През декември 1994 г. учените от НАСА получават поредната порция от снимки от космическата обсерватория „Хъбъл“ и едно неголямо леко мъгливо петно на тъмния фон ги заинтересува силно. Учените са убедени, че появата на това изображение не може да се обясни нито с някакви проблеми при предаването на сигнала, нито с оптически изкривявания. Този участък от Вселената е заснет от „Хъбъл“ с достатъчно висока резолюция и в това няма съмнение.
На снимката се вижда сияйна конструкция, със сравнително правилна структура, за да бъде възприета като творение на природата. За размерите на конструкцията е трудно да се говори. Смята се, че достигат до милиарди километри. Специалистите, които стават свидетели на откритието, са потресени и започват да наричат обекта „град“, който е „Обител на Бога“. Никой не предполага колко близо всъщност са те до истината. Проследявайки обекта, учените установяват, че той не се движи заедно с галактиката, а има някакво движение между него и Земята.
Това напълно се вписва в
Теорията за Големия взрив
според която някога във Вселената се получава такава експлозия, че всички галактики се разлетяват встрани от нейния епицентър. И когато с помощта на компютрите изграждат триизмерен модел на тази част от Вселената, където се намира обектът, те се натъкват на нещо невероятно. Виждат ясно, че нашата галактика, в която се намира Земята, както и всички останали, се преместват по отношение на „Обителта на Бога“, но самата „Обител“ не мърда. Това означава, че се намира в точката, от която всички се отдалечават. С една дума „Домът на Бога“ се намира в самия център на Вселената.
За откриването на странния технокосмически обект докладват на най-високо ниво – на президента на САЩ Бил Клинтън. Тогава
президентът Клинтън
и вицепрезидентът Ал Гор решават да не безпокоят човечеството и налагат забрана върху публикуването на всякакви сведения, отнасящи се до „Дома на Бога“. Оказва се обаче, че забраната идва късно. До снимките, направени от „Хъбъл“ на този обект в началото, има свободен достъп. Докато се задейства забраната и снемат „интересните снимки“ от сървъра на НАСА няколко обсерватории по света успяват да ги копират.
В началото на 1995 г. едно немско научно списание публикува съобщение за откритието на НАСА. От научните списания информация полита към медиите и „духът е изпуснат от бутилката“. Информацията престава да
Какво откриват учените в Космоса
в крайна сметка?
Според едно от най-достоверните становища това действително е Обиталището на Твореца, както и мястото, където пребивават душите на умрелите от Земята и от други планети.
Другата приемлива версия е, че обектът е създаден от някаква свръхразвита цивилизация. Ако във Вселената същестуват и други разумни същества, то някои от тях може да са достигнали такова ниво на развитие, че да са в състояние да създават космически обекти с такива мащаби. Ако в тази връзка си помислим, че в момента около Земята лети Международната космическа станция, можем да се запитаме какво ли биха сътворили земните учени след 500 години?
През всичките изминали години оттогава НАСА отказва всякакви коментари за това откритие с репликата, че задълбоченото проучване на получените снимки продължава.
През 2015 г. НАСА отбеляза 25 години от съществуването на „Хъбъл“. Той беше изведен в орбита през април 1990 г. от екипажа на совалката „Дискавъри“. От тогава досега телескопът предаде милиони снимки на Земята, които промениха познанията и представата на човечеството за Вселената. За четвърт век телескопът е извършил 1,2 милиона наблюдения на 
и на базата на това са направени около 13 000 научни анализа.
„Хъбъл“ е машина на времето. С него учените получиха сведения за обекти, които се намират на 13, 4 милиарда светлинни години от Земята. Те уточниха възрастта на Вселената и намиращите се в нея галактики на 200 милиарда години. Обемът на информация в архива на телескопа надхвърля 100 терабайта. Снимки от „Хъбъл“ се показват не само в сайтовете със 100-те най-уникални фотографии на телескопа, но и се прожектират на гигантски екран на площад „Таймс скуеър“ в Ню Йорк. Въпреки, както казахм,е „напредналата си възраст“ телескопът може да изненада всички и да работи още 4-5 години.
