В средата на 90-те Турция взима решение да започне работа върху основен боен танк собствено производство. С работата е натоварена компанията Otokar. През 2007 г. е сключен договор с Южна Корея, с който се купуват технологии използвани за създаването на техния танк К2, но при разработката са използвани, както германски, така и местни технологии.
Танкът носи името на генерал Фахретин Алтай (1880-1974), който командвал Пети кавалерийски корпус по време на войната за независимостта на Турция в периода 1919-1923 г.
Altay тежи 65 тона, има композитна броня създадена в Турция, 120-mm оръдие базирано на Rheinmetall 120, германски дизелов двигател, произведен от MTU с мощност от 1500 h.p. и четиричленен екипаж.
На фона на изострените отношения между Русия и Турция се промъкнаха намеци за сравняване на качествата на Altay и на руския Т-14 „Армата”. Анкара постави за задача танковият дебют на страната – Altay, да съответства на характеристиките на немския танк „Леопард”, който се намира на въоръжение и в Турция. Затова е избрана маса от 60 тона, която да осигури добро брониране. Никъде обаче не се говори за „динамична защита” и следователно се разчита на пасивната.
И двата танка – Altay и Т-14 – имат двигатели с мощност 1500 к.с. Турците обаче скоро разбраха, че за тяхната тежка машина (с 25% повече от „Армата”) тази мощност няма да е достатъчна и потърсиха замяна на немския дизел с друг, имащ 1800 к.с. Насочиха се към Mitsubishi Heavy Industries, но не се разбраха и договор не бе подписан. Тогава турците решиха сами да си го направят и дори възложиха поръчката на своята компания Tumosan. Засега в проспектите се сочи малката мощност.
При Altay е поокастрена електрониката, тъй като Турция естествено не може да се сравнява с Южна Корея. Например при южнокорейския К-2 зареждането на оръдието е автоматично, а при турската машина то е ръчно и за целта е въведен още един член на екипажа.
Различен е и калибърът на оръдията: при Altay той е 120 мм, при Т-14 е 125 мм, като в най-скоро време ще бъде заменено с гладкоцевно 152 мм (долна граница за калибър за ядрени заряди).
Най-съществената принципна разлика е в компоновката. При Altay тя е класическа, при която оръдието, боекомплектът и горивните резервоари са в един обем с екипажа, а това рязко снижава живучестта. При „Армата” бойният модул е необитаем, а екипажът е в бронирана капсула, позволяващ му да оцелее дори при взривяване на боекомплекта.
Сега проблемът е серийното производство Altay да запази равнището на качество на прототипа, а това не е лесно, когато липсват традиции. Уместно е обаче да се припомни как преди повече от 30 г. в турската авиобаза Мюртед бе построен завод за сглобяване на изтребители F-16 и въпреки липсата на каквито и да е традиции те се нареждаха на второ място след САЩ.
В момента текат изпитанията на машината. Планира се те да приключат през 2017 г., когато трябва да започне серийното производство. Турските въоръжени сили искат да купят 1000 броя, които да заменят всички експлоатирани в момента танкове.
