обгражда и бавно настъпва към големите български градове. Градовете ни стават острови сред безлюдието. Изгасят се цели пространства. България се изключва на сектори…“ Така отговаря в едно интервю писателят…
Романът проследява завръщането на бившия затворник Вено в родното му село, преследван от спомена за голямата любов. Но вместо у дома, той попада в ада – ежедневието на оцелелите там българи е изпълнено с убийства, изнасилвания, грабежи и мародерство. И ден след ден този уж закоравял престъпник се превръща в закрилник на безпомощните си съселяни. И следва сложният въпрос: къде граничи престъплението и жаждата за справедливост, за мяра на човечността. Дали герои като Вено могат да спасят България? Прочетете тази книга и потърсете отговорите.
