След броени дни новоизбраният президент Румен Радев ще встъпи в длъжност, а малко след това ще назначи свое служебно правителство, което да управлява страната до предсрочните парламентарни избори тази пролет. И сега, както преди назначаването на всеки от предишните четири служебни кабинета тече период на гадаене кой ще бъде премиер и кои ще са министри на ключовите министерства. Тук както при повечето политически ситуации са налице прилики, но и разлики между миналото и настоящето. Президентът Радев е човек без политически опит, спечели изборите като независим кандидат и му се налага едновременно да формира своя екип в президентството и да назначи служебно правителство. Основната партия пък, която го подкрепяше по време на презиборната кампания обяви, че няма да се меси в работа му като държавен глава. Всичко това поставя Румен Радев в ситуация, в която не се е намирал нито един президент досега, на когото се е налагало да назначава служебен министър-председател и министри.
На пректика конституцията дава на президента извънредни управленски правомощия, когато политическата система е изпаднала в криза и единственото възможно решение, което може да се приложи е назначаване на служебно правителство. Държавният глава управлява цялата държава без парламентарен контрол поради липса на Народно събрание, както и без съдебен контрол поради факта, че конституцията го е освободила от този вид отговорност. При тези обстаятелства и при липсата на желаещ субект, който неформално да сподели огромната отговорност, президентът може да разчита единствено на себе си и своя екип, който сам е формирал. Дали това, в конкретния случай, ще се окаже достатъчно добро управление предстои да видим. Необходимо е обаче да се обърне принципно внимание на служебното правителство като институт, заложен в конституцията. Тук е мястото да се отбележи, че той не съществува в нито една друга държава в ЕС. Освен това доста спорно изглежда въпросът за съвместимостта между основната роля на президента като обединител на нацията и носенето на отговорност за изпълнителната власт, макар и в ограничен период от време. На практика при редовни парламентарни избори отиващото си правителство управлява до конституиране на новото, защо не може да е така и преди предсрочни избори е въпрос с отворен отговор. Точно затова служебното правителство трябва да бъде преосмислено като конституционна възможност. Много пъти досега в публичното пространсто е била разисквана идеята за конституционни промени, но нито веждъж този въпрос не е бил серизона част от нея.
