В края на 1916 г. в Европа се случват някои събития, които променят хода на Първата световна война. Никола Станев ги описва накратко в книгата си „История на нова България 1878 – 1941“. На 21 ноември във Виена умира 85-годишният австроунгарски император Франц Йосиф. Той, както казва Станев, води много тактична политика и успява да държи привързани към него различни славянски и други народи. Наследникът му Карл обаче няма такива качества. Той е под влияние на съпругата си, която е французойка, и не притежава твърдостта на починалия император. Карл е верен на германския император Вилхелм, но е неуверен и колеблив, а войната го плаши. Затова е склонен към мирни преговори.
В Англия също се извършва важна политическа промяна. Либералното правителство на Хърбърт Хенри Аскуит е склонно към мирни преговори, както и руското правителство, но правителството на Аскуит е атакувано в английския парламент и принудено да отстъпи. Мястото му заема коалиционното правителство на Лойд Джордж, който при Аскуит е финансов министър. Джордж е силна личност и непоколебим водач, поддръжник на политиката „война до победа“.
От своя страна Австро-Унгария отдавна настоява да се започнат преговори за мир. Най-сетне Германия се съгласява. На 12 декември 1916 г. българският премиер д-р Васил Радославов обявява тържествено в Народното събрание, че Централните сили, заедно със съюзниците си Турция и България, са готови да започнат преговори за мир.
Предложението за мир е направено чрез неутрални държави. Никола Станев пише, че то „по тон, по високомерни изрази и самонадеяност не само не привлича, а отблъсква“.
Съглашението категорично отхвърля предложението като оскърбително. Отговорът е, че е рано Централните сили да се смятат за победители. На 19 декември президентът на САЩ Удроу Уилсън обявява, че желае да стане посредник за мир между воюващите страни, но трябва всички да приемат мира без признаване на победители. Само мир между равни може да е траен. Правата на всички народи трябва да се зачитат.
Президентът Уилсън е вторият демократ в САЩ след Ендрю Джаксън, който има два последователни мандата в Белия дом. През 1919 г. по време на мирните преговори след Първата световна война той
успява да осуети
лансирания в Ньой план за ликвидирането на България като държава. Според този план страната ни трябва да се разпредели на три района, подчинени на Гърция, Сърбия и Румъния. Освен това по време на преговорите Уилсън отстоява и оставането на Беломорска Тракия, Южна Добруджа и Царибродско в пределите на българската държава. През същата 1919 г. той получава Нобелова награда за мир.
Съглашението оценява предложението на Централните сили за мир като хитра маневра за подмамване на народите, които вече чувстват умора от войната, склонни са към мир и могат да се изправят срещу своите правителства, за да ги принудят да сложат оръжие. Затова съглашенците бързо разпореждат да се извести войската по всички фронтове, че предложението на Централните сили за мир
не е искрено и справедливо
че се прави с цел да се разколебаят противниците, за да им се наложат тежки условия, а това не бива да се приема от западните народи, защото ще ги принуди да „робуват на немците“.
В Лондон и Париж се организират бурни демонстрации в подкрепа на идеята за „война до победа“. Вестниците и дипломатите в съглашенските държави се подиграват на предложението, като го наричат „римски мир“, какъвто сключва някога Римската империя с други народи, за да ги експлоатира. Така приключва 1916 г.
В началото на 1917 г. цяла Европа е завладяна от песимизъм. Издаваните новогодишни поздравителни манифести са пълни повече с хвалби и закани, отколкото с надежди за близък мир. Предложението на Централните сили за мир явно не среща одобрение. На 2 януари Съглашението обнародва решението си и дава отрицателен отговор на германското предложение за мирни преговори. На 11 януари съглашенците 
до американския президент Уилсън, в която обясняват, че Германия е виновна за войната и те могат да преговарят с нея само при определени условия.
Според тях Германия трябва да върне на Франция заграбените през 1871 г. Елзас и Лотарингия, да възстанови Белгия, Сърбия, Черна гора и Румъния, като напусне всички окупирани земи. Да се раздели също така Австро-Унгария на съставните народи, да се унищожи Турция като чужда на европейската цивилизация и да се заплатят разноските и повредите в окупираните земи.
За постигането на целите си Съглашението изпраща в Америка свои представители. Те организират невиждана и мащабна кампания срещу Германия, като я обвиняват за жестокости по време на войната, желание да завладее света, избиване на деца и жени, палене на градове, потопяване на пътнически кораби. Организират се събрания, пише се във вестниците, правят се филми. В действие е приведена
цялата пропагандна мощ
на тогавашната епоха. Така американците се настройват срещу войната, отбелязва Станев.
След всичко това Германия разбира, че трябва да се бори на живот и смърт с противниците си. Оскъдните й хранителни запаси не й позволяват дълго да води военни действия по суша. А по отношение на подводната война между германските политици и военните има стари несъгласия и противоречия. Според политиците една подводна война на Германия ще я скара с всички морски държави, които се смятат свободни да търгуват с воюващите страни. Военните обаче, особено адмирал Тирпиц, един от създателите на германския флот, са на мнение, че трябва незабавно да се започне една тотална безогледна подводна война срещу всички кораби. Да се нападат корабите без оглед на това на кого принадлежат и какви товари носят, щом като отиват във френски или английски пристанища.
Привържениците на „безогледната война“ смятат, че ако немските подводници 
Англия ще капитулира от глад за три месеца, защото ще й свършат запасите. Неутралните държави вероятно ще се въздържат да рискуват, а САЩ са практични и няма да се намесят във войната, а ако се намесят, то техните войски ще дойдат в Европа най-рано след година, когато всичко ще е приключило в полза на Германия.
На 1 февруари германският император издава прокламация до народа си, като разкрива в нея истинската цел на съглашенското предложение за мир – разпокъсване на съюзническите държави и унищожаване на германския народ. Англия и Франция трябва да бъдат блокирани и до тях да не достига нито един параход. Тези, които много напират, да бъдат потапяни. Германия съобщава това свое решение на Америка и на всички неутрални държави, които търгуват с воюващите.
Американците не спират корабите си за Англия и Франция. На 3 февруари Уилсън прекъсва отношенията с Германия и изпраща паспорта на германския посланик във Вашингтон.
(Следва)