В периода 1993 – 2009 г. до телескопа бяха извършени няколко ремонтни мисии, като най-напред беше отстранена повредата в огледалото му, а след това бяха сменяни батерии и монтирани по-усъвършенствани прибори. По време на тези ремонти „Хъбъл“ увеличи теглото си от 10,8 на 12,2 тона.
Телескопът кръжи над Земята
в ниска орбита, чийто апогей е 566 км. Дълъг е 13,3 м, диаметърът му е 2,4 м, а скоростта, с която се движи, е 27 000 км в час. За едно денонощие прави 16 обиколки на Земята, като една обикалка му отнема 96,2 минути.
За 25 години „Хъбъл“ навъртя в космоса 5 млрд. км.
Учените от НАСА са много горди, защото приборите на телескопа могат да го насочват към обекти с точност до 0, 007 арксекунди. Една арксекунда е 1/3600-на част от градуса, а градусът е 1/360-а част от пълния кръг. Това означава с лазерен лъч да уцелиш 10-центова монета на разстояние 350 километра. „Зрението“ на „Хъбъл“ е толкова остро, че той би могъл от Вашингтон да разгледа две светулки, които мигат с фенерчетата си някъде на Японския архипелаг. Телескопът е с модулна структура и има пет отделения за оптически прибори. Той носи на борда си и ултравиолетов спектрограф. „Хъбъл“ е най-мощният научен инструмент в историята на астрономията.
Последните новини от космическата обсерватория на НАСА, както се нарича още телескопът „Хъбъл“ , са направените снимки на космически галактики, които са на 10 милиарда години. Снимките са от 2016 г. Въпреки прогнозите „Хъбъл“ продължава да се рее в Космоса и да изпраща уникални снимки на земните учени. Разбира се, неговите двигатели за коригиране на орбитата му в един момент ще привършат горивото и той ще изгори в плътната атмосфера, но засега е горе. Когато „Хъбъл“ прекрати съществуването си, астрофизиците имат намерение да качат друг, по-мощен телескоп в Космоса.
„Хъбъл“ е собственост на НАСА и на Европейската космическа агенция, но научните му постижения се ползват от университети и обсерватории по целия свят. Над 30 известни университета, които работят в областта на космическите изследвания, контролират научните му открития. Може да се каже, че историята на „Хъбъл“ е дълга и драматична, но в крайна сметка успешна и телескопът донесе на астрофизиците от цялата планета безценни сведения за Вселената, които иначе нямаше как да се получат. Телескопът прониква в Космоса на дълбочини, непознати преди създаването му.
През 1994 г. „Хъбъл“ фотографира в Космоса гигантски плаващ обект. Според учените обаче определенията „огромен“ и „гигантски“ са твърде малки, даже много, много малки. В сравнение с този обект нашата Земя изглежда едва ли не като песъчинка. Учените от НАСА определят обекта като „Домът на Бога“. Американското правителство засекретява откритието, но все пак изтича някакво количество информация, включително и снимки.
Чарли Пелерин и 4-измерната система за създаване на екипи
„Беше късна вечер в космическия център „Кенеди“, разказва д-р Чарлз Пелерин в прочутата си книга „Как НАСА създава екипи“, бивш началник на отдела по астрофизика в НАСА, днес прочут като създател на най-ефективната четириизмерна система за създаване на екипи за НАСА. Действието се развива на 23 април вечерта през 1990 г., като на следващата сутрин ще бъде изстреляна в Космоса най-голямата космическа обсерватория, създадена до този момент, наречена телескопа „Хъбъл“. Както казва Пелерин, след 15 години упорит труд на хиляди хора и
похарчени 1,7 милиарда долара
предстоеше да видим дали това чудо ще заработи, като стигне догоре.
На другия ден – 24 април, телескопът е образцово изстрелян, както отбелязва Чарли, разположен на орбита, зареден и установява връзка със Земята. Всичко е по план. Предната вечер по една от най-гледаните телевизии на въпроса ще заработи ли телескопът, Пелерин уверено отговаря: „Да!“.
Спокоен за успеха на огромното и скъпо начинание, той решава да посети колегите си от Япония и да се срещне с тях в едно прочуто заведение в Токио, където не ходят чужденци. Сигурен е, че след седмица, като се върне, ще бъде поканен в „Розовата градина“ (Белия дом), за да си получи медала, заедно с всички, които са работили къртовски върху това уникално съоръжение.
