Британската дипломация търси новото икономическо и политическо място на Лондон в света
– Г-н Кючуков, набра ли скорост процесът по напускане на ЕС в Лондон?
– Определено процесът по подготовка на Брекзит тече и то много динамично. В момента Тереза Мей се опитва да преодолее преди всичко вътрешните правни и политически подводни камъни. На първо място става дума за решението на Върховния съд, че не може да се стартира процедурата за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз без решение на парламента. В резултат на което беше бързо подготвен от мнозинството и съответният законопроект, позволяващ стартиране на процедурата в обявените от правителството срокове. Той беше гласуван в долната камара, която е по-подвласна на партийната дисциплина. По-сериозни трудности се очакват в Камарата на лордовете. Оттук-нататък най-големият проблем ще е отношението на Шотландия, а и на Северна Ирландия. Там настроенията са срещу Брекзит и може да се постави под въпрос съществуването на самата Великобритания, доколкото Шотландия вече обяви, че в такъв случай ще проведе втори референдум за напускане на Обединеното кралство. И очакванията са, че този път към местните националсти могат да се присъединят и проевропейски настроените граждани на Шотландия.
Това, което британското правителство се опитва да направи в съдържателен план, е да даде повече яснота по целите, които ще преследва в преговорите с ЕС с т.нар. Бяла книга за Брекзит. Тя обаче не даде повече информация от вече заявеното от премиера Тереза Мей, очертаващо основните жалони на т.нар. „твърд Брекзит”. Лондон обяви намеренията си за излизане от Общия пазар – но и желанието си да запази максимален достъп до него. Цели се прекратяване на митническото споразумение и сключване на ново такова, позволяващо на Великобритания подписването на отделни съглашения с трети страни – но и запазващо безмитния режим за британски стоки в ЕС. Предвижда се контрол върху миграцията и достъпа занапред на граждани на ЕС до трудовия пазар на страната – но и решимост за запазване правата на британските граждани в ЕС. Като цяло: съхраняване на предимствата (доколкото е възможно) и освобождаване от ангажиментите и отговорностите (доколкото е реалистично).
– Как, според Вас, реагира Европа?
– Реакцията на Европа беше, че ангажиментите трябва да се спазват. И че всички произтичащи от членството в ЕС задължения трябва да бъдат изпълнени и да продължат да се изпълняват до излизането от Съюза. Във финансов план ЕК индикира цифрата от допълнителни 60 млрд.евро, които Великобритания трябва да внесе за изпълнение на европейски политики, по които е страна в момента. Така че предстои период на много сложни преговори. Но това, което Бялата книга прави по отношение на Европа беше по-скоро елемент от позиционните маневри преди самите преговори. Докато по-сериозните и практически насочени послания бяха във вътрешен план за самата Великобритания – в опит за демонстрация на решимост и консолидация. Спрямо парламента – че няма път назад. Спрямо обществено мнение – като ангажираност с изпълнението на резултатите от референдума (защото досега основният резултат от гласуването в продължение на повече от девет месеца, бе несисурността – в обществото , в бизнеса, у хората). Спрямо собствената партия – за затягане на редиците. И основно спрямо Шотландия и Северна Ирландия – че нежеланието им няма да спре процеса. Затова по-важна на този етап е реакцията не на Брюксел, Берлин и Париж, а на Единбург и на Белфаст. И това е най-сериозната бариера пред Брекзит. Ако Великобритания стартира процедурата в края на март, преговорите с ЕС рано или късно (дори и това да отнеме повече от предвидените две години) ще приключат с постигането на договореност. Докато основните политически рискове си остават вътре в страната. Във всеки случай или едната, или другата половина на британското общество винаги ще се чувства излъгана.
– Оставя ли си Лондон някакви алтернативи в момента, т.е. има ли план Б?
– Самата Европа няма в момента интерес да прави каквито и да било отстъпки на Великобритания, защото това може да предизвика ефекта на доминото и тя да бъде последвана от други страни. От друга страна, Европа трябва да консолидира обща позиция, която да не позволи различен подход към основните европейски свободи. Например свободното движение на стоки да е с един статут, а свободното движение на хора – с друг. От друга страна, британската външна политика работи много активно за хоризонта „пост Брекзит“. За да може Великобритания да си осигури и политически, и икономически ново място в света. И неслучайни бяха посещенията на Тереза Мей и във Вашингтон, и в Анкара – две страни, които в момента имат трудни отношения с Европа. Самият факт, че първото външно посещение в мандата на американския президент Тръмп беше на Тереза Мей показва ясно, че двете страни се нуждаят да докажат съществуването на една много здрава трансатлантическа връзка.
В скоба ще отбележа, че първите външнополитически контакти на Тръмп бяха много прецизно подредени: посещение на британския премиер Тереза Мей (подчертаващо стратегическото сътрудничество), телефонни разговори с Меркел и Оланд (като основни партньори в Европа), последвани (но след вече осъщественото съгласуване на позициите с Берлин и Париж) от разговори с Путин (като най-интругуващата в момента посока на външната политика на САЩ), а после – с японския и австралийския премиер (като ключови пртньори за промяната на американската политика в Тихоокеанския ареал). Като досега прави впечатление отсъствието на Китай в този списък. И накрая-разговор с турския президент Ердоган. Това очертава основните полета на външнополитическа активност на администрацията на Тръмп.
Британската външна политика има вековна история в това как да намира съюзници. Двете посещения имат двоен времеви прицел: за периода на преговорите за Брекзит (като допълнителен политически ресурс) и пост-Брекзит – като направления на сътрудничество. Те са израз на двустранен интерес и взаимна необходимост и полезност: на САЩ и Турция – от по-близък съюзник в Европа; на Обединеното кралство – на политически гръб при Брекзит, осигурявайки на Великобритания резервни писти в периода на преговорите и пост-Брекзит, а на САЩ и Турция – алтернативна европейска писта на отношенията с ЕС като цяло.
– Ще разделят ли преговорите по Брекзит европейските държави?
– Естествено, Лондон ще търси съюзници по конкретни теми в различните страни от ЕС по време на преговорите. Лондон, например, винаги е търсил съюзници по отношение на еврозоната с държави извън нея, за да не се структурира и оформя друг център, от който Великобритания да остане изолирана. България също имаше интерес от това сътрудничество, за да не се структурира и институционализира ядро на ЕС около еврозоната. Ще се търсят различни обвръзки по отношение на бежанската и мигрантската криза (предимно със страните от Източна Европа), по пазара на труда (с някои от западноевропейските страни), по достъпа до общия европейски пазар (с основните търговски партньори като Германия) и т.н.
– За какво да се готвим при председателството си на ЕС по отношение на темата за Брекзит?
– Това налага отговорности, защото България ще бъде част от този преговорен процес. Въпреки че преговорите ще се водят от Европейската комисия, председателствата ще участват в този преговорен процес. А основната и най-трудна част от тях се очаква да се случат именно по време на българското председателство, респективно и отговорността на България ще бъде много съществена. Защото преговорите по Брекзит ще са едновременно и дебат за бъдещето на Европа.
