– Г-н бригаден генерал, честит професионален празник! С какви успехи го посрещате извън рамките на служебната и държавната тайна?
– Основните резултати на служба „Военна информация“ (СВИ) са част от успехите на цялата разузнавателна общност и на всички институции, ангажирани със защитата и гарантирането на националната сигурност и отбрана на Република България, в т.ч. и в рамките на ангажиментите ни към НАТО и ЕС.
През 2016 г. СВИ активно работеше по приоритетните задачи, свързани с динамичния и противоречив характер на военнополитическата обстановка в кризисните и нестабилните региони, множеството асиметрични рискове и заплахи, нарасналите хибридни предизвикателства, разпространяването на международния тероризъм и религиозния екстремизъм, труднопредвидимите и неконтролируеми бежански вълни към Европа, нелегалния трафик на хора, наркотици и оръжие и проблемите на информационната, кибернетичната, енергийната и екологичната сигурност. Всичко това доведе до необходимостта от предприемане на комплексни мерки за повишаване на способностите и ефективността на работа на службата. Предвидени бяха допълнителни ресурси за самостоятелно и съвместно участие в ефективното наблюдение, превантивното, целенасочено и гъвкаво добиване на информация и нейните обработка и предоставяне на държавното ръководство, министъра на отбраната, началника на отбраната и други нива в системата за сигурност и обществен ред. Мога да изтъкна по-големия брой получавани високи оценки, в т.ч. от съюзниците и партньорите ни, за нашия труд и проявената професионална експертиза, както и интензивното и възходящо развиващо се двустранно сътрудничество с партньорски служби. Бяха затвърдени позициите и приносът ни в осигуряването на разузнавателна поддръжка на българските военни контингенти в международните мисии и операции в Афганистан, Косово и Босна и Херцеговина.
Нарасналият капацитет на СВИ намери изражение и в допълнително заделените сили и средства за изграждането на съвместни центрове, модули и групи за работа и интегрирано взаимодействие с МВР, ДАНС и други служби и институции от системата за сигурност.
– Кой е днес основният противник и как му противодействате?
– Доста интересен, сложен и многоаспектен въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. Българското военно разузнаване претърпя развитие не само в структурен и организационен план, но и относно обема, обхвата и спецификата на изпълняваните задачи. В първите етапи от развитието си задачите му бяха насочени предимно към установяването на военни, военнополитически и военнотехнически въпроси, свързани с военния и икономическия потенциал на съседни държави и регионални сили. Тогава и по времето на блоковото противопоставяне можехме да търсим конкретно идентифициране и дефиниране на врага или противника със статуса на държава или съюз, активен участник и фактор в регионалните събития и процеси и с трайно геополитическо позициониране и тежест. През тези периоди се изпълняваха целево, идеологически обусловени и сравнително устойчиво дефинирани във времето приоритетни задачи.
Понастоящем СВИ работи в нови национална, регионална и глобална среда. Структурата, организационното изграждане и функционирането й се основават на съвременните реалности, отпадането на блоковото противопоставяне, членството ни в НАТО и ЕС, Конституцията и законите. Ще припомня, че след дълги дискусии и обсъждане през 2015 г. за първи път бяха приети законите за устройството и функционирането на системата за защита на националната сигурност и за Военното разузнаване, както и Правилникът за неговото прилагане. По този начин законодателно и институционално бяха утвърдени важните място и роля на службата в архитектурата на сигурността и отбраната на Република България, а също винаги отстояваните нейни национален, деполитизиран и военнопатриотичен характер. Настоящата много по-динамично изменяща се среда на сигурност промени естеството, вида и времевите характеристики на противника и изпълняваните задачи.
Затова бих подчертал, че понастоящем приоритетен разузнавателен интерес предизвикват преди всичко кризисни процеси в определени проблемни региони, генерирани предимно от недържавни или квазидържавни субекти като терористични и екстремистки организации, паравоенни формирования, организирани криминални групи и др.
