Тихомълком, без тръби и фанфари, на 1 януари страната ни направи 10 години като член на Европейския съюз. Присъединяването към един от най-престижните политически и икономически съюзи ни направи част от пазар с 500 млн. потребители.
Десет години по-късно България продължава да е най-бедната страна в ЕС, а съдебната ни система и държавната администрация са сред най-корумпираните в света. Пет от общо шестте региона в България са в топ 10 на най-бедните части на Европейския съюз. Въпреки това българите са доволни от еврочленството, само една пета от тях са за излизане от блока.
Историческо събитие
Превръщането на България в пълноправен член на ЕС е исторически момент за страната ни. Той е оценяван като завръщане в семейството на европейските държави. С присъединяването през 2007 г. на България и Румъния приключи петата вълна на разширяване на ЕС. Тогава държавите в Съюза станаха 27.
Преди членството страната ни извървя дълъг процес на преговори, както и промени на различни аспекти от тогавашното ни законодателство, за да се уеднакви с това на държавите членки.
Държавите от Централна Европа, които съставляват Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия), балтийските държави (Естония, Латвия и Литва) и България и Румъния кандидатстваха за членство в ЕС през 1995 г. България представи молбата си за членство в ЕС на 15 декември 1995 г., припомня Юроактив. С това несигурността по отношение на геополитическите стремежи на страната приключи. Докато държавите от Централна Европа и Балтийските държави, както и Малта и Кипър, успешно приключиха преговорите за присъединяване към ЕС за по-малко от десет години и се присъединиха на 1 май 2004 г., за България и Румъния присъединяването отне повече време. Основна пречка и за двете страни бяха неефективните правоохранителни системи, корупцията, а в случая на България и организираната престъпност, подчертава изданието.
На 13 април 2005 г. европейският парламент даде одобрение за подписването на Договора за присъединяване. Докладът за България беше приет с 534 гласа „за”, 88 „против” и 69 „въздържали се”. На 25 април 2005 договорът беше подписан в Люксембург. Документът декларира, че ЕС има за цел да приеме България за свой член на 1 януари 2007 г. На тържествената церемония страната ни беше представена от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева.
В крайна сметка се реши, че България и Румъния ще се присъединят към ЕС, но ще бъде наложен мониторингов механизъм, който да подпомогне процеса по отстраняването на проблемите.
Икономика и демография
Десетилетие по-късно нямаше официални тържества. За сметка на това медиите наблегнаха на икономическите промени. Между 2007 и 2016 г. брутният вътрешен продукт на страната ни е нараснал със 70 на сто – от 53 219 млрд. лв. на 88 571 млрд. лв. през 2007 г. средната заплата е била 382 лв. а в края на миналата година тя е 954 лв. нараснала е и минималната пенсия – от 92,23 лв. на 161 лв. Досега усвоените еврофондове са на стойност от 19 и половина млрд. лв. Членският внос, който страната ни е внесла в ЕС, е близо 7 и половина млрд. лв. Заплатите обаче не растат по-бързо от темпа на развитие на икономиката ни, причината е, че сега БВП се произвежда от по-малко хора в сравнение с 2006 г. За съжаление през изминалото десетилетие страната ни са напуснали близо половин милион българи. За 10 години обаче средната продължителност на живота е скочила от 72,7 на 74,5 години. Според Юронюз към 2015 г. броят на работещите в чужбина българи е по-голям от работната сила в страната. Това в последните години води до глад за специалисти. Но пък работещите в други държави пращат пари на роднините си и така поддържат цели региони, които са най-бедните на територията на ЕС. Става въпрос за близо половин милион евро годишно.
Първото, което българите усетиха от ЕС, беше възможността за свободно пътуване на Запад без визи. Увеличиха се и възможностите за работа, туризъм и образование на сънародниците ни. Това според статистиките е направило така, че 51 процента от българите да са доволни от живота си. През 2007 г. процентът е бил 36. Затова и българите все още са възторжени почитатели на идеята за Европейски съюз – само 20 на сто искат излизане. И това независимо от факта, че България продължава да е една от най-бедните държави в Съюза.
Десетилетие след присъединяването част от българите и румънците са развили евроскептицизъм. Повечето обаче оценяват членството на страната ни като нещо положително. Ето отговорите на българи, отговорили на фейсбук страницата на Юронюз на въпроса към по-добро, или към по-лошо се промениха нещата за 10 години:
Velizar Tonchev: Смятам да празнувам. Това е най-доброто, което някога се е случвало на нас, българите. Честно, видях истинска промяна сред хората за тези 10 години. Все още трябва да извървим дълъг път, но има и подобрения. И това, без да споменаваме голямото разпръскване на интелигентните хора при отворените граници, нарастващата международна общност в България, както и връщането на сънародници, получили западно образование. Благодаря ти, Европа!
Daniela Vukovska: Проблемът не е в ЕС, проблемът е в нашето правителство. Не можеш да разчиташ някой да ти предостави по-добър живот, ако не искаш или не можеш сам да си го направиш. Другите страни членки са едни от най-развитите в световен мащаб и те са основните спонсори на фондовете. Така че въпросът е искаме ли да сме постоянните просяци, или вместо това да бъдем горди членове на Съюза?
Alexander Iliev: Ако не съществуваше ЕС, в нашия регион отново щеше да е тотална бъркотия. Това щеше да е краят на всичко. ЕС е добро решение за нас и се надявам да остане силен.
Jeni Staikova: Страните ни разчитат основно на европейските фондове за подобряване на инфраструктурата. Фондовете не развиват икономиката. Всички тези външни инвестиции няма да направят обществата ни по-богати. Те създават работни места, но плащат африкански заплати, затова много хора отиват да работят в Западна Европа. В момента виждаме Европа на две скорости, което няма нищо общо с първоначалната идея.
Петя Петкова: Подобрението не важи за България. 10 години еврочленство окончателно унищожиха българската икономика. Българите живеят по-лошо отвсякога. Членството в ЕС донесе полза само на 3-4 държави. Всички останали членове се експлоатират в тяхна полза.
Koko Dyulgerski: ЕС е нещо добро. Не е перфектно, но е много по-добро от това, което беше преди това.
Ted Konstantinov: ЕС е най-доброто, случило се на България след 1944 г.Евроскептицизъм
