Все повече съвременното изкуство става колективно, синтетично и действено – събира във фокуса на една тема различни емоционални, рационални и визуални подходи, за да я освети като скулптура. И работата е там, че в колективното индивидуалността не се губи, а се умножава с каскаден ефект.
Подобна изложба се откриха във Виваком Арт хол (ул.„Ген. Йосиф В. Гурко“ 4) трима артисти – Аменун Женева – живопис, Рая Кърпачева – мода и Андон Георгиев – AndonastY – текстилна графика. „Номад“ е общ кръстопът. Пътешествието ги събира в точен миг, ден, година. Графичният дизайн е дело на Стефан Чинов.
Експозицията е посветена на чергарите (днес наречени номади) – хора, които не водят стандартен, уседнал начин на живот. Хора, които без страх, съмнение и мисъл тръгват от едно място към друго. В началото са наричани „събирачи“… Те пренасят от една култура в друга, обменят информация, наука и занаят. Мисия – да пренесат книга, умение или песен. Някои от тях я постигат, пътувайки с душата си, други – физически, но за номада най-важното е Пътят.
Аменун Филип Женева се занимава с изкуство от десетгодишна. Изучаването на всякакви жанрове в изящното й приложно изкуство й позволява широкия диапазон на работа. През 2009 г. издава първата си стихосбирка „Три за щастие…“. Последните години работи предимно живопис. Част от картините й са в лични колекции в Италия, Канада, Германия, Франция, Ню Йорк, България. През 2013 г. създава независим фестивал за автори от различни области в България – PART OF HEART http://partofheart.com/bg/
Рая Лъчезарова Кърпачева e самоук дизайнер и занаятчия. Занимава се с мода от 2005 г. в студиа с различни профили: карнавален и сценичен костюм, дамска мода, трикотаж, официални облекла. Сега e моделиер-конструктор на трикотажна линия – конфекция за две български марки, както и на марката AnyExit, която се фокусира върху функционални, високоиздръжливи спортни дрехи.
Андон Георгиев – AndonastY е илюстратор, дизайнер и арт директор от 1997 г. Работил e в Берлин като декоратор на фестивали и магазини. Занимавал се е с мода и дизайн за известни български и чуждестранни брандове. Имал е изложби в Германия, Швеция, Англия, Испания, Русия, Сърбия, Чехия и други държави. Консултант и арт директор на бранд за дрехи Devil Walking – пълноцветно отпечатани дрехи от висококачествен полиестер.
Аменун Женева – художник:
– В картините ти присъства негласен разказ – граница, където метафората прави разказа и обратното?
– Пътешествията са ментални (духовни) и емоционални. Номадството е в чувствените възходи и падения, през които минах. В този номадизъм се обединихме се с Рая и Андонасти. Рая създаде колекцията Арбан Номад – дреха, която се променя в зависимост от ситуацията. Тя може да е едновременно спортна, елегантна, тържествена или защитна – създава комфорт за хора, които пътуват от точка А до точка Б. А пък Андон е най-привилегирован – изкуството му се имплантира в клинове или тениски – те имат свободата да бъдат притежавани от някого. Облечени, рисунките му могат да влязат в магазин, в клуба, да ходят по нощна улица, да говорят с някого в трамвая, да карат колело или седнат с любимата някъде. Послание до всички, които ги виждат. Рисува на ръка и ги отпечатва. Клиновете – с техника сублимат, тениските – с принтов печат.
– Никой от вас не е реален пътешественик?
– Номадът не е просто пътешественик. Той обменя информация. Отива на място с различна култура от неговата, събира опит, усвоява занаят, култура, за да се върне, където живее – и да я предаде. Така хората се 
обогатяват, обменят култури, занаяти и т. н.
– Как се движиш на границата на метафората и разказа? Напоследък повечето рисувачи бягат от конкретиката…
– За мен конкретиката е важна. Аз съм сънувач – сънувам картини. Те са много емоционално свързани. И съм техничар – от година и половина изучавам ренесансови техники. Последните 2 картини „Оголената любов“, плюс „Котката на Шрьодингер“, „Номад“, „Червената шапчица“ и „Житената питка“ са правени с грундовете на 
Леонардо да Винчи – приготвям ги по 2 месеца и половина. Да, днес художниците бягат от конкретика и са по-експресивни, по-резки в изразните си похвати. Аз пък съм напротив. Връщам се все по-назад и по-назад. Техниката и материята стават изключително важни. Пробвам маски, различни техники, експериментирам. Технологията осигурява трайност на картината.