Разбира се, наблюдаваме със засилен разузнавателен интерес и опитите на регионални сили и фактори да проектират по-големи военно, политическо, икономическо и културно влияние и присъствие в регионален или дори глобален план. Това се обуславя от конкретно провежданата национална и съюзна политика и необходимостта от гарантиране на споделяните ценности и интереси.
– Ако приемем британския принцип, че няма вечни партньори, има вечни интереси – кои са днешните главни партньори и интереси, с които и за които работи службата?
– Считам, че този принцип е доказал своята валидност с множество събития от историята, случили се преди възникването и разцвета на Британската империя. В обществено-социален и политически аспект интересът се формира и отстоява от единна група индивиди или общност. Допълнителните му задълбочаване, разширяване и защита обикновено изискват привличане на лоялни, предсказуеми и мотивирани партньори. Когато тези партньори променят някои свои основни характеристики, логично биват изоставяни или заменяни.
В нашия контекст обаче не бива да не отчитаме, че СВИ не води самостоятелна политика. Службата е част от системата за национална сигурност и работи неотклонно за нейните защита и укрепване, като подпомага постигането на формулираните и утвърдени на национално и съюзно ниво цели и интереси. Относно партньорите в нашата страна дейността на СВИ е във все по-тесни координация и сътрудничество с МВР, ДАНС, Държавната агенция „Разузнаване“, НСО и служба „Военна полиция“.
Службата извън България освен участието си като интегрирана членка на разузнавателните общности на НАТО и ЕС поддържа професионални и равнопоставени отношения на нарастващ обмен и взаимодействие с редица партньорски служби.
– Промените в световното развитие по един или друг начин превърнаха довчерашни противници в партньори и обратното. Как разузнаването като специфична дейност се адаптира към тези процеси?
– Разбира се, че отчитаме националните интереси и приоритети и поставяните ни задачи, статута и нагласите на нашите нови партньори, а също многоаспектния характер на процесите и промените в средата на сигурност.
Партньорството изисква последователно и постепенно изграждане на взаимно доверие, хармонизиране на прилаганите стандарти, методи и критерии за съвместна работа, утвърждаване на сътрудничеството в конкретно организирани и осъществявани проекти и дейности. Като основни принципи следваме и равноправното и реципрочно споделяне на отговорностите, силите и средствата, както и ефектите от постиганите съвместни резултати. Заслужава да бъде отбелязано, че повечето от нашите партньори също работят в деполитизирана, строго регламентирана и национално отговорна среда. Това в допълнителна степен води до излизане на преден план в двустранните отношения на професионализма, джентълменството и разузнавателната солидарност, които се обуславят и от изпълнението на съвместни разузнавателни задачи в сложна среда на сигурност и повишен риск.
– В условията на нарастваща заплаха от тероризъм по всички точки на света разполага ли службата с достатъчно кадри, сили и средства, за да му се противопоставя успешно?
– Въпросът за повишаващите се заплахи и рискове от разпространяването на тероризма не само е приоритетен и актуален, но и отдавна надхвърли националните, регионалните, етническите и религиозните граници.
Понастоящем може да бъдат идентифицирани множество кризисни огнища, обществено-политически, етнически и етнико-религиозни причини, социално-икономически проблеми на дисбаланс и др., които генерират предпоставки за увеличаване броя на потенциалните и реалните групи на организирани и самостоятелни терористи.
Нещо повече – чрез агресивна пропаганда на глобалния джихад и религиозния екстремизъм терористични групировки привлякоха хиляди доброволци в конфликтните територии и изградиха мрежи от свои клонове и привърженици, в т.ч. в Европа. Много от тези радикални чуждестранни бойци при завръщането си в държавите на произход се превръщат в бъдещи извършители на атаки. Нарасна и рискът от нелегално навлизане на лица с крайни убеждения и приобщаването им към затворените имигрантски общности, които не споделят европейските ценности. Атентатите в Западна Европа демонстрираха способностите на подобни организации и отделни лица да осъществят добре планирани и координирани мащабни нападения с преки последствия за сигурността на страните и устоите на водените от тях национална и съюзна политика. Тези събития потвърдиха констатацията, че дори и големи разузнавателни структури, които са със значителни капацитет и способности, трудно може да им се противопоставят самостоятелно.
