Не е ли време да вдигнем летвата и да запазим добрия тон между отделните хора и институциите?
Не е ли време да намерим отговор на това не трябва ли вече да вдигнем летвата за нашето мислене и поведение, като сменим лентата на филма, наречен нашия живот? В условия на преход може да се очаква и да се правят какви ли не неща, ангажиращи вниманието на болшинството от хората.
Например да се лансират и провеждат атрактивни мероприятия, като
конкурси за мис мокра фланелка
мис България и мис София, бирен фест, конкурс за бикини 2016, предавания по телевизията за готварство, състезания на тази тематика. Разбира се, интересни са и предаванията за бигбрадър и подобни, показващи ежедневието на така наречените „випове“.
Интересно и особено поучително е телевизионното предаване „Фермата“ показващо живота на хората на село. Интересни са и предаваните дискусии в Народното събрание. Да, наистина, всичко това е полезно и поучително. Но според мен е недостатъчно. Трябва още нещо.
Не е ли време да покажем на хората на какво се учат в академията за добри обноски „Бон тон“ на баронеса Надин де Ротшилд и да се поучим от това? Тази академия функционира вече няколко години в Женева. Защо да не се поучат на добри обноски всички, както бедните и богатите, така и хората от градовете и селата, фермерите и бизнесмените, управляващият елит? Струва ми се, че трябва
да излезем от времето на чалгите и кича
които заливат страната и света. В най-гледаните предавания по телевизията непрекъснато се дават данни за терористични заплахи, войни и убийства на път и под път, насилие по улиците и по магистралите. Всичко това е и на първите страници по нашите вестници.
Наистина, време е да сменим лентата, да вдигнем летвата и да върнем християнските ценности, да заговорим и не само да говорим, а да покажем на българина, че има и нещо друго в този живот. Живот, даващ сигурност и самочувствие, увереност у хората, че може да се мечтае и за нещо извън чисто балканското. Да се смени темата, като по радиото, телевизията и в печата повече да се говори и пише за положителния опит, свързан с ценности, като това как трябва да се отнасяме към възрастните хора, към родителите си, към майките, към детето и животните, как да пазим природата.
Колко от нас знаят столовия етикет и как да се хранят изискано, как и кога се целува ръка на жена, добрите маниери и обноски, добрия тон и как изобщо да се държим подобаващо в обществото? Знаем ли как се провеждат приеми на делегации и делови преговори, бизнес етикет и делови подаръци? Как се прави презентация за представяне на ръководителя и на фирмата като цяло? Немалка роля играе и културата на речта, както и езикът на тялото.
От всичко казано дотук се вижда, че за нас тази летва наистина е доста висока,
а и филмът е друг
но ако искаме да останем трайно в Европейския съюз, трябва да усвоим европейските ценности. Друга алтернатива няма.
Аз съм оптимист и съм убеден, че българинът ще се справи с това предизвикателство, не сега и веднага, но с времето ще се справи. Светското поведение и добрият тон са задължителни за нашите млади управници, бизнесмени и тези, които представят страната ни зад граница и представляват лицето на България.
Задължително добрият тон и добрите обноски трябва да се усвояват и да се прилагат от българските офицери, ангажирани със сигурността и отбраната на страната. Още повече, че това са офицери служещи в НАТО, които непрекъснато общуват с натовските си колеги.
Българските офицери винаги са били сред елита на българската нация. Те могат и са длъжни да дадат добър пример за запазването на добрия тон в страната.
Такъв пример може да даде новоизбраният ни президент, който е един достоен генерал от Българската армия. Господин генерал, българският народ очаква трайно да се запази добрият тон, най-вече между институциите. Важна е посоката. Сигурен съм, че Вие ще вземете правилната посока, а тя е постигане на единение на България.
С избора на професионалния летец хората в България показаха, че искат да летят.
Искат да летят в небесата на промяната
А името на промяната наистина е ЕДИНЕНИЕ на България и запазването на българщината „во веки веков”.
