Да има общ национално подготвен план
– Г-н Чуков, илюзия ли е интеграцията на мигрантите в нашия свят?
– Мюсюлманите продължават да са религиозно малцинство в днешния свят със силен инстинкт за самосъхранение. Общността им продължава да възпрепятства смесените бракове. В завоюваните от Ислямска държава територии се налагат закони, за които има смъртно наказание, например срещу богохулство към символите на ислямската държавност, за хулене на пророка Мохамед. Много са защитните мерки на тази общност, което показва, че тя все още не е разгърнала изцяло своите възможности
.
– Реалитична ли е стратегията на ЕС да се задържат бежанците и мигрантите по места?
– Създаването на лагери в африкански държави е идея още от първия мощен мигрантски поток към Италия. Това обаче, за съжаление, се оказа химера. Защото отсреща трябва да има правителства, които да приемат средствата и да изградят такива съоръжения. Но самите държави там не са способни да абсорбират подобни инвестиции. Имаше такива лагери в Нигер, в Мали, в Либия, които граничат с понятието провалени държави. Т.нар. зони за сигурност, които лансира Турция и новата администрация на САЩ подкрепя, са подобен тип предложение. За това би могло да се говори, защото държавността в Сирия съществува. Държавна традиция има и в Йордания и в Ливан, за разлика от африканските държави. Но самата Европа има проблеми в момента. След приемането на повече от милион бежанци и след Брекзит тя не говори на един език и няма единни представи как да се справи с бежанския проблем. Това включва темите за бежанските лагери, за промяна на Дъблинското споразумение, за споразумението с Турция, за силна отбрана, за охраната на външните граници. Всичко това е „нахвърляно“ в многобройни заседания и срещи на високо равнище. Но продължава острото противопоставяне между страните от Вишеградската четворка и Германия. На Балканите имаме своите нюанси по темата. Т.е. няма единна европейска концепция. И това ни прави силно уязвими. В Анкара президентът Ердоган прекъсна Ангела Меркел, когато тя употреби фразата ислямски тероризъм и каза да не се отъждествява исляма с тероризма и радикализма. Когато същата фраза я изрича обаче президентът на САЩ, реакция няма. Това е външната оценка за нас, за ЕС…
– А Рим предлага още една разделителна линия в ЕС-обща система за сигурност с Мадрид, Берлин и Париж.
– Това не е ново. Западноевропейският съюз носеше същия замисъл – Западна Европа да има собствена отбрана. Тогава Лондон надделя с аргумента, че щом има НАТО, няма място за друг съюз. Сега нещата се промениха и на ниво министри на вътрешните работи западноевропейските държави чудесно си комуникират. Ние сме изолирани и това е Европа на две скорости. Но ЕС няма да се разпадне. Нямаме европейска нация от 500 млн., но интересите на страните-членки са по-силни.
– А променят ли се рисковете за сигурността на Балканския регион?
– Бежанският поток няма такава интензивност. Бяха взети мерки, независимо на кого не се харесват стените по границата. Правителствата взеха и рестриктивни мерки, включително при даването на бежански статут. Това превърна балканския бежански поток в струйка и във второстепенен проблем, но през лятото ще си върне интензивността. Трябва да синхронизираме действията си с балканските държави. Една регионална група по подобието на Вишеградската със задължителни членове – България, Румъния, Гърция и Хърватия, може да синхронизира политиките си и да ги отстоява в Брюксел с отпор и на Дъблинската спогодба. А изпитание за цялата държава като бунта в Харманли, да не се допуска. Затова зад национално подготвен план трябва да застанат всички политически фактори. И да се използва и много силна експертиза, която да подкрепи държавата.
Към исляма с нов фокус
Авторът на книгата „Големите арабски завоевания“ Хю Кенеди (издателство „Рива“) има впечатляваща биография на геополитик със сериозна академична подготовка. Автор е на трудове, резултат на систематизирано внимание върху арабската проблематика. На пръв поглед книгата е историческа, като американският автор е предал една много трудна материя по леснодостъпен начин за европееца. Точно е разказал географските завоевания по периоди. Търси се отговор на въпросите защо се случват днешните събития в ислямския свят. И авторът го намира в миналото.
В детайли се осветява зараждането на исляма, отношенията на арабските племена и генезисът на арабската държава, етническите и племенни противоречия и териториалните разширения, времето след разцеплението в исляма с начало в 7-и в., когато през 661-а г. се появява т.нар. партия в исляма на хариджитите. Книгата е друг фокус към историята на исляма и ще бъде оценена в европейските книжарници. Случващото се в света на исляма авторът обяснява според логиката на западния свят: динамиката на историческите събития – чрез икономически причини. Нещо, което не винаги е така. Моята теза, казва проф. В. Чуков, винаги е била, че за да обясним дадено събитие, освен Маркс, трябва да прочетем и Фройд. В Дамаския университет са го учили, че европейците понякога не могат да си обяснят събития, чисто духовни и субективни в техния ислямски свят.
Но достойнството на прочита на историята от автора е във връщането му към оригинала, към първоизточниците на исляма, каквито са били при неговото зараждане. Което е и в основата на салафитския подход – завръщането към първоисконното, към правилните предци – пророка Мохамед, към омаядските халифи. С разказа си как арабите завладяват света през 7-9-и век авторът показва как онзи автентичен фундамент се проектира днес, във времето на Ислямска държава. Кенеди разказва как малобройните племена тогава създават огромна империя и покоряват хилядолетни цивилизации, как изграждат държавата си.
Този разказ показва разликите между християнството и исляма, но не засяга разликите в това как се строи ислямската и християнската държавност от тези две небесни религии. А основната разлика е в това, че в западния свят първо се изгражда държавността, а после религията. В ислямския свят редът е обратен, а това променя генезиса на самата държава. Водещите компоненти на държавността в християнския свят са институциите. Докато в исляма това е лидерът, личността още в началото, поради малобройността на хората и девствеността на самия държавен институт. Държавността е млада и в зачатък и лидерът изземва функциите на институциите. За разлика от Европа, където Рим и Атина изграждат държавността си от 3-то хилядолетие пр.Хр. до 2-то след Хр. В исляма това става за няколко века, затова и насилието е много по-голямо.
По-голямата част от анализаторите на Запад смятат, че ислямската държавност продължава да е толкова агресивна, защото ислямът е нова религия спрямо християнството (стартът на ислямския календар е през 622 г.). В началото религията е насилствена, а когато е насилствена, е малцинствена. Броят на мюсюлманите е колкото само на католиците от християнската общност – те са около 1,5 млрд. А една малцинствена група има много силен инструмент за самосъхранение. Има закони, например за невъзможността на брак между мюсюлманка и християнин, обратният случай се разрешава, защото се разширява общността. Много малко нашият свят познава техния и при днешните събития в Европа това ясно се вижда. Затова и експертизата на Хю Кенеди е навременна и полезна, а книгата е и увлекателно четиво.
