Пиесата на Катрин Ан неслучайно е превърнала русалката на Андерсен в „Малката морска сирена“. Безпощадният край на оригинала тук е смекчен и дава надежда. Не само носи дълбоките метафорични истини за възрастните, но и не успява да нарани детската психика с режещите си прозрения. За работата на режисьорката Василена Радева могат да се кажат ярки думи – плътен психохологически рисунък, доминират деликатност, умение да се учудняват наглед обикновени ситуации, способност да се изгради фабула с учестен теумпоритъм, който не изпуска концентрацията на вниманието, така летливо у 5-годишните.
Но ако трябва да назова най-запомнящото от представлението, то това е многопластовият декор на сценографката Свила Величкова. Гъвкав, с форми, които те обгръщат, докосване, коприна, тъкан – попадаш ту в недрата на морската дълбина, ту в лабиринта на сухоземни събития. Допират те форми, цветове, коприни – сякаш издърпват фантазиите от теб. И не мултимедийно, не се хлъзгат виртуални изображения по начупени повърхнини, а е реално, може да се пипне с нежност, както вятърът и водата.
Образът, който събира детското внимание е русалката. Симона Халачева рисува образа на своята героиня съкровено, с чуплива чистосърдечност, допираща непознатия свят около себе си с любопитство. Метафората с отнетия глас – човекът, който обича и жертва себе си без възможността да се самоизрази – докосва не само децата, но и възрастните. Очакваният щастлив завършек не се състоява, но пък драматизмът е смекчен и опоетизиран до всеотдайност – болката изтънява границите си до катарзис. Взаимоотношенията с майка, баща, любим, с черния образ на злото – магьосницата, разпъват мрежа от напрежения, в която дидактичните внушения се изплитат неусетно, а не се натрапват като сентенции. В ролите участват още Юли Малинов, София Маринкова, Петя Силянова, Невена Калудова, Сава Пиперов, Росен Белов. Морските чудовища и придворни шегобийци пък се играят от студенти по актьорско майсторство с почти карнавална пищност. Автор на музиката и вокален педагог на артистите е Петя Недева, а хореографията е на Марина Попова.
Една великолепно изпипана работа на Василена Радева, която още веднъж доказва, че чрез малките детайли и каскадата от напрегнати обрати умее да диктува драматичния пулс у зрителя, независимо от неговата възраст, житейски опит и предварителни нагласи.
