– Г-н Воденски, какво предвижда промяната в Конституцията за превръщането на Турция в президентска република, след като турският парламент стартира дебатите по нея?
– Ердоган би желал чрез нова конституция да превърне Турция в президентска република, с много широки пълномощия за президента (т.е. за себе си, защото той се вижда в ролята на бъдещия президент). Иска той да е начело на изпълнителната власт, едновременно запазвайки мястото на шеф на партията; той да назначава вицепрезидента и министрите, да назначава и отстранява високопоставени бюрократи, да назначава половината от Висшия съвет на съдиите и прокурорите. А от 2019 г. да е оправомощен да издава укази, да има право да обявява извънредно положение. Предложените поправки предвиждат също да бъдат разширени пълномощията му да помилва осъдени, като ще е необходим гласът на 400 депутата (от общо 600) за стартиране на наказателно производство срещу него. За да се приемат тези поправки, е необходимо квалифицирано мнозинство в Меджлиса, с което Ердоган, поне засега, не разполага.
– Каква е позицията на отделните партии в парламента?
– Освен на депутатите от своята Партия на справедливостта и развитието Ердоган разчита на подкрепа от страна на отделни депутати от националистическата ПНД. Опозиционната Народно-републиканската партия е против предоставянето на такива огромни пълномощия на президента особено в случай, че не се предвиди работещ механизъм за контрол върху него. Прокюрдската Демократичната партия на народите по принцип би приела промени в конституцията, но само ако в тях се предвидят права за кюрдското малцинство.
Ердоган има две възможности – или да получи чрез различни методи гласовете на още депутати в парламента и да преправи конституцията в този орган, или да отиде на референдум. И двете опции крият определени рискове.
– Какво е състоянието на службите за сигурност и на армията с чистката след опита за преврат?
– След опита за преврат от 15 юли според различни данни поне 85 000 държавни служители са били отстранени от длъжност, 96 000 са обявени за „заподозрени“, а 40 000 са арестувани. Броят на отстранените съдии и прокурори е близо 5000. Десетки турски офицери, работещи в Брюксел, както и в различни щабове на НАТО, са отказали да се завърнат в Турция и са поискали политическо убежище, след като са видели как е било постъпено спрямо техни колеги, които са се завърнали в страната. Някои висши дипломати също са отказали да се върнат, защото са научили, че техни колеги са били закарани в Турция буквално „в чували“.
Очевидно, на практика това е „чистка“ в държавния апарат, включително в армията и службите за сигурност, което поне за момента ги отслабва. Примери за това са редицата сериозни терористични актове в Турция (поне 13 само за времето след обявяването на извънредно положение). Какво да кажем за бруталното убийство на руския посланик, и то по време на откриване на официална изложба в центъра на Анкара? Явно турската армия и турските служби вече не са това, което бяха, което не е добре и за България. За нас е важно да имаме един стабилен съсед, защото нестабилността „в двора на комшията“ винаги може да доведе до проблеми „и в нашия двор“.
– Колко фронта отвори президентът Ердоган и до какво ще доведе това?
– Ердоган трябва да се бори едновременно на 3-4 фронта. Единият е в Сирия, където част от кюрдите, подпомагани с логистика от САЩ, воюват срещу ИДИЛ, а най-вероятно в замяна им е обещано образуване на някаква държавност. Това е смъртна опасност за Турция, тъй като една кюрдска държавност на границата й неминуемо ще подклажда апетити за подобно нещо и за кюрдите в Турция. Анкара няма друг полезен ход, освен да се опита с всички средства – дипломация, политика, военна намеса – да предотврати подобно развитие.
Друг фронт са кюрдите в самата Турция. Когато Ердоган бе министър-председател, той стартира преговорен процес с тях с нелоши резултати, чрез компромиси и от двете страни. Впоследствие Ердоган прекрати преговорите, а това доведе до увеличаване на терора от страна на кюрдската ПКК срещу полицейски и военни обекти в големите градове. А извънредното положение не доведе до прекратяване на терористичните актове.
