Да преплаваш Атлантика за 14 дни

Само за мъже ли са отредени сериозните приключения и дали ако не си професионален спортист, е редно да се впускаш в големи авантюри? Разсъждавам по темата, преди да се срещна с едно момиче, участвало в най-голямата регата в света  – за еднокорпусни и двукорпусни лодки, която прекосява Атлантика всяка година – състезанието ARC. Това е нещо като Париж-Дакар на ветроходците – всякакви видове морски съдове с платна прекосяват океана заедно с пасатите. Затова състезанието винаги е през ноември и началото на декември. Затова и лодките са разделени в различни класове. 
Нашата героиня

Тя се казва Елеонора Илиева, обича да я наричат Ели. В момента си изкарва хляба, като преподава английски в своя собствена школа. Работила е на много места, както и близо 12 години в чужбина. От разговора ни обаче става ясно, че съвсем не е без опит в плаването, както смятах първоначално. Ели е завършила спортното училище на ЦСКА в специална паралелка за ветроходци. Прекарвала е половината си учебно време на лагер в Китен, където е била базата им, макар училището да е в София. Обучавана е да плава на яхта в спортен клас 470. После в началото на промените закриват федерацията по ветроходство и Ели се захваща с други дейности. Но именно тези нейни стари познанства и помагат да се свърже с капитана на катамарана „Агалина”, с който именно прави голямото пътешествие през океана. В началото на миналата година капитанът Стефан Акрабов кани Ели да закарат лодката от Царево през Босфора до Гърция. „Това беше едно от най-добрите скоростни плавания и постижения на този катамаран, защото вдигнахме 21,5 възела”. Това става в Черно море, малко преди Босфора. Тук Ели обяснява, че катамаранът има два корпуса, за разлика от другите ветроходни лодки  и това го прави много по-бърз, тъй като на практика се движи над вълните като сал. Няма кил, както при останалите, който е много тежък. При катамарана освен това няма крен, той не се накланя от вълнението. „Агалина” е модел Catana 53. 
Състезанието

Тази година в ARC са се включили 220 лодки, разделени в класове. Класовете се налагат, тъй като ветроходните съдове не са еднакви. Има и други състезания, в които изискването е всички лодки да са еднакви. Тогава по-лесно се оценява победителят. В ARC обаче системата на оценяване е сложна, тя включва различни коефициенти за различните класове и особеностите на самите съдове като водоизместимост и тонаж. Тази година българските лодки са били три – освен софийската „Агалина”, която пристига втора в своя клас, състезават се и балчишката „Blue magic”, пристигнала четвърта в клас без право на мотор, и една варненска лодка, класирана 10-а. 
„Това е един хубав начин да се прекоси океана, защото е по-сигурно, има повече комуникация, организацията е добра”. Тръгват от Лас Палмас на Гранд Канария и пристигат в Сейнт Лусия – островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. 
По пътя може да се спре единствено на Кабо верде, в северния Атлантически океан, където и отиват лодките, имащи нужда от ремонт. Тази година има рекорден брой яхти с повреди – цели 55. Нашата „Агалина” обаче не е сред тях. Интересен момент е, че лодката на Ели започва с фалстарт – повреда в автопилота. Капитанът Стефан Акрабов и екипажът – Ели, Николай и Румен, дават всичко от себе си и в следващите дни не просто наваксват изоставането, но и излизат напред. Голяма роля за това оказва отборният им дух, както и добрата стратегия на капитана, който избира чудесен маршрут. Капитанът има над 30-годишен опит в плаването, а другите момчета са истински професионалисти. 
Целият маршрут е дълъг около 2700 морски мили, „Агалина” го взима за 14 дни. На същата регата една яхта поставя световен рекорд за изминаване на разстоянието – 10 дни, един час и половина. Яхтатата се казва „Ramblers” и е еднокорпусна професионална лодка, пригодена за американското състезание „Volvo”.  
Варненската лодка пък получава награда, за това че помага на една бедстваща в морето яхта със счупена мачта. Нашите им дават дизел и така им помагат да продължат. Първи стават норвежци с лодката „Nemo”. 
Трудностите 

„Изключително важен е човешкият фактор при едно такова пътешествие. Тръпката в едно ветроходно състезание е наистина уникално преживяване. Но пресичането на океана е интензивно, много неща се случват за времето на пътуването, а човек се намира постоянно с един и същи хора на много малко пространство. Именно затова е важно да се работи като екипаж, като отбор. Ако не се получи, всяка една грешка може да бъде фатална”, подчертава Ели. И веднага разказва за една от шведските яхти, която останала без мачта и как останалите шведски лодки са я обградили и са пътували заедно през цялото време. Разказва и за една от германските лодки, която потънала, а екипажът по чудо бил спасен от минаващи наблизо други участници. Защото само няколко минути в ледените океански води могат да доведат до хипотермия и смърт. 
На финала я питам дали е готова да предприеме ново пътешествие, например в Тихия океан. Отговаря, че много би оценила едно пътуване през най-големия океан, защото хобито и е да наблюдава птици и животни. Ели е част от така наречените „бърд уочърс” – доброволци, които обикалят света и броят птиците, проследяват миграциите им и дали човешката дейност не е оказала промяна в навиците им. Страст са и и морските бозайници. За съжаление в Атлантика, преди да стигнеш до Карибите, няма много див живот, докато в Тихия океан постоянно виждаш китове, албатроси, пингвини”. Откъде знаеш?, питам. „Била съм вече”, отговаря Ели и уточнява, че е прекосявала Пасифика, макар и не на яхта, а на експедиционен кораб. Но това е тема за следващи разговори.