Трифон Данилович Антов е бесарабски българин, съветник от Одеския областен съвет от Татарбунарския район, член на партията „Наш край“. Роден е на 7.11.1976 г. в с. Дмитровка (Делжилер на български, от името на основателя на селото Дели Желю). Бивш състезател по борба, майстор на спорта, вицепрезидент на Федерацията по класическа борба на Одеска област. Предците му идват от с. Полски градец, Сливенско. Работи като началник- отдел по контрола и безопасността на „Одесса ПорТранс”.
– Г-н Антов, колко са българите в Одеския областен съвет?
– В моята фракция, „Наш край“, има 8 депутата българи, но като цяло са 10, защото двама са от други партии. Наскоро зарадвахме земляците си от Татарбунарския район, успяхме да осигурим финансиране от областния бюджет на много обекти, които спешно се нуждаеха от поддръжка и ремонт. Проблемите ни са много, но можахме да решим някои. Обезопасихме коритото на реката в с. Нерушай, направихме капитален ремонт на лечебната амбулатория в с. Белолесье, стегнахме сградите на училищата и стадионите. В много бесарабски села има български музеи, даже моето село има музей на старите традиции, как са правели вино, има изложба на лозарски инструменти, съдове. Направихме тротоарите, стегнахме улиците, гледаме да помагаме на нашите, а сега организираме и благотворителна акция за Александър Кустуров, болен от левкемия, който е от моето село. Хора сме, трябва да помагаме.
– За съжаление обаче ми се струва, че в България неголям брой хора знаят, че има такива българи, че се вълнуват и радват да бъдат такива, че са патриоти. Не се ли налага в България да се говори повече за вас, да е ясно, че съществувате?
– Мисля, че в България много хора знаят за нас. Нашата младеж идва там, взима участие в различни конкурси, студенти се учат, получават гражданство.
– Но у нас не се знае, че отношението ви към родината на вашите предци е толкова добро. Когато в Одеса например чуят да разговаряш на български по улиците, местните българи много се радват, запознават се с нас…
– Да. Нашият език е малко по-различен, говорят, че е останал по-чист, но, разбира се, в него са навлезли много русизми през годините.
– Най-важното е, че не забравяте своите корени, откъде идвате. А Вие бил ли сте в родното село на вашия род в България?
– Да, бил съм много пъти, имам фотографии от събора в Полски градец, който се проведе миналата година.
– А вкъщи на български ли говорите?
– Да, всички го знаят. Децата също.
– Кога пак ще си идвате в България?
– Не знам, ще ми се да посетя Шампионата по борба, ако успея, но на „Дан Колов” със сигурност ще бъда.