Третият фронт е срещу собственото си население – представители на интелигенцията, учители, университетски преподаватели, журналисти и т.н. Обвиненията към тях са, че са привърженици на Гюлен.
И четвъртият фронт е срещу САЩ, ЕС и други страни и организации, които отказват да възприемат „демокрацията“ на Ердоган и използваните от него методи за справяне с вътрешнополитическите проблеми.
Опитът от други страни показва, че рано или късно, подобни действия не водят към стабилност, а както е по законите на физиката – (крайното) действие предизвиква равно по сила (крайно) противодействие.
– Как турската дипломация ще изиграе картите си в отношенията с ЕС?
– Турция разчита на рекета спрямо Европа с т.нар. бежанци. За момента тя е в състояние да контролира този поток от мигранти, да ги държи на своя територия, като в замяна иска визови облекчения за своите граждания при пътуване в страните от ЕС, финансова подкрепа за издържането на мигрантските лагери, а също „специални стандарти“ за нея по отношение на законодателството за демократичните човешки права и свободи. Оправданието на Ердоган е, че в Турция има терористични актове и затова тя не би могла да имплементира в пълен обем европейското законодателство в тази област, защото това би попречило в борбата с тероризма.
– А бъдещето на отношенията на Анкара със САЩ и с Русия?
– С Русия бяха намерени „допирни точки“ в интересите, което послужи за нормализиране на отношенията след свялянето над Сирия на руския самолет и санкциите, които Путин наложи на Турция. Засега интересите на двете страни съвпадат по отношение необходимостта от прекратяване на войната в Сирия и вкарването на проблемите там в полето на преговорите. Икономическите интереси също не са за пренебрегване – Турция има голяма изгода от руските туристи, от контрактите в Русия за турските строителни фирми. А Русия – от „Турски поток“, особено предвид факта, че за Путин енергийните доставки са въпрос както на икономика, така и на геополитика.
Очакванията по отношение на САЩ са, че с идването на власт на новоизбрания президент Тръмп и неговата администрация най-вероятно също ще бъдат потърсени пътища за нормализиране на отношенията.
– Ще се превърне ли базата в Инджирлик в инструмент за натиск на Анкара върху партньорите й от НАТО?
– Не очаквам някакви резки движения от страна на Турция по повод базата в Инджирлик.
– Какво е състоянието на турската икономика и как то ще влияе върху ходовете на управляващата партия?
– Редица години турската икономика се развиваше положително, дори – много положително. Но, особено след опита за преврат, тази тенденция се промени. Темповете на развитие се забавят и рязко се обезценява турската валута.
Негативните тенденции в икономиката засягат главно дребния и средния капитал в страната, а това са изключително досегашни привърженици на ПСР. Това би могло да доведе до намаляване броя на гласовете за Ердоган при бъдещи избори, или референдум.
– Как ще се развият нашите отношения с Турция на Ердоган?
– За нас Турция е много важен съсед и ние би следвало да развиваме отношенията си на равноправна основа. За съжаление, напоследък сме свидетели на намеса в нашите вътрешни работи. Как да окачествим по друг начин периодичните публични изказвания на Ердоган за „скъпите на сърцето му“ територии на Османската империя, сред които и Кърджали, а също и „докъдето стигнем” („варана кадар“ на турски)? Как да окачествим публикациите в турския печат, че една определена политическа партия в България се финансира от Анкара чрез сина на Ердоган? Или информациите, че служители на турския Диянет (структура в турското правителство, занимаваща се с религиозните дела), изпратени на работа в България, са натоварени със задача да докладват за гюленистки настроения сред мюсюлманите у нас? Или пък информациите, че в открадната в български курорт кола с турска регистрация са намерени лични карти на служители на турските специални служби, които, очевидно, са пътували инкогнито в страната?
И ще повторя: отношенията ни би следвало да развиваме на равноправна основа без намеса във вътрешните работи.
