Разгръщаме книгата на генерал Стефан Тошев „България над всичко”, за да разберем кой е той? Това е командващият Трета българска армия, който през 1916 г., по време на Първата световна война, смазва съпротивата на руско-румънските войски и освобождава Добруджа.
Само, че неговата борческа съдба започва още през 1878 г., когато той едва 17 годишен се записва в опълчението и се бие на Шипка за свободата на България.
Роден е в Стара Загора на 18 декември 1859 г. В Сръбско-българската война командва дружина, бие се при Сливница и Трън, отбива атаките на Моравската дивизия, показва, че е храбър командир в боя при връх „Три уши” и атаката на връх „Мека црев”. В Балканската война се бие при Лозенград и Чаталджа. През Междусъюзническата война командва V-та българска армия, която действа в участъка Султантепе, Крива паланка и Китка.
Той е носител на много български ордени и отличия за воински заслуги, има и четири турски ордена. Умира в Пловдив през 1924 г., но е погребан с почести в София.
От 1924 до 1947 г. ръкописът на книгата се съхранява от сина му – генерал Тошо(Тодор) Тошев.
След това синът предава ръкописа на сестра си Анастасия, която е омъжена за френски дипломат. Семейството напуска България през 1948 г. и повече никога не се завръща. Анастасия предава ръкописа на племенника си д-р Стефан Тошев в Западна Германия през 1974 г. Генерал Тошо Тошев през 1949 г. е арестуван и лежи 5 години в затвора и в лагера Белене. По това време вече две селища в България носят името на баща му – Генерал Тошево в Ямболско и в Добричко. Книгата е издадена от внука на генерал Тошев – д-р Стефан Тошев, който живее в Германия.
Генерал Стефан Тошев не случайно е станал това, което е. Той се среща лично с Левски, свидетел е на Априлското въстание, като млад офицер в Сръбско-българската война, командва полк, в следващите три войни става командващ армия. Ето как си спомня той „славните вихрови боеве в Добруджа” през 1916 г.
Преди да разкаже за боевете обаче той отбелязва, че нападателният устрем за биене на врага и за нанасянето на бърз и тежък удар на бойното поле са останали в кръвта ни от хилядагодишните битки, които водят нашите прадеди. Той обяснява още, че ние българите сме се учили на военно изкуство заобиколени от врагове. Затова тактиката на боя изисква много бързо нанасяне на изненадващи удари в пределите на врага, „така, че докато той се усети победата да е грабната”, както пише ген. Тошев.
През септември 1916 г. Трета българска армия на ген. Стефан Тошев нахлува „възторжено” в Добруджа и изтласква румънските войски към техните крепости. На 3-ти септември Конната дивизия от състава на 3-та армия се натъква при с. Кочмар на една пехотна бригада от 19-та румънска дивизия. Тази бригада тръгва от Добрич и отива за Тутракан, за да помага при защитата на крепостта, защото е известно, че 3-та армия на ген. Тошев има за цел да я превземе. Нашата конница обаче така се нахвърля върху румънската пехотна бригада, че в крайна сметка я разпръсква и пленява.
На 5-ти септември върху Тутракан връхлитат Преславската дивизия и 1-ва Софийска бригада на полковник Недялков, под общото командване на генерал Киселов. Те атакуват с открит пристъп крепостта, като войниците от бойният ред тичат непрекъснато, развяват бойните знамена и реват „ура” с цяло гърло. За 3 часа превземат фортовия пояс и изтласкват румънците на втората отбранителна линия. 
На другия ден, 6-ти септември, Тутраканската крепост е превзета и престава да се съпротивлява. Гарнизонът, който я защитава хвърля оръжието и целият се предава в плен. Броят на здравите пленници е 3 бригадни и 8 полкови командири, 480 офицери и 28 000 войници. Пленените трофеи са в огромни количества. От противника са взети хиляди пушки, револвери, саби, войнишко и конско снаряжение, обози, паркове и големи обмундировъчни, бойни и инженерни складове, депа. Огромно количество всякакви военни принадлежности.
В тази прочута битка загиват 7 500 българи, но както пише ген. Тошев, румънците ги преувеличават два пъти.
Атакуваните укрепени линии и откритите пространства зад крепостта са покрити с трупове, в Дунава са потънали още стотици, които са опитали да се спасят с плуване в последния момент.
Защо България влиза във войната
България влиза в Първата световна война заради идеала за обединение на българския народ, тласкана и от горещото желание за разплата. Ген. Стефан Тошев пише в книгата си „България над всичко”, че всички искат да се премахне неправдата, причинена от Букурещкия мир от 1913 г. Защото в тая позорна война България е нападната от сърби, черногорци и гърци, а малко след това я нападат в гръб и румънците и турците. Тогава се ражда песента „Съюзници, разбойници, обрахте ни, ограбихте отечествения храм”.
След като ентусиазмът за влизане във войната все повече се разпалва, а искрата за това тръгва от офицерството, подема го и интелигенцията и всички започват да говорят: „война непременно, война неотложно”, следва въпросът на чия страна България да влезе във войната.
Представители от Франция, Англия и Русия предлагат на България да отиде при Съглашението. Но за да стане това трябва да се анулира жестокия Букурещки договор, да се сложи край на новата вражда със сърбите и да се реши въпросът с Македония. За включване на страната на Съглашението има още един аргумент и той е, че голяма част „от народната маса и значителна част от гражданите”, както пише ген. Тошев, хранят чувство на признателност спрямо освободителката Русия. Така или иначе Фердинанд налага волята си, Стамболийски е пратен в затвора и България се включва на страната на Централните сили – Германия и Австро-Унгария. Към тях се присъединява и Османската империя.
Според спогодбата с Германия, България изпраща срещу Сърбия 4 пехотни и 1 конна дивизии, което прави 12 пехотни бригади и 11 конни полка или общо – 96 дружини и 44 ескадрона.
Тези войски трябва да действат по северозападната ни граница от изток във фланг срещу сръбската армия едновременно с 6-те германски дивизии и Алпийския корпус от север, както и с австрийските дивизии от запад.
Германските войски се командват от фелдмаршал Аугуст фон Макензен.
За по-тясно взаимодействие с германските войски българската армия трябва да се съсредоточи в северозападния участък на фронта между южните склонове на Стара планина и Дунав.
