Една анкета се опитва да очертае най-интересните заглавия и автори, излезли на книжния пазар през 2016 г. Колкото и да е субективна, тя е симптоматична за някои от посоките, които съвременната литература намира.
Петя Хайнрих, поетеса, издател и гл. редактор на сп. „НО ПОЕЗИЯ“
Стихосбирка с дух и естетика отвъд локалното и затвореното родно и силен поетически дебют е
1. „Книга за Лола“ (изд. „Жанет 45“) от Богомил Господинов.
2. „Стъклария“ (изд. Пергамент) от Лъчезар Лозанов е пътуване върху син стъклен кон, миг страховито очакване на разтрошаването на света. Чуплива, сложна и красива поезия.
3. „Животни и други богове“ (Университетско издателство на СУ) от Маргарита Серафимова предлага изящни поетически фрагменти във върховна книжна форма. Като вълнуващи руини от древен свят. Ах, този фазан!
4. „Там, където не сме“ (изд. „Жанет 45“) от Георги Господинов заради поезията като отказ от героизъм.
5. „За кого се сещаш, когато се сещаш за някого“ (изд. „Жанет 45“) от Константин Трендафилов е поезия за млади души.
6. Владимир Сабоурин нахвърля с „Работникът и смъртта“ (изд. Small Station Press) максимална програма за пълен напред към катастрофата. Катастрофа обаче не е последната дума за 2016-а, макар всички знаци да сочат към бездната.
Иван Сухиванов, поет, редактор на сп. „Море
1. „Там, където не сме“, Георги Господинов. Една наситена с меланхолия и тънки усети стихосбирка, чиято космополитна чувствителност разширява „вратите на възприятията“ ни – за изтичащото време, за меланхолиите и носталгиите по местата, които въображението докосва, за невъзможността да обхванем.
Пълнотата на мига и невъзвратимостта на преживяното битие….
2. „Бягство към Византия“, Ваньо Вълчев. Сатиричен и безпощаден роман за съвременната българска политическа класа. При това хуморът е истински, четеш и се смееш, понякога с горчивия смях на Алеко. Романът е втора част от дилогия, която проследява мутациите на родните „патриоти“ и велики комбинатори, като същевременно показва и жалката страна на политическотото.
3. „Ориса ме Алиса“, Лилия Христова. Възможно ли е автенчно завръщане към наивизма на детството, към приказността. Бургаската поетеса е успяла да постигне това в стихосбирката си, която е плод на дългогодишни опити встрани от литературността.
Д-р Евелина Белчева, лит. историк от СУ
1. Акад. Иван Радев. Низвергнатият Владимир Василев, Страници от него и за него. С. Проф. М. Дринов, 2016.
Известният в научните среди акад. Иван Радев е посветил книгата си на приятеля и колегата Симеон Султанов – „критикът не успял да осъществи тази книга“. Обяснението е, че изложението в по-голямата си част се основава на редица ценни архивни материали на Вл. Василев, запазени в архива на Симеон Султанов: авторови изповеди и останали в ръкопис съчинения, рецензии, писма, свидетелства на съвременници и др.
2. Михаил Неделчев. „Яворов. Сюжетите на последните години“, „Хермес“, 2016. Книгата е квинтесенция на трудовете на известния изследовател на Яворов проф. Михаил Неделчев. Става въпрос за трагичните сюжети в биографията на великия поет от 1910 г. до 1914 г. За мен откритието беше проникновеният анализ на втората драма на Яворов „Когато гръм удари…“ или синдромът Рощамон“, а също и „Пет неизвестни за критиката писма на Яворов“.
3. Антония Велкова- Гайдаржиева, „Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика“, Велико Търново: Дар-РХ, 2012 . Книгата на Антония Велкова е първото цялостно изследване на творчеството на Иван Мешеков в българското литературознание. Издадено е в недалечната 2012 г., но за мен тази книга стана едно от откритията на изминалата година. Книгата е получила наградата за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков.
4. Клео Протохристова. „Теми с вариации“. Литературнотематични етюди. УИ „Паисий Хилендарски“, Пд, 2016. В новата си книга известната теоретичка на литературата с познатата ни дълбочина и находчивост изследва културни универсалии, устойчиви сюжети, метафори и символи, социални фигури и исторически личности с присъщата си дълбочина и находчивост.
