Споровете между англичаните и французите за откриване на Солунския фронт продължили три седмици и най-накрая англичаните, макар и неохотно, закарали там три дивизии, съобщава ни Никола Станев (История на Нова България 1878 – 1941 г.). Според него мотивите за създаването на този фронт са на първо място да се поддържа престижът на Западните велики сили на Балканския полуостров, като за това особено умолява Сърбия. Освен това трябва да се поддържа войнствеността на Италия, за да се задоволи общественото мнение на Запад, което не желае сръбският народ да изпада в униние след загубите от българската войска.
Друг важен мотив е да се държи под непрекъснато наблюдение Гърция, защото крал Константин е в състояние да реши да я присъедини към Германия.
Следващият мотив се отнася до Румъния, на която трябва да се поддържа духът, защото тя постоянно обещава да се намеси във войната, но непрекъснато отлага, тъй като се страхува от австрийската и българската войска. Ако няма Солунски фронт, българите ще отидат на добруджанската граница.
Четвъртият мотив е пристанището в Солун, което трябва да се обгради и задържи, защото в противен случай ще попадне в ръцете на германците и ще стане база за австро-германските подводници, които ще пречат на морското господство на французите и англичаните в Егейско море.
По това време България е вътрешно спокойна, пише Станев. Голяма е грижата да се прекарат реквизираните храни на фронта, защото войската наистина търпи много лишения. През февруари пада сняг и за два-три дни свива такъв студ, че всичкият добитък, който бил впрегнат в обозите по пътя от Радомир за Струмица, измрял от замръзване. Движението спира за няколко дни. В страната се засилват спекулата, търговията замира, а златото и среброто изчезват от банките и пиаците. На сцената в обръщение излиза изключително банкнотата, както и малкото количество никел. Започва да се усеща силен недостиг на пари и българското правителство допуска циркулация на германски марки и поръчва нови български банкноти в Германия. Срещу книжните марки обаче по това време германците измъкват много златни пари от населението. 
Предвид големите вземания и давания със съюзниците честите контракти, договорите за улеснение на пощите, телеграфите и железниците у нас правителството решава да въведе Грегорианския календар, към който се придържат западните народи.
По тази причина от Народното събрание е гласуван особен закон. Договорните срокове се скъсяват с 13 дни. Ето защо на 31 март България изоставя стария си календар и приема новия. На сутринта вместо да бъде 1 изведнъж става 14 април.
Търговците, банкерите,
финансистите и училищата си подреждат нещата съобразно новия календар. Само църквата не го приема и продължава да се води по стария.
До април 1916 г. над София не прелита нито един вражески самолет. От започването на Първата световна война никъде над страната не се появяват самолети на противника. Само към 15 октомври 1915 г. от Темешвар до София прелита един германски цепелин, за да демонстрира мощта на Германия.
Едва на 22 април 1916 г.(Разпети петък) един френски самолет плахо се приближава от източната страна на София, пуска 2-3 бомби и веднага отлита, без да бъде забелязан от артилерията и да отнесе поне един залп. Самолетът дошъл от Солун.
За втори път самолет, носещ бомби на борда си, прелита над София на 3 юли и пуска десетина бомби. Една от тях пада върху покрива на военното министерство, но не причинява вреди.
По-късно вражески самолети прелитат няколко пъти над Пловдив и над София. При един от полетите над София един от самолетите е свален и екипажът, от французин и сърбин, пленен.
След тази случка над София повече не се появява неприятелски самолет.
Какво става по световния фронт през 1916 г.? В началото на годината западният фронт във Франция е в пълен застой. Всички войски са под знамената. Води се така наречената окопна или
позиционна война
На запад бойната линия започва от западния ъгъл на Северна Белгия, Нюпорт, и завършва до Мюлхаузен, при Швейцария. Белгийците заемат северния край. Англичаните започват от тях и достигат до р. Сома, а от тая река до Швейцария фронтът е зает от французите.
Докато белгийци и французи се бият с всички сили, англичаните все още воюват с доброволческа армия. Англия като островна държава, осигурена от гигантски флот, се ползва от привилегията да не събира наборна армия. Нейната малка мирновременна войска се състои от доброволци, които са на заплата.
Като започва европейската война през 1914 г.,английската войска, която наброява
250 000 души
е пренесена във Франция и Белгия, и там заема доста малък сектор от фронта. Английското правителство поканило народа си да вземе участие във войната. Доброволци се записали, но те не били достатъчно, за да се води успешно война. Английските младежи гледали да се отърват от участие във войната.
Случва се обаче едно страшно нападение на германски цепелини срещу Англия и Лондон, и това събужда народния патриотизъм на острова.
Английският военен министър по това време лорд Киченер обикаля фронтовете в Солун и Франция и вижда, че за водене на бой са необходими много на брой и добре обучени войници. Тази необходимост не могат да покрият и доброволците, пристигнали от английските колонии Австралия, Канада и Нова Зеландия.
В крайна сметка англичаните разбират, че ако не изпратят на бойното поле
5 милиона добре въоръжени 
да има. За да събере такава армия, парламентът гласува в края на 1915 г. закон за задължителната военна служба за мъжете на възраст от 18 до 41 годишна възраст. Новобранците започват бързо да се обучават и да заминават за фронта. Способните и здрави жени са привлечени във фабриките и във всички места, където се правят муниции. Съглашенците разбират добре, че не само с жива сила, но и с мощно въоръжение, главно артилерия и изобилие от боеприпаси, могат да се опълчат на много силната във военно отношение Германия.
На италианския фронт боевете все водят все около река Изонцо и италианците не могат да отбележат никакъв успех. На източния фронт разбитата руска армия се преустройва зад линията, която идва от Рига и минава през Вилнюс и Ровно, и отива за Подолск. В Кавказ руснаците започват успешна офанзива срещу турците. В Месопотамия борбата между турците и англичаните се води с променлив успех около Багдад. На това място турците се командват от германския инструктор фон дер Голц.
Германцитe подготвят специална турска армия, която изпращат в Египет. Тя отива до Синай, но се връща сломена. През февруари кавказкият поход на руснаците успява и те превземат град Ерзурум в Източна Турция.
Наред със сухопътните военни действия битки се водят и под водата и във въздуха. Тъй като германският флот не може да се мери с английския, германците построяват много подводници.
