Европа с план за Сирия, Русия се изтегля, за да не потъне в афганизация 
– Г-н Чуков, какво реално се случва в Сирия след скрепеното с трите подписа на Русия, Турция и сирийската опозиция споразумение?
– В споразумението в 5 точки е отбелязано, че примирието е наложено изцяло в територията на Сирия под контрола на сирийската опозиция. Текстът му не споменава за Ислямска държава, нито за Фронта ал Нусра. В анекса са подписите на 13 въоръжени групировки. Под споразумението няма подпис нито на сирийското правителство, нито на Иран. Дамаск излезе с трактовка, че примирието се налага в цялата страна, с изключение на териториите под контрола на Ислямска държава и Фронта ал Нусра. А опозицията твърди, че примирието се налага върху цялата територия с изключение на тази под контрола на ИД и на частите за народна защита, т.е. сирийските кюрди. Съветът за сигурност на ООН подкрепи примирието, като не гласува детайлите, които обаче определят профила му.
– Все пак, какво начало поставя споразумението?
– Преди повече от 20 дена в Анкара представители на Русия директно преговаряха с групировките. Някои експерти дори заявиха, че Москва преговаря с Фронта ал Нусра. А групировките образуват голям меланж. В една фета 13 авторитетни религиозни лица призовават групировките да се слеят. От изказвания от страна на Фронта ал Нусра се разбира, че това споразумение носи глътка въздух за Фронта. Интересна е позицията на Турция, че примирието се налага освен за групировките, определени като терористични, съгласно критериите на ООН. А в този списък попадат и Ислямска държава, и Фронта ал Нусра. Но Фронтът е вече преименуван и под новото си име не попада в списъка. Т.е. въпреки обясненията на САЩ и Русия, няма формално обвинение в тероризъм на „новата“ групировка. Големият проблем всъщност е отношението към Фронта ал Нусра. Турция е много дипломатична и след убийството на руския посланик, в което има такава следа, явно не биха искали да се конфронтират. И затова използват дипломатическите формулировки от СС на ООН. Което премахва санкциите към преименуваната вече групировка. Русия е много наясно с кого преговаря, но не иска войната в Сирия да продължава.
– От афганизацията в Сирия ли се плаши Русия?
– Много смърт на руски военнослужещи и цивилни граждани е знаково свързана със Сирия. И на президента Путин му е ясно, че колкото повече нализа навътре в територията на конфликта, толкова повече ще затъва. Затова той заяви, че Русия е готова да започне да се оттегля от Сирия, като даде да се разбере, че не иска да превръща Сирия във втори Афганистан. Това обаче е и послание към Иран да се изтегли. Батальонът с военна полиция, която Русия изпрати в Алепо, отиде в източната, а не в западната част на града, където бяха бунтовниците. И дадоха знак на Иран, че няма да допуснат демографска промяна, ако иранските шийтски милиции се настанят там и че Алепо няма да бъде превърнат в шийтски град. Скритият призив беше: ние се изтегляме, изтеглете се и вие. Това очевидно ще задълбочи противоречията между Москва и Техеран.
– Има ли спешност в посещението на френския президент Оланд в Ирак и има ли връзка с това споразумение?
– Париж иска да бъде много активен участник в процеса на разпределение на влияние в териториите, от които е изтласкана Ислямска държава. Тя е най-сериозно ангажираната европейска сила-с кюрдите и като военно присъствие. Т.е. Франция иска ясно да покаже, че Европа във военно отношение, това е тя. Затова е и толкова активна като присъствие в Сирия и Ирак. Знакът е: ние сме европейците-в светлината на ясно заявените амбиции на ЕС, изразени от Федерика Могерини, която представи европейски план за разрешаването на проблема със Сирия. На фона на европейската безпомощност в областта на сигурността след оттеглянето на Великобритания от ЕС, Франция се демонстрира като сериозна европейска сила.
– Започна ли разделянето на Сирия на сфери на влияние и на прекрояване на границите й?
