Антон Иванович Киссе е бесарабски българин, депутат от Върховната Рада на Украйна от 2012 г. Роден е на 10 октомври 1958 г. в с. Евгеновка, Тарутински район. Завършва Южноукраинския национален педагогически университет „К. Д. Ушински” и Одеската юридическа академия. Политическата си кариера започва още в социалистическите времена на СССР. През 1990 г. е избран за съветник в градския, а в последствие и на областния Одески съвет. Доктор по политически науки, награждавен е с трите степени на Орден „За заслуги“ на Украйна, носител на Орден „Мадарски конник“ (България) и Почетния знак на президента на Република България. Автор е на книгата „Възраждането на българите в Украйна“. Дъщеря му е член на Националния отбор по художествена гимнастика на Р. България.
– Г-н Киссе, има ли други депутати с български произход в украинския парламент?
– При нас няма такъв закон, които да легитимира партии на малцинствена основа. Просто съм депутат българин, нека така да го кажем.
– Което означава, че представлявате всички жители и етноси в своя окръг?
– Окръгът е Бесарабия, южната част, район, населен с българи, молдовани, гагаузи, албанци и руснаци.
– А как живеят тези хора, имат ли възможност да посещават България?
– Те живеят както всички в Украйна, няма разлика по националности. Ситуацията е такава, че българите са работливи хора и те по своите качества се отличават. Пазят културата, своите традиции, историята и най-важното – своите семейства. Ние имаме едни от най-здравите семейства тук, в Украйна, съхранени още от нашите деди. За съжаление, колкото повече се отдалечаваме от времето, когато се преселихме тук, вече повече от 200 години назад, се изтриват традициите. Вие сам сте тук, в Одеса, виждате количеството българи. Може би вече наброяват 50 хиляди, но това е милионен град и върви непрестанна асимилация, която е голям проблем за нас. Има училища с български език и история, но те не могат да постигнат даже един процент от това, на което ни предадоха нашите семейства, нищо че не сме учили нито история, нито езика, нито културата. Всичко се предаваше сякаш по генетичен път. От уста на уста. И досега си спомняме песните и танците си, историята, която сега я променят, както им изнася, но ние знаем истината.
– В момента има училища, читалища, поддържа се културен живот, нали?
– Да. В момента в 80% от училищата в Одеска област дават възможност да се изучава български и език, литература и нашата история.
– И българите тук вече имат възможност да идват в България и като студенти, да получат българско гражданство.
– Сега, отчитайки ситуацията в Украйна, се активизира желанието на българите да получат български паспорт. Трябва да кажем, че малко се бавят документите, но те си получават паспортите, изучават се и се връщат в Украйна, в което няма нищо лошо. Просто има шанс да си избира човек дали да остане в България, или да се върне тук. Но трябва да се отбележи, че ние, бесарабските българи, можем да получим и румънско гражданство, има в Румъния такъв закон, че когато нашите предци са живели първо там, внуците им, правнуците им могат да станат румънски граждани, без дори да знаят езика. Същото се отнася и за гагаузите, те също могат да получат турско гражданство, въпреки по-високия стандарт на живот с тях, но тук те са асимилирани с българите и по друг начин гледат на Турция, не като на своя родина. Тук има дълбоки неща, които трудно се възприемат в България. Но това е голям човешки ресурс. В България хора няма, трябва да използваме този генетичен фонд.
– А как възприемате България, грижи ли се за вас достатъчно, според моите наблюдения българското общество масово не подозира за вашето съществуване, истиското количество българи, които живеят в Украйна?
– Ами няма как да знаят, защото в училищата в България в часовете по история трябва да има специален раздел за емиграцията на българите в чужбина, за напреженията през столетията на турското робство. Не мога да възприема тези глупости, които се говорят сега за турско присъствие. За мен тези песни, които пееше моят дядо, бай Иван, и жените, които живяха до 95 години, всяка втора, аз от тях чувах, още бях малък, какви мъки техните бащи и майки са преживели – унижения, насилие. Те не са избягали от хубаво. От хубавото кой бяга? За нас терминът „турско присъствие“ е обиден и унизителен. Никой не го възприема и като чуят, че някой от България го казва, някой голям политик, изключват телевизора.
– А вашите предци от кой край на България идват?
– От с. Роза, Ямболско.
– Ще ми се и да попитам, тук ситуацията е много сложна, в Украйна в момента има война. Отразява ли се тя на живота на българите?
– Безусловно. Трябва да отчетем, че няма никаква разлика между гражданите на Украйна независимо от етноса им. Проблемите на всички са еднакви. Когато започна войната, премиерът Бойко Борисов, който е човек с характер, според мен, направи така, че да приемат сто семейства от пострадалите райони в Гурково, Старозагорска област. Това е негово решение, въпреки че има сложен закон, процедура, за да се случи това. Но тези хора, на които им взривиха къщите, излязоха голи и боси от тях. Сега им плащат по 2 000 лева, като много от тях са висококвалифицирани, инженери, главни механици, които работеха в мините на Донецка област. Борисов им позволи да ползват детски градини, улища, жилища, да живеят безплатно в апартаменти. Така че има факти, за които трябва да се говори.