Вашите 5 най-интересни книги, прочетени през годината?
Макар и субективна, анкетата ни за изминалата година продължава. Тя очертава някои от посоките на съвременната литература.
Анжела Димчева, поет и литературен критик:
За да няма ощетени жанрове, ще се опитам да откроя по една книга в пет жанра:
Поезия – „Един живот не е достатъчен“ на Хайри Хамдан: афористична поезия, с иновативни послания, визуализиращи се метафори, цялостна концепция за мисията на поета днес.
Проза – „Лунното куче“ на Павлина Павлова: това е седмата криминална книга на авторката, която спечели наградата „Атанас Мандаджиев – 2016”. Тя държи читателят не само да се забавлява с интригуващ сюжет – с множество обрати, с мистичност, с напрежението на страха, но и да извлича конкретна познавателна фактология. Нейните страховити истории просвещават, активизират паметта.
Литературно-теоретична литература – „Образ и метафора“ на Иван Гранитски: обемен, стойностен като съдържание и дизайн том, уникално критическо изследване – сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ в. Сходства и антагонизъм, паралелни структури и антиномии, кодирани духовни пейзажи в творчеството на поети като Христо Фотев, Екатерина Йосифова, Александър Геров, Иван Пейчев, Любомир Левчев, Борис Христов и на художници като Христо Бараковски, Любен Зидаров, Светлин Русев, Греди Асса, Ивайло Мирчев и др.
Мемоарна литература – „Опако-лицево“ на Спаска Гацева: през погледа на една ранима и полифонична в творческите си изяви поетеса и журналистка виждаме гладната степ на Узбекинстан и Казахстан през 50-те години – един живот, разпънат на кръст: трагедия и възход, сълза и усмивка в едно.
Хумористична литература – „Дон Санчо и Кихот“ на Румен Иванчев с карикатури от Йовчо Савов: тази изящна като полиграфия книга ни уверява, че днешното време е благодатно за перото на хумористите. Тя събира актуални епиграми, стихотворения и афоризми, които са шаржовата стенограма на абсурдите, в които живеем.
