Военният клуб в АЙтос-Възстановки, сражения и срещи с потомци на Апостола

Военният клуб в Айтос е едно от културните средища на града, изградил духовните традиции сред местната общественост. Силен стимул беше големия успех от 2015 г. – 3 медала от световно първенство по танци в Букурещ – златен, сребърен и бронзов. Но миналата година донесе не е по-малко респектираща равносметка – съставите му спечелиха 15 медали: 8 първи, 3 втори, 1 трето място и 2 специални награди. По случай 55 годишнината от създаването на Военния клуб му бе връчен специален плакет от кмета на града Васил Едрев – за пръв път в историята на града: за достоен принос към културата и патриотичното възпитание на община Айтос. Знаковите завоевания бяха две. Първото – класирането на дуета “Last shot” – Сакан Мехмед и Рамадан Шeнолов, стигнаха до полуфинал в шоуто “България търси талант”. И второто – възстановката на боя от Срацин, състоял се на 25 октомври 1944 г. във Втората световна война. Атракция, която у нас се прави също за пръв път. 
Събитието стана на същата дата месец по-късно край село Садиево. Там е съхранен автентичен бункер от Втората световна война – разположението му отговаря на позицията при Срацин. Възстановката е направена съвместно с клуба за военно-исторически  реконструкции “Братя по оръжие” от София, община Айтос и Министерството на отбраната отдел “Военни паметници и военно-патриотично възпитание”. Военният клуб като организатор и участник получи специална грамота “за принос в съхранението и популяризирането на българската военна история и славното ни минало”.Тя е връчена от клуб “Братя по оръжие” и подписана от доцент д-р Момчил Тачев. 
За събитието Иван Иларев, председател на Съюза на ветераните от войните в Айтос, посрещна един от участниците в тази битка – 86 годишният айтослия Злати Златев, участвал в пионерната дружина, обезвреждала минните полета пред германските бункери. Ветеранът даде висока оценка – че реконструкцията на боя почти напълно съвпада с истинските събития. Участниците носеха автентични немски каски, имаше немски мотори. Кабелните телевизии предаваха директно, а с дрон беше заснет документален филм за архивата на града. На спектакъла присъстваха членове на патриотични организации и граждани – един открит урок по родолюбие. 

Какво се случва през тази година? Състав от айтоското село Вресово и колеги от ВК Айтос участваха във фестивала “Сурва” в Перник и оттам се завърнаха със златен медал “за атрактивни изпълнения”. Сред участниците в кукерската група бяха  Владимир Димитров, Добромир Янакиев и още мнозина др. 
Ръководителят на Военния клуб Иван Иларев разказа как на 6 февруари се е отпразнувало освобождението на Айтос от турско робство. Общественост, граждани, ученици са поднесли венци и цветя пред параклиса костница “Свети Димитър Солунски”. Там са погребани загиналите руски, финландски войни и български опълченци от „летящия”отряд под командването на полк. Лермонтов. За заслугите си той, пристигайки в Бургас, получава званието генерал. Тържественото празнуване е организирано от Военния клуб, общината и едно училище. 

Военният клуб сега подготвя наближаващите чествания на 19 февруари – денят на обесването на Васил Левски. Преди 2 дена в заседателната зала на общината  обществеността се срещна с правнука на първия братовчед на Васил Левски – Стефан Караиванов. Той гостува в града  с цялото си семейство, двете деца и жена му – всички те са последните потомци на Апостола.  Правнукът представи книгата на баща си – “Васил Левски по спомени на Васил Караиванов” – това е касиерът на карловския революционен комитет. Той описва интересни случки от живота на Апостола, тъй като са израсли заедно. Лично кметът на града предостави помещение за събитието. В залата на общината гостите бяха посрещнати от група ученици от Средно училище “Христо Ботев” с униформи на гвардейци, а ученици от СОУ “Н. Й. Вапцаров” се появиха в облекло на млади възрожденци и носеха знаме с лика на Левски. 
Снощи потомците на Апостола бяха посрещнати и от отец Ромил и църковното настоятелство в църквата “Свети Димитър Солунски”, където Левски е пял през 1872 г. на път за Цариград.