Един от първохроходците в Одеса и радетел на Българското Възраждане Васил Априлов и брат му Никифор се преместват от Москва в Одеса в края на 20-те години на 19-и в. Първоначално Априлов работи при гръцкия търговец Теодориди, след което заедно с брат си открива фабрика за спиртни напитки. През 1821 година те изграждат фабрика за рафиниране на захар и голям магазин за хранителни и други потребителски стоки.
Добри Чинтулов пристига в Одеса (1838), след като Захари Княжески му съобщава, че руското правителство е отпуснало няколко стипендии за обучението на българи. Чинтулов успява да получи стипендия и за три години завършва в Одеса килийното училище, което тогава се състояло от четири класа, по две години всеки клас. След
Найден Геров се озовава в пристанищния град по настояване на Неофит Рилски през 1839 и завършва Ришельовския лицей през 1845 година. По онова време издава книгите „Няколко думи за превода на математическата география“ (1842) и „Начала на християнското учение“ (1843), както и поемата „Стоян и Рада“ (1845).
След като турското правителство настоява пред австрийските власти в Нови Сад да бъде арестуван и съден Георги Раковски, той успява да избяга в Галац (Румъния), като после се прехвърля в Одеса (1858) и постъпва като възпитател в Духовната семинария. Руската цензура не му разрешава да печата вестници. Издава само едно от подготвените си съчинения – „Показалец…
През 1858 г. Васил Друмев получава стипендия и заминава за Одеса, за да учи в духовната семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи. В Одеса Друмев пише първите си стихове, а през 1860 г. – повестта „Нещастна фамилия“.
В Одеса Христо Ботев се свързва с Одеското българското настоятелство, до което има препоръчително писмо от Найден Геров, и неговия член Никола Тошков, заможен търговец, роден в Калофер и познат на баща му. Той постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, тъй като не е достатъчно добре подготвен за редовен ученик и се настанява в нейния пансион, където по това време живеят още десетина български ученици.
Още с постъпването си в гимназията (1863) Ботев трудно се вписва в учебната дейност – той непрекъснато се оплаква от строгата дисциплина, налагането на която включва и физически наказания, но в същото време често отсъства от занятия, участва в сбивания със съученици и се отнася високомерно към повечето си учители. През 1864 година той напуска училищния пансион и започва да живее самостоятелно в различни квартири.
Според неговия съученик Киро Тулешков, още през лятото на 1864 година Ботев работи върху своето стихотворение „Майце си“, консултирайки се с Григорович, и дори по това време го изпраща на Петко Славейков в Цариград.
През септември 1865 година става ясно, че Ботев не може да премине в трети клас на гимназията и е изключен, поради „немарливост“, а стипендията му е прекратена, като получава еднократна сума, с която да се прибере в България. Въпреки това той остава в Одеса, издържайки се като дава частни уроци, и поддържа близки контакти с полската общност в града.
През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в Задунаевка, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където пристига през септември.
Юнкерското Пехотно училище в Одеса са завършили няколко билгарски революционери и офицери: Сава Муткуров (1872), Георги Обретенов (1875), най-малкият син на баба Тонка Обретенов, роденият в Болград Данаил Николаев (1976).
Стефан Стамболов учи в Духовната семинария в Одеса (1870 – 1872), но не я завършва, тъй като е изключен за връзки с руски революционери.
През пролетта на 1878 година под ръководството на губернатора на Свищов Найден Геров се провежда конкурс, благодарение на който 10 момчета имат възможност да учат в Одеското юнкерско училище в Русия. Един от десетте щастливци е и по-малкия брат на Иван Вазов – Георги Вазов, впоследствие генерал-лейтенант; командващ Източния сектор при обсадата на Одрин, довела до превземането на града през Балканската война; военен министър.
Алеко Константинов завършва средното си образование в съседния на Одеса град Николаев. Ето какво пише литературният историк Михаил Аранудов: „През 1881 г. той (А. Константинов) е вече в Одеса, студент по правото в Новоросийския университет. „Но не толкова науката го увлича, колкото политиката, българската политика, и после театърът, музиката, поезията и всичко, което говори на въображението на един чувствителен и жизнерадостен юноша. (…) Одеса означава за Алеко оформяване на един бохемски характер, с другарски „сходки” при чаша бира и с някои сърдечни увлечения, гдето романтика и земна любов се преплитат най-естествено.“
След проруския преврат през 1886 г. Иван Вазов бяга в Одеса, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“. Патриархът на българскака литература остава в „Южната Палмира“, както местните наричат своя град, до 1889 година, когато се завръща в родината и се установява в София, където живее до края на дните си през 1921 година.