– Сирия вече е разпределена-на руско, турско и западно влияние, като последното ще се разширява за сметка на изтласкването на Ислямска държава. Правителството в Сирия продължава да счита, че страната едва ли не ще остане каквато е била през 2011-а г. По време на подписването на споразумението в Анкара между Турция, Русия и 13-те групировки сирийските кюрди направиха конгрес в сирийски Кюрдистан, на който приеха своя конституция за бъдещата регионално обособена федерална единица, каквато щял да бъде Кюрдистан. Те премахнаха от името западен и предложиха по съвет на руснаците по-мекото Съюзна област „Кюрдистан“. В руската военно-въздушна база в северозападна Сирия има Център за помирение в Сирия. И кюрдите често ходят там и водят преговори с руските представители. Преди малко повече от 2 седмици е имало такава среща, на която кюрдите „си искат своето“. С днешна дата те не настояват за независимост, но за културна и регионална автономия, т.е. всички белези на федерална единица, без да я наричат такава.
– Не бяха ли подкрепени в тази си идея от САЩ?
– САЩ ги подкрепят само военно, считайки ги за най-добрите войници срещу ИД на терен. Но политически и дори икономически САЩ не се ангажират с тях и никога не са им давали надежда. Няколко пъти кюрдите са кандидатствали за икономически проекти, но напразно. Преди седмица сирийските кюрди са получили поредната голяма пратка оръжие. Те са и основната сила в т.нар.операция „Ефратски гняв“ (за разлика от турската „Ефратски щит“) за превземането на град Ракка. Преди дни кюрдите са достигнали до голямото летище на ключовия град Тапка. Те остават силно лоялни на САЩ, които имат 9 военни бази на територията на сирийски Кюрдистан. При кюрдската армия воюва т.нар. международна бригада от 200 млади хора с леви убеждения-френско и английско говорящи от западни страни. Те играят важна роля в кюрдската армия. Самата Франция иска да изгради културен институт в столицата на сирийски Кюрдистан. Това са двете държави, Франция и САЩ, които силно се ангажират с кюрдите, а в по-малка степен- Великобритания и Германия. Руснаците в момента се опитват да балансират, като промениха позицията си. В самото начало гледаха на кюрдите като към един субект на Руската федерация, каквато е Чечня на Рамазан Кадиров. Но по-късно бяха поставени пред избор-правителството на Сирия или кюрдите, заради антагонизма им. И избраха Асад, но поддържат с кюрдите нормални отношения. Когато Ердоган посети Санкт Петербург постави въпроса да се закрие бюрото на партията на сирийските кюрди Демократичен съюз в Москва. Тогава Путин заяви, че няма информация за такова бюро… Но ревността към това, че оръжието за сирийските кюрди, структурите и военната подготовка си остават изцяло американски, се запазва. Конгресите на кюрдите продължават да се провеждат в Рамбан, където е и най-голямата военна база на САЩ. Което е и много силно послание.
– А как ситуацията в Турция ще се отрази в региона?
– За съжаление, в Турция вървят опасни процеси на силна дестабилизация. Защото президентът Ердоган откри много фронтове-сирийския, иракския, вътрешния. След 15 юли през м.г. той омаломощи турската армия, жандармерията, полицията, службите под претекст, че са на страната на Гюлен. И това е причина за дестабилизацията. Която вероятно ще стигне до определено равнище, зависещо от това колко бързо ще бъде приета конституционната промяна за президентска република в Турция. При сегашното състояние в страната тази форма може би е най-подходяща, защото ще гарантира много по-голяма стабилност. И България, и Европа имат в момента много по-голяма полза Турция да бъде стабилна, отколкото по-демократична. За да успее да овладее и стопира процесите на ерозия. Тъй като такива процеси могат да инициират сходни и на европейска територия, още повече-в съседни държави, каквато е България. Така че по-добре стабилна, отколкото демократична Турция… И да не се превръща във втора Сирия. Тя е далеч от това, но за всички е ясно, че от Турция не трябва да се очакват чудеса в строителството на демокрация.
