С настъпването на новата година атаките на тихия фронт от Студената война в допинга зачестиха ежедневно. Нашата лаборатория обяви, че тя и международните допинг-ченгета няма да оставят на мира 26 елитни спортисти в следващите 12 месеца.
В същото време един наистина уважаван в международен план спортен журналист поиска да бъдат анулирани всички световни рекорди в леката атлетика.
Отново заради пустия му допинг. Защо точно сега е напълно ясно. Огромна част от рекордите са записани в сметките на атлети от бившия Източен блок. Тогава пак имаше Студена война и отново нейните пипала не обхващаха само спорта.
Кой, какво ще спечели от едно подобно решение? Ще има единствено загубили. Ще загубят спортисти и треньори, разбили здравето си, за да достигнат до тези рекорди.
А за другото … който са го хванали, хванали! Това е положението. По този повод българският народ има една цинична пословица, в която се казва, че едни две неща на този свят не се връщат.
В правото пък просто съществува терминът давност. То е същото като в нашата притча. Няма връщане.
