Как се променя действителността. Преди години направихме събор като на соцманифестация, когато в Боровец се събра елита на световните ски за първия старт у нас от календара на Световната купа при алпийците. Това се случи заради Пепи Попангелов и как само се надявахме, той да повтори успеха си от слалома в Ленгрис, постигнат само 12 месеца по-рано. Не стана, ала магията на белите спортове никога не си тръгна от България. После емоциите се преместиха най-вече в Банско. Пак за стартовете на скиорите. А сякаш тихомълком, покрай ските в Чепеларе взеха да правят и бордове, а България лека-полека се превърна във фактор в света на сноуборда. Като започнем при дебюта на този спорт на олимпиадите в Нагано с участието на Мария Димова и … естествено се спрем засега в кавалера на Големия кристален глобус в паралелните дисциплини Радослав Янков. Е, няма как да забравим Сани Жекова. Защото именно Сани проби трайно в елита, развявайки българското знаме на три континента. И взехме да мечтаем. Да имаме ново домакинство с надежда за български триумф. БФСки реагира, а когато имаш добро име и натрупан авторитет, нещата светкавично се получават.
В края на миналото лято се разбра, че България ще приеме стартове в две дисциплини за СК в сноуборда. От утре до неделя под връх Тодорка се събират най-добрите сноубордисти в този момент. Всички големи шампиони са тук. Признание за Сани и Радо. Признание за белите спортове у нас. Мечтата се превърна в реалност. Жекова, Янков и техните треньори вече победиха. Нека да ги аплодираме.
