Брекзитът придоби нова посока. След като народът се произнесе, това направи и съдът. Сега тежката дума ще е на депутатите в Обединеното кралство. Конкретните последици от това решение все още нямат своето икономическо и политическо последствие. За това ще е необходим анализ на ситуацията от позицията на времето. Може да мислим и за две измерения на решението. Въпросите с членския внос, търговията и миграцията също ще имат свое развитие и ще създават проблеми пред политиката и икономиката. Едното как това ще се отрази на ЕС, а другото на страната ни. От една страна, Великобритания е твърде далеч, за да повлияе директно на България. Делът на Обединеното кралство в българската международна търговия е под 3%, делът в чуждите инвестиции е шест на сто. Великобритания обаче е втората най-голяма икономика в Европа. Това означава, че Брекзит ще има много мащабни икономически ефекти. Анализатори вече прогнозираха по-нисък икономически растеж за ЕС – а това без съмнение ще се усети и у нас. Стратегическият опасността е това действие да не създаде верижна реакция, други страни също да излязат. А едно такова решение би поставило под риск целостта на ЕС. За България има един практичен въпрос, свързан с Брекзит – свободното движение на хора. Работещите във Великобритания българи са поне 60 хиляди, а отделно има още поне 20 хиляди студенти. Откакто България е член на ЕС, бяха значително намалени и таксите за българи в английските университети, стана по-лесно намирането на работа, откриха се и много нискотарифни полети, което направи Острова по-достъпен за българи. Великобритания ще има нужда от общия европейски пазар. За да го получи, е нужно съгласието на всички страни членки, тоест и на България. Това дава известен шанс на страната ни да защити своите интереси, въпросът е дали силите и мястото ни в обединена иначе Европа ще позволят да постигнем тази цел.