Ние разглеждаме въпросите за тероризма като приоритетни сред асиметричните рискове и заплахи. Всички наши органи и структури зад граница и на българска територия функционират неотклонно по разкриване, идентифициране и своевременно докладване на специфични терористични заплахи. Поддържаме тясно сътрудничество с нашите партньори в страната и чужбина. Постоянно полагаме усилия за повишаване на подготовката на кадрите за по-ефективно противодействие на тероризма и другите асиметрични рискове и заплахи включително чрез използването на националната и съюзната система от военноучебни и специализирани заведения за образование и квалификация. В рамките на конкретните разчети и възможности се стремим да заделяме допълнителни сили и средства не само за обновяване и разширяване на базата за обработване на информацията, но и за засилване на съвместното сътрудничество в разузнавателната общност.
– Разузнаването е специфична и скъпоструваща дейност. Имате ли достатъчно средства, за да осигурите надеждната работа на СВИ?
– Службата е второстепенен разпоредител с бюджет, който е част от бюджета на Министерството на отбраната. Въпросът за средствата обаче винаги е бил свързан също с адекватното и оптималното им използване. Често се налага да усъвършенстваме структурата и дейността си и да пренасочваме сили и средства по приоритетни направления. Ресурсите, с които разполага службата, позволяват тя да изпълнява функциите и задачите си. Естествено, в условията на финансови ограничения ги изразходваме максимално рационално при строг режим на отчетност и контрол.
Искам да благодаря на ръководството на Министерството на отбраната и на всички ангажирани органи и лица в законодателната и изпълнителната власт за проявяваното разбиране, оказваните помощ и подкрепа, както и целенасочено полаганите усилия за осигуряване на нужните финансови и допълнителни ресурси за изпълнение на увеличените по обем и обхват задачи на службата.
– Във вашата дейност приемствеността между поколенията е особено важна, тъй като се наследяват знания, опит, умения и контакти. Успявате ли да създадете професионални „етажи“, по които да израстват младите офицери?
– Приемствеността, наследяването на опита и практическите му предаване и усвояване са основни принципи в работата ни. Младите кадри са бъдещето на българското военно разузнаване и гарант за успех. Затова и нашите отговорност, загриженост и ангажираност за изграждането и професионалното им развитие са първостепенна задача. Усъвършенствани са критериите и квалификационните изисквания за подбор и са направени по-ясни и конкретни щатно-длъжностните и кариерните характеристики и условия за развитие. Стремежът е към разширяване и подобряване на езиковата и професионалната подготовка на служителите. В последно време работим в посока създаване на смесени експертни звена и екипи по направления, проблеми и специфични задачи, в които по-опитните и квалифицирани кадри могат да научат своите по-млади колеги на тънкости и специфики в професионалното отношение. Военен разузнавач не е само професия, това е отдаденост и призвание, дългогодишен, упорит, всеотдаен и непопулярен за широката общественост труд.
– Бързото развитие на технологиите налага разузнаването също да върви в крак и дори да изпреварва във въвеждането на нови технологии и комуникационно-информационни системи. В тази област СВИ успява ли да отговори на съвременните предизвикателства?
– Службата разчита в голяма степен на комуникационно-информационните системи (КИС) за своята дейност. Интегрирахме различни системи и бази данни, които осигуряват качествени и защитени услуги за потребителите. Амбицията ни е да развиваме КИС в съответствие с достиженията на технологиите в тази сфера, но както навсякъде, така и при нас, основните проблеми идват от недостатъчното финансиране. В условията на ограничени средства напредъкът в областта се осъществява на етапи и където е възможно, се въвеждат последните постижения. В процес сме на изграждане на т.нар. частен облак и на система за гласови комуникации, базирана на модерна технология, с което ще се предоставят защитени и унифицирани комуникационни и информационни услуги.
Позволете ми накрая да се обърна към всички военни разузнавачи.
Уважаеми колеги, пожелавам ви здраве и неотклонно отстояване на високия дух, патриотизма, упоритостта и всеотдайността във вашата благородна служба за гарантиране на сигурността и просперитета на Република България!
