Чии планини са най-красиви? В коя страна гората мирише на младост? Къде морските плажове предлагат най-нежния велурен пясък? Първо посетете Черна гора и пак си помислете. И ще откриете, че учебниците у нас лъжат.
Представете си държава, чиято столица е Стара Загора, вземете от територията на държавата единствено Рила и Пирин, плюс най-чистата и скалиста част от морето – примерно Камен бряг. Оставете на тази държава двайсетина родопски села и четири-пет градчета като Банско и Трявна и ще придобиите приблизителна представа за територията, релефа и населението на Черна гора.
Столицата Подгорица е най-големият град в републиката и най-малката столица в Европа. Населението й не надвишава 140 хиляди души. По-малко от Стара Загора. Дотам води двулентов път, който чупи кръшна снага на всяка крачка и автобусът при всеки завой едва не полита от височината на някакви няколко десетки етажи. Отгоре се извисяват стометрови канари, отвесни скали и остри като кучешки резци планински вериги, сякаш пътят драпа по билото към митичния Мордор от „Властелинът на пръстените“. В клисурата тече река Морача, бави се по завоите си и ту върви с пътя, ту го изоставя, като жена която вече се е уморила да следва мъжа си.
В тази страна горите може да не са черни, но реките са сини. Точно както са нарисувани на картата. Нашите реки са черни, а горите изгоряха. Толкова синя вода у нас може да се види само в хлорираните басейни, чийто под е облицован с имитиращ безоблачни небеса теракот. Сякаш някой шантав химик се е скрил в гората и пуска някакво много силно мастилено вещество, което подхранва цвета на тамошните реки. С такова чувство останах. Ако на човек му се занимава, сигурен съм, може да преброи с просто око всяко камъче по дъното, без дори да си прави труда да слезе от автобуса.
За черногорците казват, че са едни от най-високите хора по света. И наистина, рядко се срещат мъже под метър и осемдесет. Повечето са по близо два метра. Жените им са като нашите, нито по-красиви, нито обратното. Казват също, че в Черна гора живеят едни от най-мързеливите хора на планетата. Все пак дедите им открай време са се изхранвали само с хайдутлук и рекетиране на кервани в планински проходи. Страната никога не е покорявана напълно от турците и в Османската империя местните са се радвали на повече свободи от останалите поробени народи. Дори пред Наполеон черногорци не са склонили глава. Неслучайно за тях Пушкин, чийто паметник се намира на една от главните улици, е написал:
„Черногорци? Що е то? –
Бонапарт се удиви.
Вярно ли, че племемето
им зло
От нашите войски не се
бои?“
В Подгорица човек може да се ориентира само с обикновенна карта-брошура, която може да си набави безплатно от всеки хотел. С добър смартфон, здрави крака и обувки забележителностите лесно могат да бъдат обходени за не повече от три-четири часа.
Емблема на градът е Мостът на хилядолетието, построен през 2000 година. Недалеч е градският стадион, с когото националния ни отбор по футбол неотдавна премери сили. Часовниковата кула Сахат челе не е нищо особено, по-ниска е от повечето ни камбанарии.
И тъй като в Черна гора всичко е малко, оказва се, че Замъкът Петрович на местния монарх прилича на двуетажна розова вила в стил късен сецесион. Дори паркът й едва ли е по-обширен от дворовета в именията на нашите новобогаташи в Бояна и Драгалевци.
Не са за изпускане и ултрамодерните сгради, с които Подгорица също може да се похвали – Националното позорище (театър) на Черна гора и молът Centre Ville. Освен игловидните минарета на няколко джамии, там се намира и Православният катедрален храм „Възкресение Христово“, който не превъзхожда „Александър Невски“, но пък е издялан от много светлосив мрамор, може би защото в Черна гора камък – бол.
Жилищните им квартали са досущ като нашите – панелки, повечето обаче санирани. В покрайнините на града се мяркат стърнища, осеяни с разпилени от вятъра найлонови торбички, а около контейнерите за смет нерядко е същия тбъркоч като нашия.
Което ще рече, че черногорците не са чак такива чистофайници, но просто населението е твърде малобройно, за да замърси изключително чистата си природа. Все пак-страната е населена едва на 20%.
С две думи, Черна гора е красива страна, особено ако си падаш по планински туризъм, рафтинг или други екстремни спортове. До морето, за съжаление, аз не успях да стигна. Чувал съм само легенди. За перфектна видимост на 27 метра дълбочина.
И така да е, ние трябва да си пазим нашето. Море и природа. Не защото са най-красивите на света. А защото с други просто не разполагаме.
