В дискусията на в. „Българска армия“ за състоянието на ВС досега участваха председателят на Комисията по отбрана Михо Михов, зам.-председателите Валентин Радев и Янко Янков, членовете Владимир Тошев и Ангел Найденов. Днес е ред на Атанас Зафиров.
Атанас Зафиров, член на парламентарната Комисия по отбрана
Нереалистичното отбранително планиране и наложените през последните 2 г. бюджетни ограничения доведоха до недостиг на средства за бойна подготовка и отменяне на част от планираните във видовете въоръжени сили мероприятия. В Сухопътните войски подготовката и сертифицирането на декларираните формирования бяха извършени с ограничения, понижаващи ефективността на използването им. Във ВВС подготовката на екипажите за изпълнение на задачата по охрана на въздушното ни пространство по „Air Policing“ се води в условия на ограничения заради липсата на достатъчно изправна авиационна техника, недостиг на авиационно гориво, резервни части и консумативи. Нальотът на декларираните екипажи за носене на бойно дежурство като количество летателни часове е далеч от стандартите на НАТО. Във ВМС съществуват редица ограничения в експлоатацията и поддръжката на военноморската техника. Чувствително са намалени като брой дните на море.Това води и до
компромиси в поддържането
на достигнатите способности
Въведен е недостатъчно изчистен модел на така нареченото интегрирано министерство: игнорира се професионалното военно начало в армията; принизява се ролята на началника на отбраната. Научноизследователската и развойната дейност в отбранителната индустрия на практика се спира. Няма решения или действия за участие в реализиране на партньорски проекти в общия пазар на военното оборудване, въоръжение и техника. Занижени са икономическите основи на отбраната, в това число подготовката и работата на националното стопанство във време на война.
Основният извод е, че в резултат на тези проблеми и слабости отбранителната система на страната е в незавидно състояние, а ВС и БА не са в състояние да отговорят в пълен обем на задачите, ангажиментите и отговорностите си. „Национална програма България в НАТО и в Европейската отбрана – 2020“ не бе осъществена, с което България не е в състояние да даде логично обяснение в планиращите органи на НАТО за необоснованата си, нереалистична и финансово неосигурена политика за планиране на отбраната.
Силно занижено е използването на военната експертиза при вземането на решения. В резултат на това началникът на отбраната и щабът на отбраната са лишени от възможността да участват активно в процеса на вземане на решения и са превърнати в изпълнители. Това лишава военните експерти от възможността да проявяват инициатива, компетентност и професионални умения и постепенно, но сигурно обезличава командния състав на армията, като обезсмисля и наличието на щаб на отбраната, и на началник на отбраната. Това поставя под въпрос професионализма в изграждането и развитието на висшия офицерски състав, както и неговата зависимост от политическата конюнктура в страната.
СВ имат значителен некомлект от личен състав, попълването на който е малко вероятно в обозримо бъдеще. Въоръжението и техниката на военните формирования е стара. Учебният процес е неефективен и се провежда по занижени критерии. Занемарени са тактическата, бойната, физическата и строевата подготовка на военните формирования. СВ, които най-активно участват в мисии зад граница, оказват помощ на населението при аварии, стихийни бедствия и подпомагат МВР в охраната на границата, са в технологична изостаналост и сложна кадрова ситуация. ВВС изпълняват задачите си с цената на хиляди и всекидневни нарушения на нормалните практики за поддръжка на радиолокационната и авиационната техника, както и в условия на свръхнатоварване на летателния и инженерно-техническия състав. При тази ситуация ВВС в най-близко бъдеще ще се окажат в невъзможност да изпълняват възложените им задачи.
Организационната структура на ВМС се нуждае от преструктуиране, спешна модернизация на наличните бойни кораби, като се обърне особено внимание на радиолокационната техника и въоръжението.
Некомплектът на ВС е около 20%, а за някои формирования достига до 50%. Това не дава възможност на формированията да изпълняват пълноценно задачите си и създава допълнително напрежение във
все по-демотивирания команден състав
Във военните формирования липсват консумативи както за административна работа, така и за нормален учебен процес. Често се налага да се събира техника от 2-3 формирования, за да се проведе едно военно учение. Условията на труд не съответстват на стандартите на една съвременна армия.
Социалната политика не отчита факта, че в отбраната най-ценният капитал са хората. През последните 2 г. не се увеличават заплатите и се отнемат социални компенсации, придобили публичност с невярната квалификация „привилегии“. Снижаването на социалния статус доведе до друга трайно негативна тенденция – напускане на армията и отлив на кандидати и за войници, и за курсанти.
За да бъдат преодолени тези и други слабости във функционирането на сектора, са необходими бързи и решителни мерки. Трябва да продължи процесът на трансформация на ВС с акцент върху професионализацията и модернизацията, включително с представяне на дългосрочна инвестиционна програма с ясно финансиране и срокове на осъществяване. Да се спре тенденцията на постепенната ерозия на отбранителните способности. Да продължи и участието ни в международни мисии и операции с ясна политическа обосновка и при максимална осигуреност на военните контингенти.
Необходимо е да се възстановят и престижът на военната служба, и достойнството на военната професия, като се актуализира заплащането на военнослужещите и цивилните служители; допълнително се стимулира високата квалификация и служба в специфични условия; обнови се част от жилищния фонд на МО и се изградят нови жилища, както и да се подобрят условията за възстановяване и отдих. Законово да се гарантира
стабилността на кариерното развитие
и да има адекватна грижа за семействата на военнослужещите. Да се взаимодейства с ветераните от армията, военно-патриотичните съюзи и организации като фактор с голямо значение за националната сигурност, за патриотичното възпитание, за връзката армия – общество – граждани и за престижа на военната служба и ВС. Необходимо е да се усъвършенства интегрираният модел на МО при равнопоставеност на гражданската и военната експертиза.
Разходите за отбрана трябва да позволят да се спрат непрекъснатите реформи, изразяващи се в съкращаване на личен състав и създаващи несигурност за военната професия и нестабилност на кадровата военна служба. Но тези средства трябва и да дават възможност да се достигнат критериите за бойна подготовка и способности на ВС, както и модернизация на въоръжението и бойната техника до съвременно ниво. Трябва да се разработват иновационни пазарни практики и механизми, да се развиват научноизследователска и развойна дейност за стимулиране на националната военна индустрия. Равнопоставено да участваме в общия военен пазар с национални производствени, сервизни и иновационни проекти. Държавната политика трябва да стимулира ефективното използване на възможностите на военноотбранителната промишленост, развитието на научната и научноизследователската дейност и усъвършенстването на образователната и квалификационната система в отбраната. Непрекъснато трябва да се актуализира военното образование като учебни програми, нормативна база и критерии за оценка. Както и
да се повишат изискванията към преподавателите
във Военната академия и НВУ. И ефективно да се използва опитът от международни мисии и операции. Да се запазят и развиват социалните права на военнослужещите, да се гарантират интегрирането и достойният им живот след активната военна служба. Да се преустановят постоянните и самоцелни реформи, травмиращи и демотивиращи личния състав.
