„Гардиан” обяви книгата на икономиста Джон Мейнард Кейнс* „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“ за най-влиятелната научна работа с най-силно влияние върху живота на съвременна Великобритания. Това е мнение на преобладаващата част от учените на страната.
Трудът му, публикуван през 1936 година, е залегнал в основите на неговата икономическа теория. Той съществено повлиява върху модерната макроикономика и социалния либерализъм едновременно като теория и практика. Идеите му оказват влияние върху икономическата политика на редица правителства. Защитава политиката на икономическа интервенция, чрез която правителството с фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии. Създател е на школата Кейнсианска икономика (Кейнсианство) и на различните й разклонения.
През 30-те години на 20 век Кейнс революционизира икономическата мисъл, оспорва стария постулат на неокласическата икономика, че свободните пазари автоматично ще осигурят пълна работна заетост, ако работниците са гъвкави в своите искания за заплати. Кейнс заявява, че общото ниво на икономическа активност се определя от съвкупното търсене; когато е налице неадекватно търсене се създават благоприятни условия за продължителен висок ръст на безработицата.
След Втората световна война идеите на Кейнс са приложени от водещи западни икономики. През 50-те и 60-те успехът на кейнсианската икономика е внушителен – почти всички капиталистически правителства прилагат нейните политически препоръки и де факто пропагандират социалния либерализъм. През 1999 списание Тайм включва Кейнс в своя списък на стоте най-важни и влиятелни хора на 20 век. Мотивацията е: „Неговата радикална идея, че правителствата трябва да харчат пари, които нямат, може би спаси капитализма.“
Влиянието на Кейнс избледнява през 70-те на 20 век отчасти поради актуалните проблеми, които започват да засягат англо-американските икономики, и отчасти поради критики от страна на Милтън Фридман и други икономисти. Глобалната икономическа криза през 2008 година предизвиква възраждане на кейнсианството. То е теоретичен фундамент на икономическите политики на американския президент Барак Обама, на британския премиер от 2007 до 2010 Гордън Браун, както и на други държавни лидери от края на първото десетилетие на 21 век.
Второ място в класацията на британските учени заема книгата „Изобретяването на традицията” под редакцията на историците Ерик Хобсбом и Терънс Рейнджер.
Третият забележителен по влиянието си труд е „Зараждането на английската работническа класа“ на Едуард Палмър Томпсън. Емблематичен текст на британския историк, чийто предговор се превръща в манифест на множество историци, работещи в областта на социалната история, културологията, историята на правото, изследванията на пола и др.
Класацията е от списък, в който са избрани 20 от най-значимите научни работи според преценката на британските учени.
–––––
*Джон Мейнард Кейнс (1883-1946) e английски икономист, роден в Кембридж и завършил в университета на града. Обсегът на научната му дейност е в областта на политическа икономия и в математиката – теория на вероятностите. Икономическите проблеми, на които търси решение, са предпочетени ликвидности, фискален мултипликатор, модел AD-AS. От неговите открития по-късно са повлияни видни икономисти като Уитакър, Линч, Калеки, Кузнец, Самюелсън, Хикс, Шакъл, Викри, Гълбрайт, Шилер, Стиглиц, Кругман