След седмица, когато той щастлив от последното саке с приятелите и доброто пребиваване в Токио чака на летището полета си за Вашингтон, по телефона му се обажда прекият му началник и му казва да отиде до най-близкия павилион и да си купи вестник. Той купува един от големите американски вестници и чете на началника си
водещото заглавие
по телефона, което гласи: „Национална катастрофа. „Хъбъл“ изстрелян с дефектно огледало“. Независимо от това на него все още не му се вярва, но когато се завръща във Вашингтон, проумява истината. „Следващите месеци щяха да бъдат истински ад за моя екип от „Хъбъл“, пише Пелерин.
Един от най-добрите мениджъри от екипа му по летателните системи на „Хъбъл“ , носител на два медала за лидерски умения (за „Аполо“ и „Хъбъл“) от притеснение заболява от рак и почива. Тогава групата около Пелерин създава своя собствена комисия за анализ на този неуспех. А огледалото е изработено от външна компания много преди времето за изстрелване на телескопа. По време на тестовете има някакви намеци за дефекти в огледалото на телескопа, което го прави негоден да работи нормално в Космоса, но нищо конкретно не се огласява.
И тогава неговата Комисия задава въпроса, защо изпълнителят на телескопа не е подал
никакви сведения за дефекта
В крайна сметка Комисията съобщава на Конгреса на САЩ, че причината за дефектното огледало е в ръководството. Отношението към инженерите, които монтират телескопа, от страна на НАСА е толкова враждебно, че те не желаят да докладват за никакви проблеми, за да не ги обвиняват, че причиняват забавяне на сроковете. Те просто не искат неприятности и не съобщават за дефекта, макар че го забелязват, от страх. Пелерин
ремонтиране на „Хъбъл“ в Космоса
В крайна сметка събира най-талантливите, успява да ги мотивира и през 1993 г. със совалката „Атлантис“ седем астронавти, между които и една жена, достигат „Хъбъл“ и огледалото е поправено. Ремонтът струва 700 млн. долара. За широката публика Пелерин обяснява, че ремонтът на огледалото може да се сравни с поставянето на очила на човек с увредено зрение, след което той започва да вижда нормално.
От цялата тази история Чарли създава книгата „Как НАСА създава екипи“ и прави гениалното заключение, че подходът за създаване на колективи за реализиране на изключително скъпи космически проекти трябва да бъде четириизмерен. Не е достатъчно само специалистите да бъдат подбрани, обучени, добре платени и управлявани. Много е важно в каква среда и при какви
социално-психологически условия
ще бъдат поставени те. Пелерин го нарича контекст. Идеята му идва от лошото отношение към инженерите от страна на шефовете от НАСА при монтирането на „Хъбъл“. Но открива и други примери. Например, ако в един квартал никой не сменя счупените прозорци на жилищата, престъпността расте. Счупените прозорци създават усещане за запуснатост и безнаказаност. Със стратегията за „счупените прозорци“ някогашният кмет на Ню Йорк Руди Джулиани за две години намали престъпността с 40 процента. В книгата си Пелерин разказва и други случаи, един от които е много поучителен. Една японска авиокомпания го кани да изследва причините за честите падания на техните самолети. Компанията е голяма, престижна, разполага с много ресурси и добре обучен персонал. На какво се натъква Пелерин обаче. Оказва се, че отношенията в пилотските екипи, състоящи се от командир и двама помощници, са така утвърдени, че каквото и да каже командирът, двамата помощници имат право само да съберат длани пред гърдите си
и да му се поклонят
в знак на съгласие.
Пелерин категорично препоръчна на компанията просто да ликвидира този начин на отношения и да направи всички членове на екапажа равноправни. Японците не приемат много благосклонно препоръката, но я изпълняват стриктно. Самолетите им престават да падат.
В предговора към изданието на книгата си на български език д-р Чарли Пелерин пише, че много се радва за възможността да представи своя труд в „Силициевата долина на Източна Европа“ (това е неговото определение за България). Той изразява и убедеността, че българските учени, инженери и мениджъри трябва да се радват на по-високи постижения и конкурентни предимства.