5. Иван Пейчев. „Върнете ми родината. Избрани стихотворения.“, съст. Марияна Фъркова, София, „Прозорец“, 2016. Това юбилейно издание представлява една лична антология на съставителката Марияна Фъркова, съставила още две книги за поета: „Далечна близост“, 1996, изд. „Народна култура“ и „Не чаках есента“, 2000, изд. „Слово“.
Силвия Чолева, поетиса и издател (преводна проза)
1 .„Четирите сезона”, Шандор Мараи, превод Юлия Крумова. ИК „Прозорец” – вътрешен дневник на един от най-големите унгарски писатели, надскочил границите на родната си литература
2. „Маджарщини“, Ализ Мошони, превод Николай П.Бойков, „Изида“ – заради тъжното чувство за хумор, неопределимия жанр, краткостта и въображението
„Книга за Уна“, превод Русанка Ляпова, „Ера“ – заради възможността през художествения текст да разберем какво е войната от първо лице – да се знае и помни
3. „Време секънд хенд“, Светлана Алексиевич, превод Ангелина Александрова и Тотка Монова, „Парадокс“ – документално свидетелство за това, какво са войната, диктатурата, комунизмът, какво е homo sovietikus – постоянно трябва да се напомня
4. „Светецът“, Сесар Айра, превод Красимир Тасев, „Агата-А“ – неповторим стил, взривяващо въображение, любов от пръв поглед.
Румен Денев, поет:
1. Виолета Христова – „Една ампула мрак“ „Смисъл“, 2015 (стихосбирка)
2. Недялко Славов- „Камбаната“, „Хермес“, 2016 (роман)
3. Лъчезар Лозанов – „Стъклария“, Пергамент, 2016 (стихосбирка)
4. Димитър Гачев – „Дете край Вавилон“, „Потайниче“, 2016 (стихосбирка)
5. Бойко Ламбовски – „Аутисо“, „Жанет 45“, 2016 (стихосбирка)
Всички те – заради създаване на нов поетичен език и изразни средства
Екатерина Григорова, поетеса и преподавател в НБУ
За мен отиващата си година беше щедра преди всичко на поезия, тя се е превърнала в нещо като насъщен хляб, в ежедневна необходимост. Списъкът е по-дълъг, но ще изброя само някои от добрите попадения за 2016-а:
1. Цветанка Еленкова, „Увеличение четиридесет“ (изд. „Ерго“). Книга, която работи за изискания вкус на поезията. Духовно пробождане и пробуждане на материята в обектива на християнската гледна точка. В този смисъл поезията на Еленкова е проява и на смелост.
2. Филип Левин „Самата истина“ (изд. „Фрост“). Това издателство ми е правило едни от най-хубавите подаръци. И тази година след Том Хенън, през 2016 г. в превод на Благовест Петров се появи и книга с поезия на Филип Левин. Поет-лауреат на САЩ, както и на моята малка лична класация.
3. Франческо Томада „Това е моето време“ (изд. „Скалино“). Италианският поет е преведен от Аксиния Михайлова и Емилия Миразчийска, негова издателка в България. Скромен и тих човек. Такава е и поезията му, която се гради на бавното усилие да се разпознаят и свържат отново човешките ценности в светлината на преживяното от постоянно издигащите се граници – политически, културни, географски.
4. Палми Ранчев „Отблизо всичко“ (изд. „Пергамент“). Харесва ми спокойната откритост на този автентичен поет да бъде и нежен, и груб – фактически честен, когато разговаря със себе си за живота.
5. Сп. „НО ПОЕЗИЯ“, бр. 6 и 7. Прекрасен е успехът на Петя Хайнрих да събира в изпипани издания поезия от най-добро качество. Въпреки че бройката излиза от ограничението, споменавам двете книжки на списанието (мислейки всъщност за всичките), защото както колекцията на поезия в проза от бр. 6, така и „гео-техничните“ стихове на букет от чудесни, предимно български поети в бр. 7, заслужиха адмирациите ми.
