Умората е физическо състояние при което човек се разсейва. Сетивата му отслабват и в крайна сметка му става все едно. Маха ръка за благозвучие и всичко рухва откъдето е започнало. Цялата характеристика прилича на последните дни на сегашния парламент. Толкова мудно и вяло протичат заседанията и речите, все едно текат последните минути. Което е точно така. Когато правим равносметките винаги тръгваме от едно място. Кой какво не е направил, колко е пропилял, какви са недостатъците му.
И започваме от нулата. От кръглата нула на новото. За 27 години кръглите нули превъзхождат цифрите на успеха. И това ако не е българска черта, здраве му кажи. Започват завъртания и подмазвания, нови хора попападат във водовъртежа на интересите и се зачерква постигнатото. Всичко се равнява на онази нула, която дърпа излизащите от казана на Ада. Обяснението в народопсихология няма никаква логика. Защото съм сигурен, че далновидността у нас е зачеркната. Всеки си позволява волности свързани с изказвания, шантажи и инсинуацции и очернянето придобива колосални възможности.
Право в десетката. Ето и разликата. Едното и другoтo. Постигнатото в очите на новите, равно на нула и мръсотията стигаща до 10 пункта. Отстрани се чуват и гласовете на оптимистите. Защо е така? Да направим нещо по въпроса и така, екзистенциалните вопли стигат до небесата и се изпаряват в облаците на омразата.
Дали пък някой няма да се опита да направи балансът и да определи дългосрочната пътека за развитие. Надали. Не е редно да излезеш почернял пред масите и да говориш усмихнато за успехите. Те са верую, нагласа, която прави народът единен и проспериращ. Не забелязвам някой да работи за това. Кръгла нула за добрите новини. Това вече е знаково.