Съединението на България бе през 1885 г., но от тогава до сега единение няма. Бяхме разделяни по какви ли не признаци. Истината е само една – всички сме хора на този свят и трябва да живеем заедно, включително и в България.
Възпитанието и единението се изграждат с годините. Те не идват от само себе си. Да се разчита на дарената от господ природна интелигентност на българина – забравете. За възпитанието на хората в интерес на единението на нацията трябва да работят всички структури в страната.
Американският писател Хорас Браун казва, че възпитанието и характерът на детето ти е като хубавата супа – и двете се подготвят у дома, тоест в семейството. Всички в страната трябва да работят за постигането на единение, базирано на доброто възпитание и поведение, на добрите обноски, както и на осъзнатия „добър тон” при общуването.
Трябва да се работи за изграждането на мостове, а не бариери между хората и институциите. За това са нужни управленски способности от властимащите.
Що се отнася до управлението, добре е да се знае, че казаното от Гьоте „Разделяй и владей” е мъдро правило, но „Обединявай и направлявай” е по-добро. Управлението е свързано и със законодателството.
Лично аз се прекланям пред
мъдростта
на думите
казани от Франклин Делано Рузвелт, че „НЕОБХОДИМОСТТА НЕ ПРИЗНАВА ЗАКОНИ“. Много добре трябва да се осмисли съдържанието и същността на тези думи от управляващите.
Не по-малко внимание трябва да се обръща на актуалността и трайността на законите. В тази връзка може да вмъкнем думите, казани от Никола Шамфор: „Намалете теглилата на народа и ще намалите диващината му“.
Като цяло е нужно хората да разговарят помежду си и да правят компромиси, в това число и управляващите. Относно управлението не по-малка сила имат и думите на древногръцкия законодател Солон (634-559 г. преди Христа): „Приемай в ръцете си власт само тогава, когато се научиш да прощаваш”. Индийската министър-председателка Индира Ганди (1917-1987 г.) казва, че в прошката е силата на смелите и отговорните личности.
Никой не отрича, че личността е важна. Но по-важна е България. Да, България е важна и никой няма право да се ръководи от своето лично его. Да живее България и българщината!
В последните дни доста от знаковите лидери говорят за необходимостта от единение в страната. Това е добър знак и ми дава основание да считам, че има шанс за България. Шанс, който ще даде възможност в страната ни да се заживее по-добре, по-свободно, с достатъчна доза сигурност, което ще бъде основание да се гордеем, че сме българи.
За постигането на всичко това телевизията трябва да продължи да кани личности, от които
да се поучим на добро поведение
на доброта, на уважение правото на другия да съществува. Навсякъде трябва да се повтарят думите на известни личности, изречени за запазване на добрия тон.
Препоръчително е нашите управници да прочетат и прилагат препоръките, заложени в наръчника на баронеса Надин де Ротшилд по „бон тон”, озаглавен „Изкуството да се харесваш и да постигнеш успех”. И не само този наръчник. Обърнете внимание колко кратко е казано – „бон тон”, а колко топлина и добронамереност стоят зад тези думи.
Завършвайки мога да кажа, че основното мото дотук е постигане на единение на България чрез изграждането на мостове, а не прегради между хората и институциите. За това обаче са необходими добронамереност и добра воля от всички нас, за достигане на просперитет на България и българщината. Тоест, нужен е „бон тон”. Имаме ли я тази добронамереност, скъпи сънародници?…
* Павел Василев Демиров e професор във ВА „Г. С. Раковски”. Автор и съавтор е на повече от 30 учебници и учебни пособия, издавани във ВА „Г. С. Раковски” и НВУ „Васил Левски”. Последните учебници са: Системи C4I и АИС в сигурността и отбраната 2013 г., Цифрови МКИС 2014 г., АСКУ и мениджмънт на информацията 2015 г., Технически реализации на системите C4I в сектора отбрана 2015 г., Архитектурни аспекти за изграждане на системи на БА. Предстои да излязат учебник Организация на информационната инфраструктура на КИС на НАТО и други самостоятелни книги.
