Някога проф. Тончо Жечев казваше, че само върху тези няколко думи от стихотворението на Ботев „Към брата си“ може да се напише цяла дисертация. Така е и днес, когато се навършват 169 години от рождението на Христо Ботев – като се вгледаме малко повече в творчеството му, отново си даваме сметка, колко много неща има още да се открият в него като смисъл. Откакто Ботев навлиза в гимназиална възраст, до ден-днешен за него се говори тук и там, и навсякъде. И най-вече се спори. Този безспорен гений на революционната борба и на словото и досега предизвиква спорове. Опитват се да го приватизират, да го отричат, да го обвиняват в някакви грехове от някакви „нови“ позиции. Дори някои от онези, които го възхваляват като гений, твърдят, че понеже бил гениален, бил и толкова завеян, че да не е наясно какво прави, затова и тръгнал с четата си през Дунава към една предварително погубена кауза.
Тия спорове едва ли ще престанат и в бъдеще, защото може би все повече ще се говори за Ботев и все по-малко той ще бъде четен. А трябва да бъде обратното. Във вестникарското дело на поета са застъпени всички прозаични жанрове. В тях има публицистика, есеистика, драматургия, белетристика, сатира, политически анализи и коментари, унищожителни метафори и какво ли не още.
В словото му няма само патетика или примирение, няма грам равнодушие или колебание. На всичкото отгоре има и обширно и детайлно познаване на живота и тогавашната действителност и народопсихология. Струва ми се, че и след още 169 години няма да сме се разбрали съвсем за Ботевото наследство, камо ли да сме открили всичко. Но с него е така. Странно е например, че никъде в творчеството си Ботев не говори за себе си като поет. Никой не го е виждал да пише стихотворение.
Сега можем за кратко да надникнем какво са писали съвременниците му за него и да си припомним малко от безсмъртното му слово.
Накратко житието на Стефан Блъсков се заключава в това, че когато е на около 15 години, напуска родния си Шумен и заминава за Болград в Бесарабия, където започва да се занимава с печатарство. От там отива в Плоещ и Браила, Румъния, а в началото на 1870 г. се озовава в Букурещ, който е свърталище на български емигранти от най-различен калибър. Бил е опитен словослагател и е работил в няколко печатници по това време, включително и в печатниците на Любен Каравелов и на Христо Ботев.
Докато Ботев и Каравелов са в добри отношения, Блъсков работи при Каравелов.
След като Каравелов и Ботев се скарват, Ботев го напуска, 
„Знаме“ и започва да издава вестник със същото име. В печатницата на Ботев се печата и вестник „Тъпан“ на Иван Мънзов.
От вестник „Знаме“ излизат десет броя още през 1875 г. Блъсков също напуска печатницата на Каравелов и отива да работи при Ботев, където остава до ноември 1875 г. По това време Ботев изоставя печатницата и започва да се подготвя за преминаването с четата си в България. През 1877 г. Блъсков е опълченец, а след войната отново се отдава на печатарство и работи до последно.
На въпроса на д-р Тодоров защо е напуснал печатницата на Каравелов, Блъсков му отговаря, че Ботев е бил истински народен човек, а Каравелов голям сметкаджия.
Докторът го пита как е изглеждал Ботев – едър, дребен, слаб?
Блъсков отговаря: „Той бе 
с черна гъста коса и с голямо чело. Беше красив и когато имаше възможност, обличаше се добре“.
Тодоров го пита още: „А кой от разпространените днес портрети е по-истински и се приближава до истинската физиономия – този ли, който е обърнат с цялото си лице напред, или този, гдето лицето му, главата му, е извита настрани?“.
Бълсков пояснява, че вторият портрет, с извитата настрани глава, е истинският.
– А верен ли е бюстът на Ботев, поставен в Борисовата градина? – пита Тодоров.
– Не е – казва Блъсков.
След това докторът го пита какъв е бил Ботев по характер. Според Блъсков Ботев има широко сърце и душа. Отнася се много сърдечно към хората. Не е сребролюбец. Когато има пари, дава на всички в печатницата, когато няма, те гладуват и той гладува с тях. „Понякога, казва Блъсков, не сме имали счупена пара по два-три дни“.
Всички живеят в печатницата и харчат общо. Блъсков казва още за Ботев, че е бил много
справедлив и милостив
но умеел да бъде много строг и „да конфузи остро“. Не обичал и лакомията и веднъж се скарва на брат си Кирил, който се нахвърля лакомо на едни презрели краставици, донесени на печатарите от българи-градинари.
За да спечелят малко пари, те решават в печатницата да издадат един стенен календар. Ботев го приготвил и оставил място за стихотворението „Хаджи Димитър“, защото на календара има портрет на войводата. Блъсков набира всички останали материали от календара и чака две седмици Ботев да му даде стихотворението (втората редакция, според Стефан Каракостов), но той ходи насам-натам, изчезва за по два дни и мястото на календара стои празно. Накрая Блъсков му казва, че календарът трябва да се набира и да му даде стихотворението. Ботев се губи някъде половин час и му го донася.
Нека си припомним и прочутия фейлетон на Ботев „Политическа зима”“ който има за подзаглавие „Дали се зора довърши или се две нощи смесиха” и започва така: „Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува. Приятно е, но да имаш и една от тия две болести: или
млада жена или стар ревматизъм
Лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати…“.
„…Заспиш и сънуваш… но какво сънуваш? – Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу…“.
Ето какво ни поднася Ботев в края на фейлетона: „…Сънувай, че си предводител на гъските, цар на кокошките и защитник на българския народ. Но преди всичко, попитай жена си или своя мозъчен ревматизъм, изминала ли се е зимата, превалила ли се е нощта? Ако ти каже, че не, ти спи, както си спиш и сега, завивай се със своята мрежа и извикай сам: „Дали се две нощи смесиха, или се зора довърши?“. Кукуригу! ето петлите! Джаф, джаф! ето кучетата! Зимата се свърши и нощта се измина“.
